Проблеми - Казуси - Комфликти - Домашно насилие

 Фондация: Дом на милосърдие и правта на човека, прилага информация само с изрично съгласие на лице, което иска да бъде преставен основните проблеми в публичното пространство или е дал права върху написаното, което ще се съдържа по-долу.

Да напомним, каква е дейнсотта на фондацията, какво набляга в Устава и към кои може да се обърне за решение на проблемите?

Прилагаме няколко Закона с цел да имате необходимата представа за какво става въпрос!

 

ЗАКОН за закрила на детето

 

Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г., бр. 63 от 15.07.2003 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 38 от 9.05.2006 г., изм., бр. 82 от 10.10.2006 г., доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 24.07.2007 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 14 от 20.02.2009 г., доп., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., доп., бр. 42 от 4.06.2010 г., в сила от 2.06.2010 г., изм., бр. 50 от 2.07.2010 г., изм. и доп., бр. 59 от 31.07.2010 г., изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 28 от 5.04.2011 г., изм., бр. 51 от 5.07.2011 г., изм. и доп., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 1.06.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., доп., бр. 84 от 27.09.2013 г., изм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., изм. и доп., бр. 8 от 29.01.2016 г., изм., бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. и доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 17 от 23.02.2018 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 17 от 26.02.2019 г., изм. и доп., бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г. (*), бр. 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 101 от 27.12.2019 г.

Сборник закони - АПИС, кн. 7/2000 г., стр. 12; кн. 5/2003 г., стр. 37; кн. 8/2003 г., стр. 245; кн. 5/2005 г., стр. 46

Библиотека закони - АПИС, т. 1, р. 3, № 190

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Предмет на закона

Чл. 1. (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, изградена върху принципите на този закон. В изпълнение на националната стратегия Министерският съвет приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.

 Определение за дете

Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

 Принципи на закрила

Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:

 1. зачитане и уважение на личността на детето;

 2. отглеждане на детето в семейна среда;

 3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване най-добрия интерес на детето;

 4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специална закрила на дете в риск;

 5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;

 6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;

 7. временен характер на ограничителните мерки;

 8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;

 9. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) грижа в съответствие с потребностите на детето;

 10. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване развитието на дете с изявени дарби;

 11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) насърчаване на отговорното родителство;

 12. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) подкрепа на семейството;

 13. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) превантивни мерки за сигурност и закрила на детето;

 14. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11, бр. 14 от 2009 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.

 Мерки за закрила

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:

 1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;

 2. настаняване в семейство на роднини или близки;

 3. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., нова, бр. 38 от 2006 г.) осиновяване;

 4. настаняване в приемно семейство;

 5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;

 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) полицейска закрила;

 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) специализирана закрила на обществени места;

 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) информиране за правата и задълженията на децата и родителите;

 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;

 11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) осигуряване на правна помощ от държавата;

 12. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11, бр. 14 от 2009 г.) специални грижи за децата с увреждания;

 13. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., предишна т. 12, бр. 14 от 2009 г.) вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г.".

 (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм., бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Специална закрила

Чл. 5. (Предишен текст на чл. 5, доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 14 от 2009 г.) (1) Специална закрила се осигурява на дете в риск.

 (2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

 Закрила на деца с изявени дарби

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на младежта и спорта, в която се предвиждат мерки и за:

 1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;

 2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата;

 3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекциите "Социално подпомагане", кметовете, регионалните управления на образованието на Министерството на образованието и науката, регионалните здравни инспекции и от собствениците, наемателите и ползвателите на търговски обекти, кина и театри, както и от организаторите на обществени прояви.

 (2) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

 (3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Забранява се предлагането и продажбата на алкохолни напитки тютюневи и свързани с тях изделия на деца.

 Органи за закрила на детето

Чл. 6. Закрилата на детето се осъществява чрез:

 1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;

 2. дирекции "Социално подпомагане";

 3. (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

 Отговорности на органите за закрила по чл. 6, т. 3

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в провеждането на държавната политика в областта на закрилата на детето.

 (2) Органите по чл. 6, т. 3 разработват и участват в изпълнението и отчитането на Националната стратегия за детето и Националната програма за закрила на детето.

 (3) Органите по чл. 6, т. 3 съвместно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето разработват координационен механизъм за взаимодействие в съответствие с компетентностите си в областта на закрилата на детето за осигуряване на ефективна система за превенция и контрол по спазване правата на децата.

 (4) В рамките на своите правомощия:

 1. министърът на труда и социалната политика:

 а) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) ръководи, координира и контролира осъществяването на социалната политика на държавата за подкрепа на семействата и децата, социалните услуги и националното осиновяване;

 б) подпомага и насърчава сътрудничеството с гражданските организации с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето;

 в) ръководи, координира и контролира дейностите за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство;

 г) (доп. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) ръководи, координира и контролира разработването на проекти на нормативни актове, стратегии, програми, планове за действие и доклади в областта на демографската политика, социалните услуги, семейството и децата;

 2. министърът на вътрешните работи:

 а) осъществява предоставянето на полицейска закрила на дете чрез специализираните органи на Министерството на вътрешните работи;

 б) участва в осъществяването и контрола на специализираната закрила на деца на обществени места;

 в) осъществява контрол по отношение на преминаването на деца през българската държавна граница;

 3. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) министърът на образованието и науката:

 а) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) осигурява безопасността на децата в държавните училища и детски градини в системата на предучилищното и училищното образование;

 б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) чрез регионалните управления на образованието осигурява взаимодействие с органите на управление на социалните и интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа, за установяване на образователните потребности на всяко дете и осигуряване на подходящо обучение;

 в) осъществява дейности по превенция и разрешаване на проблема с учениците, които не посещават училище;

 г) участва в осъществяването на специалната закрила на децата с изявени дарби;

 4. министърът на правосъдието:

 а) ръководи дейностите, свързани с международното осиновяване по Семейния кодекс, и осъществява функциите, възложени на Министерството на правосъдието като централен орган по международните конвенции в областта на международното осиновяване и закрилата на децата;

 б) осигурява безопасността на децата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в поправителни домове, пребивават в затвори и затворнически общежития или са задържани в следствени арести;

 в) предприема действия по проучване на възможностите за предлагане и сключване на двустранни договори с държавите - страни по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), относно международното осиновяване на децата със здравословни проблеми и специфични нужди;

 5. министърът на външните работи:

 а) осигурява защитата на правата и интересите на децата - български граждани, извън страната;

 б) участва в разработването и контрола по изпълнението на задълженията на Република България към други държави и международни организации в областта на правата на децата;

 в) координира и участва в подготовката, сключването и изпълнението на международни договори в областта на правата на децата;

 6. министърът на културата:

 а) осигурява откриването, подпомагането и обучението на деца с изявени дарби в областта на културата;

 б) провежда политика за закрила и развитие на културата, подпомагаща умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето;

 в) осигурява безопасността на децата в училищата и организационните структури в системата на Министерството на културата;

 7. министърът на здравеопазването:

 а) осъществява контрол върху осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ с приоритет за децата, бременните и майките на деца до една година;

 б) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 в) ръководи и контролира дейностите по опазване здравето на децата за осигуряване на най-високия достижим за страната стандарт на здравословното им състояние;

 8. кметовете на общини:

 а) осигуряват прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и координират дейностите по закрила на детето на местно ниво;

 б) (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) осигуряват безопасността на децата в общинските училища, детски градини и в центровете за подкрепа за личностно развитие;

 в) предприемат мерки за осигуряване безопасността на децата в структурите и звената на територията на съответната община;

 г) подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските организации на местно ниво с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето.

 Задължение за съдействие

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

 (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на сигнал в Държавната агенция за закрила на детето, че дете се нуждае от закрила, председателят й го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) При постъпване на информация по ал. 1, която се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 3, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 17 от 2019 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и доставчиците на социални услуги по Закона за социалните услуги са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения.

 Права и задължения на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете

 (Загл. доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

 (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм., бр. 14 от 2009 г., нова, бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г., отм., бр. 40 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г.).

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 4, изм., бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето.

 (7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителят, настойникът, попечителят или лицето, което полага грижи за дете, удостоверява качеството на придружителя на детето по ал. 4 по ред, определен с наредбата по чл. 5б, ал. 2.

(8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

 (9) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

 (10) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието на деца в предавания по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие.

 Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Участие на юридически лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Юридически лица, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.

 (2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.

Глава втора

ПРАВА НА ДЕТЕТО

 

Право на закрила

Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Право на закрила по реда на този закон има и лице - жертва на насилие или експлоатация, на което възрастта му не е установена и за което може да се направи основателно предположение, че е дете.

 (3) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, бр. 84 от 2013 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

 Закрила срещу насилие

Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

 (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

 (3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

 (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

 Закрила на личността на детето

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

 (3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Право на изразяване

Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

 Информиране и консултиране

Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.

Защита на религиозни убеждения

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

 (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Участие в процедури

Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.

 (2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.

 (3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

 1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

 2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето.

 (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп., бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.

 (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.

 (8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

 Зачитане на родителите, настойниците, попечителите и другите членове на обществото

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) При упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото, да спазва обществения ред, морала и изискванията за опазване на общественото здраве.

Тайна на информацията

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите или законните представители, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.

 (2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.

Глава трета

ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 

Председател на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.

 (2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

 (3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

 (4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.

 (5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.

Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) (Предишен текст на чл. 17а - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:

 1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;

 2. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;

 3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето, дава методически указания на отделите "Закрила на детето" в дирекциите "Социално подпомагане" и осигурява методическото ръководство по спазване правата на детето;

 4. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. - относно думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане", отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

6. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;

 7. може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;

 8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;

 9. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) създава и поддържа национална информационна система, чието функциониране се урежда с правилника за прилагане на закона; системата съдържа данни:

 а) за децата в риск;

 б) за децата с изявени дарби;

 в) от регистрите, водени от регионалните дирекции за социално подпомагане към Агенцията за социално подпомагане по реда на Семейния кодекс;

г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 д) за юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за детето;

 е) за децата, необхванати от училище;

 ж) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 з) други данни от значение за закрила на детето;

 10. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;

 11. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;

 12. разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;

 13. организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;

 14. (доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. и доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) извършва контрол чрез организиране на проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, центровете за подкрепа за личностно развитие, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването им лично или чрез оправомощено от него лице;

 15. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 16. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

17. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгражда и поддържа хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца;

 18. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията;

 19. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Задължителните предписания по ал. 1, т. 14 трябва да са придружени с методически указания за изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните институции.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задължителните предписания по ал. 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно.

 Национален съвет за закрила на детето

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г., бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 50 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни и координационни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Агенцията за социално подпомагане, Националната комисия за борба с трафика на хора, Националния съвет по наркотичните вещества, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Проектите на нормативни актове, които съдържат разпоредби, свързани с правата на децата, се внасят в Министерския съвет след предварително становище от Националния съвет за закрила на детето.

 (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Функции на агенцията

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

Дирекция "Социално подпомагане"

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм. и доп., бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество и координация с държавни органи, доставчици на социални услуги и физически и юридически лица, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.

Комисия за детето

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) Към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции, в която участват представители на общинската администрация, областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, регионалното управление на образованието, регионалната здравна инспекция, дирекция "Социално подпомагане", местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридическите лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.

 (2) Председател на комисията по ал. 1 е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

 (3) Комисията по ал. 1 е обединяващо и координиращо звено на политиките за всички деца на територията на общината и формира и осигурява осъществяването на местната политика по закрила на детето.

Функции на дирекция "Социално подпомагане"

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":

 1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;

 2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;

 3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;

4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;

 5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;

 6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:

 а) деца, нуждаещи се от специална закрила;

 б) деца под полицейска закрила;

 в) (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) деца, необхванати от училище;

 г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;

 д) деца, настанени в приемни семейства;

 е) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) деца, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа;

 ж) (отм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.);

з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;

 и) (отм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.);

7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;

 8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;

 9. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) организира обучение и консултации на приемни родители и участва в техния подбор;

 10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;

 11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;

 12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;

 13. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок две години от датата на осиновяването;

 14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;

 15. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища, като преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето, както и детето, навършило 14 години, ако това не би навредило на неговия интерес.

 (2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани.

 Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство

Чл. 22. Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.

Глава трета "а"

(Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.)

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА

ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък "Хагската конвенция", се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

 1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;

 2. заинтересованите лица;

 3. прокурор.

 (2) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.

 Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

 (2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

 Чл. 22г. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

 Чл. 22д. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

Чл. 22е. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.

Чл. 22ж. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

 (2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.

 (3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета "б".

Глава трета "б"

(Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.)

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА

ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА

 

Чл. 22з. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 21 от 2003 г.) (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък "Люксембургската конвенция", се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

 1. Министерството на правосъдието;

 2. страните по чуждестранното решение;

 3. прокурор.

 (2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.

 (3) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22и. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:

 1. решението е предмет на обжалване;

 2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;

 3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.

 (2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението.

Чл. 22к. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

 (2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

 (3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.

 Чл. 22л. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.

 (2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава - страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.

(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.

Чл. 22м. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22н. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи.

Глава четвърта

МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 

Мерки за закрила в семейна среда

Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:

 1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;

 2. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) насочване към подходящи социални услуги;

 3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;

 4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;

 5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие за подобряване на социално-битовите условия;

 6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;

 7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;

 8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;

 9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;

 10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването;

 11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

 Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане".

 (2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.

 Основания за настаняване извън семейството

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишен текст на чл. 25, бр. 14 от 2009 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:

 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;

 2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;

 3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;

 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

 5. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.;

6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

 Настаняване извън семейството

Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г.- изм., бр. 101 от 2019 г. ) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Искането за настаняване, направено от дирекция "Социално подпомагане", се придружава от:

 1. доклад от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

 2. декларациите от роднините или близките на детето в случаите по чл. 27, ал. 3 и 4;

3. справка от регистъра на дирекция "Социално подпомагане" за вписаните приемни семейства, при които могат да бъдат настанени деца.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато искането се прави от прокурора или от родител, съдът служебно изисква от дирекция "Социално подпомагане" документите по ал. 3.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Ползването на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа от дете заедно с негов родител се извършва въз основа на направление от дирекция "Социално подпомагане".

 Временно настаняване по административен ред

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г.) В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на:

 1. детето - при спешни мерки;

 2. родителите - във всички останали случаи.

 (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) В случаите на настаняване в семейство на роднини или близки се взема съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето, и се проучва неговата годност. Съгласието на приемащото лице се изразява с декларация по образец.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец.

 (5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 14 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. След настаняването по административен ред се сключва договор между приемното семейство и общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на приемното семейство.

 (6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 4, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5, бр. 14 от 2009 г.) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Настаняване по съдебен ред

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., изм. и доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Исканията за настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на детето.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В производството по ал. 1 съдът може да събира доказателства по своя инициатива.

 (3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 2, бр. 14 от 2009 г.) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 14 от 2009 г.) В решението по ал. 4 задължително се посочва срокът на настаняването.

 (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5, бр. 14 от 2009 г.) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.

 (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6, бр. 14 от 2009 г.) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.

 Основания за прекратяване на настаняването

Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:

 1. при разваляне на договора;

 2. с изтичане на срока;

 3. при взаимно съгласие на страните по договора;

 4. с осиновяването на детето;

 5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;

 6. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1;

7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;

 8. при промяна на мярката за закрила;

 9. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес;

 10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 9, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки;

 11. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) при смърт на детето.

 Ред за прекратяване на настаняването

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г.) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора, освен в случаите по чл. 29, т. 4, 5, 7, 10 и 11.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.

 (3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 (4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.

 Промяна на мярката за закрила

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 14 от 2009 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, ал. 1, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28.

 Приемно семейство

Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 14 от 2009 г., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор по чл. 27. Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.

 (2) Утвърждаването на кандидатите за приемно семейство се извършва от Комисията по приемна грижа, която се създава към регионалната дирекция за социално подпомагане.

 (3) Регионалната дирекция за социално подпомагане поддържа регистър на утвърдените приемни семейства.

 (4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава и допълнителна квалификация за отглеждане на деца, придобита по реда на наредбата по ал. 6, и да сключи договор с общината, лицензиран доставчик на социални услуги по чл. 34а или дирекция "Социално подпомагане".

 (5) Условията и редът за финансиране на професионалното приемно семейство се определят с правилника за прилагане на закона.

 (6) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и съставът, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

 Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство

Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:

 1. които не са навършили пълнолетие;

 2. поставени под запрещение;

 3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;

 4. които не могат да бъдат настойници;

 5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;

 6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;

 7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;

8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето;

9. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

 10. (нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) срещу които има образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

 Отношения с родителите по произход

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.

 (2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане", семейството на роднини или близки или приемното семейство.

Изразяване на мнение

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Приемното семейство и семейството на роднини или близки имат право да изразят мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.

Приемна грижа

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм. и доп., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

 (2) Семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства се подкрепят чрез социални услуги, включващи дейности за набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.

 (3) Социалните услуги по ал. 2 се предоставят от общините и от доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги.

 (4) Дейностите по ал. 2 се извършват от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на семейството само в случаите, когато общината не предоставя социални услуги, които включват тези дейности, и когато няма лицензирани доставчици, които предоставят такива социални услуги.

Резидентна грижа

 (Загл. изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.)

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда.

 Контрол

Чл. 36. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.

Уведомяване за непосредствен риск от изоставяне

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) (1) Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция "Социално подпомагане".

 (2) Сигналът по ал. 1 се проверява незабавно при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2.

Действия при непосредствен риск от изоставяне на дете след раждане

Чл. 36б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) (1) Управителят на лечебно заведение, в което има родилно отделение, и личният лекар на бременна жена, на които е станало известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете веднага след раждането, са длъжни незабавно да подадат сигнал до дирекция "Социално подпомагане".

 (2) Управителят на лечебното заведение, в което има родилно отделение, възлага с писмена заповед на лице от персонала на родилното отделение задължението за уведомяване по ал. 1, осигурява достъп до майката и детето и оказва съдействие за проверката на сигнала.

 (3) Управителят на лечебно заведение, където е предадено, намерено, изоставено или подхвърлено новородено живо дете, има задължението по ал. 1.

(4) Управителят на лечебното заведение, в което има родилно отделение, не може да изписва детето до изтичането на срока за проверка на сигнала по чл. 36а, ал. 2.

 (5) Сигналът се проверява незабавно при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 5, ал. 2.

Предотвратяване на изоставяне на дете с увреждане

Чл. 36в. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) (1) Началникът на родилното отделение, където е родено дете с увреждане, или определено от него медицинско лице информира незабавно и по подходящ начин след установяване на увреждането родителите на детето.

 (2) Медицинските лица в родилното отделение, където е родено дете с увреждане, са длъжни да положат усилия да мотивират родителите да не изоставят детето си, както и да им предоставят пълна информация за състоянието на детето, за възможните лечения, за последиците за неговото развитие и за необходимите грижи.

 (3) Началникът на родилното отделение информира незабавно дирекция "Социално подпомагане" и доставчик на социални услуги за ранна интервенция на уврежданията с цел оказване на първоначалната подкрепа на родителите и детето с увреждане.

Координационен механизъм при насилие

Чл. 36г. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) (1) За осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация дирекция "Социално подпомагане" създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието.

 (2) До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на дирекция "Социално подпомагане", прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа по ал. 1, като определя дата и час за събиране на екипа.

 (3) Водещ на екипа по ал. 1 е социалният работник, определен от директора на дирекция "Социално подпомагане". В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга.

 (4) Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип.

Защита на дете – жертва на насилие или експлоатация

Чл. 36д. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) (1) Защитата на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация се предприема след проучване на случая от мултидисциплинарния екип и съгласно предложения от него план за действие по чл. 36г, ал. 1.

 (2) Планът за действие съдържа здравни, социални и образователни услуги за превенция на насилието или за възстановяване на детето.

 (3) Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, на детето-жертва може да се предостави закрила с настаняване извън семейството в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. В решението на съда се постановяват мерки по отношение на родителските права и насочване на родителите към социални услуги за повишаване на родителския капацитет по предложение на дирекция "Социално подпомагане".

 (4) Когато насилието е извършено от родител, от лице, на което са възложени грижите за детето, или от лице, на което детето е поверено, дирекция "Социално подпомагане" може да се обърне към съда или прокурор за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Закона за защита от домашното насилие.

(5) При данни за извършено престъпление дирекция "Социално подпомагане" изпраща сигнал до районната прокуратура за предприемане на мерки по отношение на извършителя по Наказателния кодекс.

 (6) Когато насилието или експлоатацията на детето са извършени от лице, на което детето е поверено за предоставяне на грижи, защита, лечение или обучение на основание на съдебно решение, трудов или друг договор, органите на прокуратурата при внасяне на преписката в съда информират незабавно дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и съответния работодател за незабавно отделяне на това лице от детето или от децата.

Полицейска закрила

Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.

 (2) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.).

Основания

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е:

 1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;

 2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изгубено или е в безпомощно състояние;

 3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) останало без надзор.

Мерки за полицейска закрила

Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:

 1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;

 2. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) да настанят детето в социални услуги за резидентна грижа, като при необходимост му бъде осигурена охрана;

 3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) да върнат детето при родителите му или лицата, които полагат грижи за детето.

 (2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки при получаване на информация и сигнали за наличие на обстоятелствата по чл. 38.

Уведомяване

Чл. 40. Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:

 1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) родителите на детето, настойниците, попечителите или лицата, които полагат грижи за детето;

 2. дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;

 3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;

 4. прокуратурата;

 5. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) областната дирекция на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на детето.

Срок

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 14 от 2009 г.) Полицейска закрила се предоставя за срок до 48 часа.

Издирване на изчезнало дете

Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.

Наредба

Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.

Специализирана закрила на деца на обществени места

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., доп., бр. 38 от 2006 г., отм., бр. 14 от 2009 г.).

 Глава четвърта "а"

(Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. )

ЛИЦЕНЗИРАНЕ

 

Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 17 от 2018 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Чл. 43в. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 8 от 2016 г., изм. и доп., бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 85 от 2017 г., доп., бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 17 от 2018 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Чл. 43г. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 38 от 2006 г., бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Чл. 43д. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 Чл. 43е. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

Чл. 43ж. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 51 от 2011 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 17 от 2018 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. )

Чл. 43з. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г. - относно думата "Лицата", бр. 8 от 2016 г., бр. 17 от 2018 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

Чл. 43и. (Нов – ДВ, бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

Глава пета

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

 

Източници за финансиране

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:

 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) държавния бюджет;

 2. общинските бюджети;

 3. национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;

 4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

 5. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2011 г.) фонд "Социална закрила";

 6. други източници.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансови помощи при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

 (3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

 (4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Помощите се предоставят в пари и са еднократни и месечни.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

(6) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Помощите са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейства на роднини или близки и в приемни семейства.

 (7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Помощите се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.

 Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм., бр. 115 от 2004 г.).

Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Санкции

Чл. 45. (1) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 58 от 2019 г.) Който продава алкохолни напитки или тютюневи и свързани с тях изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. При повторно нарушение се предприемат принудителни мерки за временно спиране на дейността за определен срок, но не по-дълъг от една година.

 (2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г., изм., бр. 40 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г.) Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.

 (3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2009 г., доп., бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г., изм., бр. 40 от 2012 г., в сила от 1.06.2012 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

 (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който в нарушение на чл. 8, ал. 7 остави без надзор и достатъчна грижа дете до 12-годишна възраст, за което полага грижи, с което създава опасност за неговото физическо, психическо и нравствено развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

 (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 4, изм., бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 (6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп., бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 5, изм., бр. 14 от 2009 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 – 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

 (7) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм., бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 6, изм., бр. 14 от 2009 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 500 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 1000 до 2000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

 (8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 (9) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Който не изпълни влязло в сила задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

 (10) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

 (11) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

 (12) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 28 от 2011 г.) Който в нарушение на разпоредбите на чл. 11а разпространява сведения и данни за личността на дете, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв., съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

 (13) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задължение по чл. 27, ал. 2, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв. - за първо нарушение, и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение.

 (14) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, който наруши чл. 8, ал. 9, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.

 (15) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което в нарушение на чл. 8, ал. 10 допусне участието на дете в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това създаде опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

 Приходи от наложени санкции

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Приходите от глоби и имуществени санкции, наложени по този закон, постъпват в Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Производство

Чл. 46. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 14 от 2009 г.) (1) Нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

 (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) Нарушенията по чл. 45, ал. 6, 11, 12, 14 и 15 се установяват с акт от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

 (3) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 1.10.2009 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 7 и 13 се установяват:

 1. на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" - с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от оправомощено от него длъжностно лице;

 2. на останалите длъжностни лица - с акт от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" на Държавната агенция за закрила на детето, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

 (4) Нарушенията по чл. 45, ал. 9 се установяват:

 1. с акт на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" - за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 21, ал. 1, т. 3, а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане" или от оправомощено от него длъжностно лице;

 2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) с акт от служител от Главна дирекция "Контрол по правата на детето" на Държавната агенция за закрила на детето - за неизпълнение на задължителни предписания по чл. 17а, т. 14, а наказателното постановление се издава от председателя на Държавната агенция за закрила на детето или от оправомощено от него длъжностно лице.

 (5) При установяване на нарушения лицата по ал. 2 - 4 могат да търсят съдействие от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи.

 (6) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 

§ 1. По смисъла на този закон:

 1. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.

 2. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 17 от 2019 г.) "Сведения и данни за личността на дете" е всяка информация за детето по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

 3. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Други лица, които полагат грижи за детето" са семейство на роднини и близки или приемно семейство, при които детето е настанено по реда на чл. 26, както и останалите лица, при които детето пребивава по настоящ адрес.

 4. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца" е хармонизиран номер със социална значимост от обхват 116 за оказване помощ за деца, достъпна посредством безплатен телефонен номер.

 5. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Най-добър интерес на детето" е преценка на:

 а) желанията и чувствата на детето;

 б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

 в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

 г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

 д) способността на родителите да се грижат за детето;

 е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

 ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

 6. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Грижата" е съвкупност от всички действия, произтичащи от правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на неговите права и защита на неговите интереси.

 7. (Предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 2, бр. 14 от 2009 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.

8. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., предишна т. 3, бр. 14 от 2009 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги по чл. 15, т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги.

9. (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., отм., бр. 38 от 2006 г., предишна т. 4, бр. 14 от 2009 г.).

10. (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 5, бр. 14 от 2009 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ).

11. (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., предишна т. 6, изм., бр. 14 от 2009 г.) "Дете в риск" е дете:

 а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

 б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

 в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

 г) (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. );

 д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

 12. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 7, бр. 14 от 2009 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.

 13. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 8, изм., бр. 14 от 2009 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез информиране, съдействие, подпомагане и услуги.

 14. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 9, изм., бр. 14 от 2009 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г. ) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, ал. 1 ,т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.

 15. (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна т. 10, бр. 14 от 2009 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

 16. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна т. 11, бр. 14 от 2009 г.) "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

 17. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Специализирана закрила на обществени места" е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.

 18. (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Годност" е материални и личностни качества на лицето, което полага грижи за детето.

 19. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) "Тютюневи изделия" са изделията по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

 20. (Нова – ДВ, бр. 58 от 2019 г.) "Изделия, свързани с тютюневите изделия" са изделията по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

 ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 2. Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията. Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.

§ 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.

§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

————————————————————————————————

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане

(ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)

 ........................................................................

§ 39. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) навсякъде думите "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция "Социално подпомагане".

 ........................................................................

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето

 (ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 18.04.2003 г.)

§ 32. Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 33. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 27, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.

ЗАКОН за изменение и допълнение

на Закона за закрила на детето

(ДВ, бр. 38 от 2006 г.)

 ........................................................................

Допълнителна разпоредба

§ 37. Навсякъде в закона думата "лицензията" се заменя с "лиценза" и думата "лицензии" се заменя с "лицензи".

Заключителни разпоредби

§ 38. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

 ........................................................................

§ 40. Параграф 20 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а § 10, т. 1 (относно думите "лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане"), § 28 (относно думите "лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 или 4 от Закона за социално подпомагане") и § 31 ( относно думата "Лицата") влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Гражданския процесуален кодекс

(ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.)

 ........................................................................

§ 24. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г.) се правят следните допълнения:

 ........................................................................

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

 4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение

 на Закона за закрила на детето

(ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

§ 41. Детските ясли, детските градини, училищата, доставчиците на социални услуги за деца, здравните и лечебните заведения поставят информация за номер 116 на видно място в срок 6 месеца от изграждането му.

 ........................................................................

§ 43. Министерският съвет привежда подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 към Закона за изменение и допълнение на

 Закона за професионалното образование и обучение

(ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)

 ........................................................................

§ 26. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката" се заменят съответно с "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката".

 ........................................................................

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на

 Закона за социално подпомагане

(ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

 ......................................................................

§ 8. Всички професионални приемни семейства, които имат сключен трудов договор с директор на дирекция "Социално подпомагане" към датата на влизане в сила на този закон, имат право да поискат промяна на договора с избрания доставчик на социална услуга "приемна грижа". В случай че приемното семейство не желае промяна на трудовия договор, неговото действие се запазва до изтичането на посочения в него срок.

§ 9. Министерският съвет приема необходимите изменения в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и в наредбата по чл. 31, ал. 6 от Закона за закрила на детето в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 10. Министерският съвет приема необходимите изменения в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в срок до един месец от влизането в сила на този закон.

§ 11. Министерският съвет приема необходимите изменения в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 12. Министърът на труда и социалната политика издава наредба за кариерното развитие на социалните работници в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

 .......................................................................

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето

(ДВ, бр. 40 от 2012 г.)

 ........................................................................

§ 22. Разпоредбите на § 1, 2, 3, 12, 13, 14, 15 и 21 влизат в сила от 1 юни 2012 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение на Закона за младежта

(ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.)

 ........................................................................

§ 28. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите "министърът на образованието, младежта и науката", "министъра на образованието, младежта и науката" и "Министерството на образованието, младежта и науката" се заменят съответно с "министърът на образованието и науката", "министъра на образованието и науката" и "Министерството на образованието и науката", а думите "министъра на физическото възпитание и спорта" и "Министерството на физическото възпитание и спорта" се заменят съответно с "министъра на младежта и спорта" и "Министерството на младежта и спорта".

 ........................................................................

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(ДВ, бр. 84 от 2013 г.)

§ 6. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 към Закона за изменение и допълнение на

Закона за социално подпомагане

 (ДВ, бр. 8 от 2016 г.)

........................................................................

 § 15. Издадените лицензи по реда на Закона за закрила на детето преди датата на влизането в сила на този закон запазват действието си до изтичането на срока им. Преди изтичането на срока им лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление по реда на чл. 43в от Закона за закрила на детето за получаване на нов лиценз.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 към Закона за социалните услуги

 (ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.)

........................................................................

 § 36. (В сила от 22.03.2019 г. - ДВ, бр. 24 от 2019 г.) (1) Съществуващите домове за деца, лишени от родителска грижа, които се управляват от общините, и домове за медико-социални грижи за деца, които се управляват от Министерството на здравеопазването, се закриват до 1 януари 2021 г.

 (2) За всяко дете, настанено в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца, под ръководството на дирекция "Социално подпомагане" се изготвя план за извеждане от дома и подготовка на детето за реинтеграция в семейна среда или за ползване на социална услуга.

 (3) За всеки дом за деца, лишени от родителска грижа, се изготвя план за закриване на дома от кмета на общината, който отговаря за управлението му, съвместно с Агенцията за социално подпомагане.

(4) За всеки дом за медико-социални грижи за деца се изготвя план за закриване на дома от министъра на здравеопазването съвместно с кмета на общината, на територията на която функционира домът, и с Агенцията за социално подпомагане.

 (5) Домовете за деца, лишени от родителска грижа, които се управляват от общините, се закриват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

§ 37. (В сила от 22.03.2019 г. - ДВ, бр. 24 от 2019 г.) (1) До влизането в сила на закона се забранява създаването на нови специализирани институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, домове за пълнолетни лица с психични разстройства, домове за пълнолетни лица с физически увреждания, домове за пълнолетни лица със сетивни нарушения, домове за пълнолетни лица с деменция и домове за стари хора.

 (2) До 1 януари 2021 г. се забранява създаването на нови домове за медико-социални грижи за деца.

§ 38. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, са длъжни да се лицензират по реда на закона до 1 януари 2021 г.

(2) Лица, които имат издаден лиценз за социална услуга за деца, чийто срок към датата на подаване на заявлението по чл. 149, ал. 1 не е изтекъл, не дължат такса за издаване на лиценз по реда на ал. 1.

§ 39. (1) В срок до 12 месеца от влизането в сила на закона доставчиците на социални услуги предприемат действия за привеждане на предоставяните от тях социални услуги в съответствие с изискванията на закона и със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.

(2) В срока по ал. 1 Агенцията за качеството на социалните услуги оказва методическа подкрепа на доставчиците на социални услуги.

§ 40. До закриването на домовете за деца, лишени от родителска грижа, и на домовете за медико-социални грижи за деца настаняването и прекратяването на настаняването в тези домове се извършва по реда за настаняване на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, определен в Закона за закрила на детето.

........................................................................

 § 45. (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключение на:

1. параграф 6, т. 5, буква "а", § 7, т. 2, букви "а" и "б", т. 3, т. 6, буква "а", т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно "домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения" и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите "и домовете за медико-социални грижи за деца", и т. 5, буква "в", които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;

 2. параграф 3, т. 4, букви "е", "ж" и "з" и § 28, т. 1, буква "а", т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.;

 3. член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

-----------------------------------------------------------------

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

В сила от 01.03.2008 г.

Обн. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.45 от 15 Юни 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 29 Юни 2012г., доп. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г., изм. ДВ. бр.96 от 1 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 22 Май 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.65 от 7 Август 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 10 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.98 от 13 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.110 от 29 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 19 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г., доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 19 Септември 2023г., изм. ДВ. бр.85 от 10 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 8 Декември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024г., изм. ДВ. бр.57 от 5 Юли 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 9 Август 2024г., изм. ДВ. бр.26 от 27 Март 2025г.

Проект: 602-01-38/11.05.2006 г.

Таблица за съответствие между разпоредбите на ГПК (нов) и ГПК (отм.)

Част първа.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.

Дължимост на защита и съдействие

Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Добросъвестност

Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

Съдебен език, преводачи и преводачи на български жестов език (Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.)

Чл. 4. (1) Съдебният език е българският.

(2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се преводач на български жестов език.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Устният превод и тълкуването може да се извършат и чрез видеоконференция, като преводачът или тълковникът присъстват в съдебната зала на съда, в който се провежда съдебното заседание, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице.

Глава втора.
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Законност

Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Диспозитивно начало

Чл. 6. (1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.

(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Служебно начало

Чл. 7. (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.

(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Състезателно начало

Чл. 8. (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.

(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.

(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

Равенство на страните

Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.

Установяване на истината

Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

Публичност и непосредственост

Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.

Вътрешно убеждение

Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок

Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

Глава трета.
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Подведомственост на гражданските дела

Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.

(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.

(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Проверка на подведомствеността

Чл. 15. (1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.

(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

Спор за подведомственост

Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд.

Компетентност по обуславящи въпроси

Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.

(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Съдебен имунитет

Чл. 18. (1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:

1. при отказ от съдебен имунитет;

2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;

3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;

4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;

5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.

Арбитражно споразумение

Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.

Глава четвърта.
СЪДИЛИЩА

Състав на съда

Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните - в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.

Съвещание

Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.

(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.

(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.

(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.

(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.

(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

Основания за отвод

Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:

1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;

2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;

6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.

Процедура по отвода

Чл. 23. (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.

(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.

(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

Отвод на други длъжностни лица

Чл. 24. На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар.

Съдебни поръчки

Чл. 25. (1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.

(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.

(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.

(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.

Глава пета.
СТРАНИ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Страни

Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.

(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

Процесуална правоспособност

Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет.

Процесуална дееспособност

Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.

(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.

(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.

(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.

Особено процесуално представителство

Чл. 29. (1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи - от въведените във владение наследници.

(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.

(3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.

(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.

(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Представителство на юридически лица

Чл. 30. (1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.

(2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.

(3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.

(4) Общините се представляват от кметовете.

Представителство на държавата

Чл. 31. (1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Представителство по пълномощие

Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

1. адвокатите;

2. родителите, децата или съпругът;

3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;

4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;

5. други лица, предвидени в закон.

Пълномощно

Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.

Представителна власт

Чл. 34. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.

(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

Оттегляне на пълномощието

Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

Отлагане на делото при прекратяване на представителството

Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

Глава шеста.
СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ

Раздел I.
Съобщения

Адресат

Чл. 37. Адресат е лицето, за което е предназначено съобщението.

Адрес за връчване

Чл. 38. (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.

(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие;

2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014";

3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.

(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния.

(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.

(7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.

Задължение за посочване на електронен адрес

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.

(2) При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.

(3) Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.

(4) Съгласието по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

Връчване на представител

Чл. 39. (1) Когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника.

(2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им.

(3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск.

(4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител.

Съдебен адресат

Чл. 40. (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Задължение за уведомяване

Чл. 41. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Връчване чрез електронно съобщение

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.

(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Връчител

Чл. 42. (1) Връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

(2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато съобщението не е връчено по реда на ал. 1 и 2, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.)

Начини на връчване

Чл. 43. (1) Съобщението се връчва лично или чрез друго лице.

(2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление.

(3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление.

Удостоверяване на връчването

Чл. 44. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването.

(2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма - с известие за доставянето ѝ, а когато връчването е извършено по телекса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното връчване се удостоверява със:

1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1;

2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2;

3. потвърждение, че съобщението е получено - при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6.

(4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им.

Лично връчване

Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване.

Връчване на друго лице

Чл. 46. (1) Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

(2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.

(3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка.

(4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

Връчване чрез залепване на уведомление

Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.

Връчване чрез публично обявление

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Място на връчване

Чл. 49. Място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен.

Връчване на търговци и юридически лица

Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.

(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление не се залепва.

(5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.

Връчване на адвокат

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) (1) Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.

(2) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.

(3) Връчването на адвокат може да се извърши и само електронно на посочен електронен адрес за връчване по реда на чл. 38, ал. 2

Връчване на държавни учреждения и общини

Чл. 52. (1) (Предишен текст на чл. 52 - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време.

(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.

Връчване на пребиваващи в страната чужденци

Чл. 53. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби.

Поправяне на нередовности при връчване

Чл. 54. Ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата.

Образци

Чл. 55. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образците на всички книжа, свързани с връчването.

Раздел II.
Призоваване

Призовки

Чл. 56. (1) Съдът призовава страните за заседанията по делото.

(2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

(3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

Съдържание на призовката

Чл. 57. В призовката се посочват:

1. съдът, който я издава;

2. името и адресът на призовавания;

3. по кое дело и в какво качество се призовава;

4. мястото и времето на заседанието, и

5. законните последици от неявяването.

Ред за връчване на призовките

Чл. 58. Призовките по делото се връчват по реда за връчване на съобщенията.

Глава седма.
СРОКОВЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКОВЕ

Раздел I.
Срокове

Определяне на сроковете

Чл. 59. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

Изчисляване на сроковете

Чл. 60. (1) Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни.

(2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

(3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.

(6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Спиране на срока

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) При спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.)

Изтичане на срока

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата.

(3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.

Продължаване на срока

Чл. 63. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.

(2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

(3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

Раздел II.
Възстановяване на срокове

Условия

Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

Молба за възстановяване

Чл. 65. (1) В молбата се посочват:

1. всички обстоятелства, които я обосновават;

2. всички доказателства за основателността ѝ.

(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

(3) Подаването на молбата не спира хода на делото.

Процедура

Чл. 66. (1) Молбата се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание.

(2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба.

(3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока.

Разноски

Чл. 67. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.

Глава осма.
ТАКСИ И РАЗНОСКИ

Раздел I.
Цена на иска

Цена на иска

Чл. 68. Паричната оценка на предмета на делото е цена на иска.

Размер на цената на иска

Чл. 69. (1) Размерът на цената на иска е:

1. по искове за парични вземания - търсената сума;

2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право;

3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2;

4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2;

5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година;

6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи;

7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.

(2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска.

Определяне на цената на иска

Чл. 70. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.

(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.

(3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

Раздел II.
Държавни такси и разноски

Задължение за такси и разноски

Чл. 71. (1) По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

(3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път.

Държавни такси при съединяване на искове

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците.

(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.

Държавни такси

Чл. 73. (1) Държавните такси са прости и пропорционални.

(2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса.

(3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съдилищата осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път. В случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. При оттегляне на съгласието за връчване по този начин разликата до пълния размер на дължимата държавна такса се довнася от задълженото лице в 7-дневен срок.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.

Такси по изпълнението

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:

1. до 10 на сто от минималната работна заплата - 30 на сто от минималната работна заплата;

2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата - 40 на сто от минималната работна заплата;

3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата - 50 на сто от минималната работна заплата;

4. от 50 на сто до една минимална работна заплата - 70 на сто от минималната работна заплата;

5. от една до две минимални работни заплати - 80 на сто от минималната работна заплата;

6. от две до три минимални работни заплати - 90 на сто от минималната работна заплата.

(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.

(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.

Изменение на искането

Чл. 74. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

Определяне на разноските

Чл. 75. Възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.

Предварително внасяне на разноските

Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

Принудително събиране на разноски

Чл. 77. Ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

Присъждане на разноски

Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9.

(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството по делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на това споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

(10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

(11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

Разноски при медиация по висящи съдебни дела

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) (1) Разноските в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б, проведена в рамките на общата продължителност по чл. 22, ал. 1 от Закона за медиацията, се плащат от бюджета на съда.

(2) Когато в случаите по чл. 140а, ал. 1 или 2 съдът е задължил страните да участват в първа среща в процедура по медиация, страната, която е отказала да участва лично или чрез пълномощник в срещата, дължи таксите и разноските по делото в съответната инстанция, както и разноските по ал. 1, ако страната е загубила делото. В случаите, в които не е проведена първа среща в процедура по медиация поради отказ и на двете страни, таксите и разноските остават върху тях, както са ги направили, а разноските по ал. 1 се заплащат от тях поравно.

Разноски по изпълнението

Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;

3. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

(3) (Новa - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.

Списък на разноските

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

Присъждане на разноски

Чл. 81. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции

Чл. 82. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми.

Освобождаване от такси и разноски

Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;

2. от ищците - по искове за издръжка;

3. по искове, заведени от прокурор;

4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен;

6. (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ.

(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

Освобождаване в особени случаи

Чл. 84. Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски:

1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. от ДВ, бр. 50 от 2008 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 3 от 2008 г. - ДВ, бр. 63 от 2008 г.) държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост;

2. Българският червен кръст;

3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост.

Глава девета.
ГЛОБИ

Глоба на свидетел

Чл. 85. (1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание.

(2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.

Глоба на вещо лице

Чл. 86. Ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба.

Глоба на трето лице

Чл. 87. Ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да го представи.

Глоба за нарушения при връчването

Чл. 88. (1) Съдът налага глоба на връчител, който е връчил неправилно съобщението, не е удостоверил надлежно връчването или не е върнал своевременно в съда разписката за връчването или който не е изпълнил други нареждания на съда във връзка с връчването.

(2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението.

Глоба за нарушения при разглеждането на дело

Чл. 89. Съдът налага глоба за:

1. нарушение на реда в съдебно заседание;

2. неизпълнение на разпорежданията на съда;

3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице.

Неправомерно получаване на правна помощ

Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ.

(2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97.

Размер на глобата

Чл. 91. (1) Глобата за нарушения по чл. 85 - 90 е в размер от 50 до 300 лв.

(2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв.

Обжалване

Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната ѝ до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението.

(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.

(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Глоба на страна

Чл. 92а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92.

Глоби при принудително изпълнение

Чл. 93. (1) Съдебният изпълнител налага глоба в размерите по чл. 91 за:

1. нарушения по чл. 85 - 88;

2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;

3. неизпълнение на други негови нареждания.

(2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

Глава десета.
ПРАВНА ПОМОЩ

Съдържание на правната помощ

Чл. 94. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Предоставяне на правна помощ

Чл. 95. (1) Молбата за правна помощ се подава в писмена форма до съда, пред който делото е висящо.

(2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ.

(3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго.

(4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства.

(5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба.

(6) Определението на съда по частната жалба е окончателно.

Прекратяване на правната помощ

Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява:

1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена;

2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена;

3. (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) при злоупотреба с правото на правна помощ, освен в случаите, когато по силата на закон задължително се предвижда представителство.

(2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето ѝ.

Лишаване от правна помощ

Чл. 97. (1) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения ѝ служебен адвокат.

Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ

Чл. 98. (1) Назначеният служебен адвокат упражнява правомощията си до влизането в сила на определението за прекратяване или за лишаване от правна помощ, ако това е необходимо за предпазване на страната от неблагоприятни правни последици.

(2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново.

Напътване на страните за правната помощ

Чл. 99. Съдът информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им.

Глава единадесета.
ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ

Форма

Чл. 100. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма.

Съдържание

Чл. 100а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) (1) Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.

Нередовност на процесуалното действие

Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.

(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.

(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Писмени изявления

Чл. 102. (1) Писмените изявления до съда съдържат:

1. посочване на съда;

2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението;

3. в какво се състои изявлението;

4. подпис.

(2) Към писмените изявления се прилагат:

1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник;

2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат;

3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.

Глава единадесета "а".
ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И АКТОВЕ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА (НОВА - ДВ, БР. 110 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 30.06.2021 Г.)

Процесуални действия и актове на съда в електронна форма

Чл. 102а. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

(2) Процесуални действия в електронна форма са налице, когато чрез тях се упражняват процесуални права, при което се използват устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.

(3) Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(4) Издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

Задължение за приемане на процесуални действия в електронна форма

Чл. 102б. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма.

(2) Съдилищата не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато:

1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги;

2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления.

Задължение за информиране

Чл. 102в. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Съдилищата осигуряват възможност на лицата да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин или в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания.

(2) Съдилищата осигуряват свободно и безплатно подробна информация относно възможността да се извършват процесуални действия в електронна форма на интернет страниците си чрез единния портал за електронно правосъдие и на видни места в сградите им.

(3) При извършването на процесуални действия в електронна форма съдът предварително информира лицето по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:

1. техническите стъпки по създаването на изявлението;

2. възможността за достъп до електронното дело;

3. техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде подадено изявлението;

4. възможността за получаване на възпроизведени на хартиен носител копия и преписи от електронното дело.

(4) Съдилищата осигуряват предоставянето на информация по електронен път за хода на делото.

Техническа проверка на извършено действие в електронна форма

Чл. 102г. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) При наличие на технологична възможност техническата проверка на извършено действие под формата на електронно изявление се извършва автоматизирано за съответствие със стандартите и изискванията, установени с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на електронното управление, относно:

1. електронен формат на извършваните изявления;

2. липса на компютърни вируси и програми за разстройване дейността на компютърни системи, за узнаване, заличаване, изтриване или копиране на компютърни данни;

3. големина на файлове;

4. възможността да се идентифицира страната.

(2) Лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес в случай на технически нередовности.

Потвърждаване при електронни изявления

Чл. 102д. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) След регистриране на постъпил електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му.

(2) Потвърждението е електронен документ, който съдържа най-малко следните реквизити:

1. регистрационен номер;

2. име на адресата;

3. време на получаване на входящия електронен документ;

4. информация за достъп до електронния документ и до всички приложени към него документи.

(3) Потвърждението се изпраща на електронния адрес за връчване на страната.

Процесуални действия на страните в електронна форма

Чл. 102е. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

Електронни изявления до съда

Чл. 102ж. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

(2) Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис.

Приложения

Чл. 102з. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато електронните изявления до съда се подават от пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по електронен път. В случай че упълномощаването е извършено по електронен път, пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин, позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.

(2) Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането.

(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.

Част втора.
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС

Дял първи.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Глава дванадесета.
ПОДСЪДНОСТ

Раздел I.
Родова подсъдност

Основна подсъдност

Чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

Подсъдност на окръжен съд

Чл. 104. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;

4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;

5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;

6. (нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Раздел II.
Местна подсъдност

Обща местна подсъдност

Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение

Чл. 106. Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват пред съда по постоянния адрес на техния законен представител.

Искове срещу лица с неизвестен адрес

Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.

(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.

(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Искове срещу държавни учреждения и юридически лица

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Подсъдност по местонахождение на недвижим имот

Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Подсъдност по местооткриване на наследство

Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Иск за парични вземания на договорно основание

Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

Искове за издръжка

Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

Искове на и срещу потребители

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Искове по трудови дела

Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Искове за непозволено увреждане

Чл. 115. (1) (Предишен текст на чл. 115 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Множество подсъдности

Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Договорна подсъдност

Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

Раздел III.
Производство по подсъдността

Проверка на подсъдността

Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Възражение за неподсъдност

Чл. 119. (1) Възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Стабилизиране на подсъдността

Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Обжалване на определението по подсъдността

Чл. 121. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Спорове за подсъдност

Чл. 122. Спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По спора за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание.

Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд

Чл. 123. Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Глава тринадесета.
ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I.
Предявяване на иск

Видове искове

Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

(4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Предявяване на иска

Чл. 125. Искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.

Прекратяване при висящ процес

Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

Съдържание на исковата молба

Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

Приложения към исковата молба

Чл. 128. Към исковата молба се представят:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;

3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Проверка на исковата молба

Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.

(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.

(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

(7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4, изречение трето се прилага чл. 77.

Проверка за допустимост на иска

Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Отговор на исковата молба

Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.

(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Приложения към отговора на исковата молба

Чл. 132. Към отговора на исковата молба се представят:

1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;

2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

Последици от неподаването на отговор

Чл. 133. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Раздел II.
Съдебни заседания

Видове заседания

Чл. 134. (1) Съдът разглежда делата в открити и в закрити заседания.

(2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните.

Място и време

Чл. 135. (1) Заседанията по делата се провеждат в сградата на съда. Провеждането на заседанията извън сградата на съда е допустимо, ако по този начин може да бъдат избегнати по-големи разноски.

(2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания.

(3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни.

Участие на страните чрез видеоконференция

Чл. 135а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя не е в състояние да се яви непосредствено пред съда.

(2) При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, определен по реда на чл. 156а, ал. 2 - 4, място за лишаване от свобода или ареста.

(3) Съдът уведомява страните за условията за провеждане на видеоконференция.

Изключване на публичността

Чл. 136. (1) Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:

1. общественият интерес налага това;

2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;

3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;

4. са налице други основателни причини.

(2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) В случаите по ал. 1 не се допуска разглеждане на делото чрез видеоконференция, освен при съгласие на страната.

Разглеждане на молбата за изключване на публичността

Чл. 137. Молбата се разглежда в открито заседание при закрити врата. Определението, постановено по молбата, се обявява публично.

Задължение за пазене на тайна

Чл. 138. Когато е проведено заседание при закрити врата, публичното огласяване на неговото съдържание се забранява.

Лица, които не може да присъстват на заседанието

Чл. 139. В съдебно заседание не може да присъстват без разрешение от съда:

1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели;

2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.

Раздел III.
Разглеждане на делото

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.

(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Медиация

Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) (1) Съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;

2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;

3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността - в производството по извършване на делбата;

4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;

5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;

6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

(2) Съдът може да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;

2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;

3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;

4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;

5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;

6. издръжка;

7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;

8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;

9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;

10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;

11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

(3) Съдът преценява дали спорът по ал. 2 е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:

1. между страните са налице трайни отношения;

2. между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;

3. по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;

4. разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;

5. бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;

6. основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;

7. са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 съдът не задължава страните да участват в процедура по медиация, когато:

1. процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;

2. първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;

3. ответникът признае иска;

4. страна по делото е държавата или държавно учреждение;

5. страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;

6. по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.

Препращане и провеждане на медиацията

Чл. 140б. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) (1) Във всяко положение на делото след изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба и до приключване на съдебното дирене в случаите по чл. 140а, ал. 1 съдът задължава страните, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 - може да ги задължи, да участват в първа среща в процедура по медиация, след като извърши преценка на всички обстоятелства по чл. 140а, ал. 3 и 4. В този случай производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават.

(2) Страните са длъжни да участват в процедура по медиация само веднъж в производството.

(3) Процедурата по медиация се провежда в определен от съда срок, който е не по-дълъг от два месеца от съобщаването на страните на определението по ал. 1. По общо съгласие на страните процедурата може да продължи и след този срок едновременно с разглеждането на делото или производството да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.

(4) Когато в процедурата по медиация е постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието му делото се прекратява или съдът одобрява спогодбата по реда на чл. 234 в 7-дневен срок от подаването на заявлението до съда.

(5) Ако не се постигне споразумение или одобрената спогодба се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за останалата част.

Задължения на председателя

Чл. 141. (1) Заседанието се ръководи от председателя.

(2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му.

(3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда.

(4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.

Даване ход и отлагане на делото

Чл. 142. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ѝ или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

(3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани.

(4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица.

Разглеждане на делото в открито заседание

Чл. 143. (1) В откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси съдът пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

(2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

(3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

(4) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) При провеждане на заседание чрез видеоконференция съдът следи:

1. за спазването на техническите изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма и начините на извършването им, предвидени в глава осемнадесета "а" от Закона за съдебната власт;

2. използваната комуникационна връзка да позволява едновременното предаване и приемане на образ и звук;

3. процесуалните действия да се възприемат от всички участници в заседанието, намиращи се на различни места;

4. за извършването на запис от видеоконференцията.

Допълнителен срок

Чл. 144. (1) Ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.

(2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните.

Указания на съда

Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.

(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

Доклад по делото

Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа:

1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения;

2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника;

3. кои права и кои обстоятелства се признават;

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;

5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

(2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147.

(4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Нови факти и обстоятелства

Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:

1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;

2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Събиране на доказателствата

Чл. 148. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.

Приключване на съдебното дирене

Чл. 149. (1) След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.

(2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението.

(3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

Протокол от заседанието

Чл. 150. (1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) При провеждане на видеоконференция в протокола се вписват името и длъжността на съдебния служител от районния съд или на началника на затвора или началника на ареста или определен от тях служител, присъстващ на видеоконференцията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.

Поправка и допълване на протокола

Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.

(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.

(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. Когато в заседанието е използвана и видеоконференция, съдът се произнася по искането за допълване или поправяне и след възпроизвеждане на записа от нея.

(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото.

(6) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Записът на видеоконференцията се пази до изтичането на срока за съхранение на делото.

Доказателствена сила на протокола

Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

Глава четиринадесета.
ДОКАЗАТЕЛСТВА

Раздел I.
Общи правила

Предмет на доказване

Чл. 153. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Доказателствена тежест

Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

Неподлежащи на доказване факти

Чл. 155. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.

Доказателствено искане

Чл. 156. (1) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани, както и необходимостта от видеоконференция за тяхното събиране.

(2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му.

(3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори.

(4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата.

Събиране на доказателства чрез видеоконференция

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) Събиране на доказателства чрез видеоконференция може да стане по искане на страна, а при изслушване на вещо лице - и служебно от съда.

(2) Разпит на свидетел и обяснения на страна чрез видеоконференция са допустими, когато не са в състояние да се явят непосредствено пред съда по делото и се намират извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото.

(3) Изслушване на вещо лице чрез видеоконференция е допустимо, когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства вещото лице не може да се яви пред съда по делото и се намира извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото.

(4) Съдът определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция, след проверка на възможността за провеждането ѝ с най-близкия районен съд по мястото на пребиваване на страната, свидетеля или вещото лице, съответно в мястото за лишаване от свобода или ареста, където се намира лицето.

(5) Свидетелите, страните и вещите лица, чиито изявления ще бъдат изслушани чрез видеоконференцията, се призовават за датата и часа на съдебното заседание, като им се указва съдът, в който следва да се явят, съответно мястото за лишаване от свобода или ареста, където ще се използва видеоконференцията.

(6) Самоличността на лицето, което участва чрез видеоконференция, се проверява от служителя по чл. 150, ал. 3, който присъства на видеоконференцията.

(7) Преводачът или тълковникът присъстват в съдебната зала на съда, в който се провежда съдебното заседание, освен ако конкретните обстоятелства не налагат тяхното присъствие при изслушваното лице.

Допускане на доказателства

Чл. 157. (1) (Предишен текст на чл. 157 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

(2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция съдът се произнася с мотивирано определение, в което се обосновава необходимостта от провеждане на видеоконференция.

Срок за събиране на доказателствата

Чл. 158. (1) Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него.

(2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството.

Недопускане на доказателствата

Чл. 159. (1) Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.

(2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт.

Разноски за събиране на доказателства

Чл. 160. (1) Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.

(2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.

(3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда.

Последици от възпрепятстване на доказването

Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Право на преценка

Чл. 162. Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

Раздел II.
Свидетелски показания

Задължение за свидетелстване

Чл. 163. (1) Свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания.

(2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните.

Допустимост на свидетелските показания

Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:

1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;

2. опровергаване съдържанието на официален документ;

3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;

5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;

6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.

Изключения от недопустимостта

Чл. 165. (1) В случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната.

(2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

Отказ от свидетелстване

Чл. 166. (1) Никой няма право да се отказва от свидетелстване освен:

1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор;

2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство.

(2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.

(3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.

Неизпълнение на задължението за свидетелстване

Чл. 167. (1) Свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда.

(2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването:

1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му;

2. изгубва право да иска възнаграждение.

Право на свидетеля на възнаграждение

Чл. 168. Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.

Призоваване на свидетел

Чл. 169. (1) Ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес.

(2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава.

(3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване.

Обещание да се каже истината

Чл. 170. (1) Преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване.

(2) Свидетелят дава обещание да каже истината.

Провеждане на разпита

Чл. 171. (1) Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели.

(2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.

(3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита.

Преценка на свидетелските показания

Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините ѝ в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Разпит на свидетеля по инициатива на съда

Чл. 173. Страната може да се откаже от разпита на свидетеля, на който тя се е позовала, но същият се разпитва, ако другата страна поиска това или ако съдът прецени, че разпитването му е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

Очна ставка

Чл. 174. При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършването на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните.

Раздел III.
Обяснения на страните

Съдебно признание на факт

Чл. 175. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Обяснения на страната

Чл. 176. (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията ѝ може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция.

Приложно поле

Чл. 177. (1) Като страни по делото дават обяснения:

1. физическите лица;

2. законните представители на юридическите лица;

3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността;

4. съдружниците в събирателно дружество;

5. лично отговорният съдружник в командитно дружество.

(2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя ѝ.

Раздел IV.
Писмени доказателства

Доказателствена сила

Чл. 178. (1) Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени.

(2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ.

Официален документ

Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Частен документ

Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Достоверна дата на частния документ

Чл. 181. (1) Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

(2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото.

Вписвания в счетоводни книги

Чл. 182. Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите.

Представяне на документи на хартиен носител

Чл. 183. (1) (Предишен текст на чл. 183 - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

(2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.

Представяне на електронен документ

Чл. 184. (1) Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.

(2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание.

Представяне на документ на чужд език

Чл. 185. Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Ако съдът не може сам да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той назначава вещо лице за проверка.

Представяне на официални документи

Чл. 186. Официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им.

Представяне на печатни материали

Чл. 187. Печатни материали се представят от страните, но когато съдът може сам да си ги достави без особена трудност, достатъчно е страната да посочи къде те са публикувани.

Конверсия на официален документ

Чл. 188. Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните.

Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице

Чл. 189. (1) Частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът.

(2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели.

Задължение на страната за представяне на документ

Чл. 190. (1) Всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора.

(2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161.

Основания за отказ от представяне

Чл. 191. (1) Представянето на документ може да бъде отказано, когато:

1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната;

2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166.

(2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа.

Задължение на трето лице да представи документ

Чл. 192. (1) Всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ.

(2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа.

(3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87, носи отговорност и пред страната за причинените ѝ вреди.

Оспорване на истинността на документ

Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието.

(2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

(3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила.

Проверка на документ

Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.

(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.

Раздел V.
Вещи лица

Назначаване на вещо лице

Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

Отстраняване на вещо лице

Чл. 196. (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица.

(2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1.

(3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му.

(4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице.

Възлагане на експертиза

Чл. 197. (1) В определението, с което съдът назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и специалността на вещото лице.

(2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим.

Освобождаване на вещото лице

Чл. 198. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, при условията на чл. 166 или когато не е изготвило своевременно заключението.

Представяне на заключението

Чл. 199. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

Изслушване на вещото лице

Чл. 200. (1) Съдът напомня на вещото лице отговорността му за даване на невярно заключение.

(2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението.

(3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването.

Допълнително и повторно заключение

Чл. 201. Допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Оценка на заключението

Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Разногласие между вещи лица

Чл. 203. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица.

Раздел VI.
Оглед и освидетелстване

Допускане на оглед и освидетелстване

Чл. 204. (1) По молба на страните или по своя преценка съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с участие или без участие на свидетели и вещи лица.

(2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд.

(3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа.

Задължение за съдействие

Чл. 205. За задължението за представяне, предаване или осигуряване на достъп до предмета на огледа се прилагат разпоредбите относно документите.

Освидетелстване

Чл. 206. (1) Освидетелстването на лице може да стане само с негово съгласие.

(2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица.

(3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161.

Раздел VII.
Обезпечение на доказателства

Обезпечение на доказателства

Чл. 207. Когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително.

Производство по обезпечение на доказателства

Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.

(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.

(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.

(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.

(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът ѝ назначава представител.

(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.

Разноски

Чл. 209. Разноските по събиране на доказателства не се присъждат на страната в производството по обезпечението. Те се вземат предвид впоследствие при решаването на спора.

Глава петнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО

Първоначално съединяване на искове

Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

Насрещен иск

Чл. 211. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му.

Инцидентен иск

Чл. 212. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Служебно съединяване на искове

Чл. 213. Когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях.

Изменение на иска

Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

Глава шестнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ

Раздел I.
Другарство в делото

Допустимост

Чл. 215. Иск може да бъде предявен от няколко ищци или срещу няколко ответници, ако предмет на спора са:

1. общи техни права или задължения, или

2. права или задължения, които почиват на едно и също основание.

Процесуални действия

Чл. 216. (1) Всеки от другарите действа самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.

(2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари.

Твърдения за общите факти

Чл. 217. Ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Раздел II.
Трети лица

Встъпване на трето лице

Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Привличане на трето лице

Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.

(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.

(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

Допускане на участието

Чл. 220. По допускане на третото лице съдът се произнася с определение. Определението, с което не се допуска третото лице, подлежи на обжалване с частна жалба.

Права на трето лице

Чл. 221. (1) Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора.

(2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.

Заместване на подпомаганата страна

Чл. 222. Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.

Действие на решението

Чл. 223. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Привличане на лице със самостоятелни права

Чл. 224. (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори.

(2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца.

(3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските.

Главно встъпване

Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.

(2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

Раздел III.
Прехвърляне на спорното право и заменяне на страна

Прехвърляне на спорното право

Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.

(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.

Приемство в процеса

Чл. 227. Когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Заменяне на страна

Чл. 228. (1) Изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.

Глава седемнадесета.
ОТКЛОНЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Раздел I.
Спиране, възобновяване и прекратяване на производството

Спиране на производството

Чл. 229. (1) Съдът спира производството:

1. по съгласие на страните;

2. в случай на смърт на някоя от страните;

3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

7. в изрично предвидените в закон случаи.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

Възобновяване на производството

Чл. 230. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки.

(2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява.

(3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството

Чл. 231. (1) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.

(2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232, изречение второ.

Раздел II.
Оттегляне на иска, отказ от иска, съдебна спогодба

Оттегляне на иска

Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

Отказ от иска

Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

Съдебна спогодба

Чл. 234. (1) За всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните.

(2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение.

(3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

(4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.

Глава осемнадесета.
РЕШАВАНЕ НА ДЕЛАТА

Раздел I.
Решение по делото

Постановяване на решение

Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

(2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

(3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

(4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма.

(5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.

Съдържание на решението

Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:

1. датата и мястото на постановяването му;

2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;

3. номера на делото, по което се постановява решението;

4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;

5. какво постановява съдът по съществото на спора;

6. в тежест на кого се възлагат разноските;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.

(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.

(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Решение при признание на иска

Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

(3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

(4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Неприсъствено решение

Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

(2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.

(3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.

Постановяване на неприсъствено решение

Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Защита срещу неприсъственото решение

Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;

2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;

3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да ѝ бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.

(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Раздел II.
Отсрочване и разсрочване на изпълнението. Предварително изпълнение

Отсрочване и разсрочване на изпълнението

Чл. 241. (1) При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.

(2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон.

Допускане на предварително изпълнение

Чл. 242. (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

(2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:

1. присъжда вземане, основано на официален документ;

2. присъжда вземане, което е признато от ответника;

3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение.

Недопустимост на предварително изпълнение

Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа.

(2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение.

Обжалване на определението

Чл. 244. Определението, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, може да се обжалва с частна жалба.

Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение

Чл. 245. (1) Длъжникът, срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

Раздел III.
Поправяне на решението

Неоттегляемост на решението

Чл. 246. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени.

Поправка на очевидна фактическа грешка

Чл. 247. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

(3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

(4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Изменяне на решението в частта за разноските

Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Спогодба след приключване на съдебното дирене

Чл. 249. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.

Допълване на решението

Чл. 250. (1) Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

(3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Тълкуване на решението

Чл. 251. (1) Споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

(2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

(3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок.

(4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо.

(5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.

Раздел IV.
Постановяване на определения

Приложно поле

Чл. 252. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.

Оттегляемост на определенията

Чл. 253. Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Съдържание на определението

Чл. 254. (1) Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.

(2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа:

1. датата и мястото на постановяването му;

2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните;

3. номера на делото, по което се постановява определението;

4. какво постановява съдът;

5. в тежест на кого се възлагат разноските;

6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок;

7. подписи на съдиите.

Глава деветнадесета.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРОК ПРИ БАВНОСТ

Молба за определяне на срок при бавност

Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му.

(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.

Удовлетворяване на молбата

Чл. 256. (1) Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена.

(2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа.

Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок

Чл. 257. (1) Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването ѝ.

(2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.

Дял втори.
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

Глава двадесета.
ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ

Предмет на обжалване и компетентен съд

Чл. 258. (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.

(2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Срок за въззивно обжалване

Чл. 259. (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.

(2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда.

(3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването ѝ новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.

(4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

Съдържание на въззивната жалба

Чл. 260. Жалбата съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

3. указание в какво се състои порочността на решението;

4. в какво се състои искането;

5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;

6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;

7. подпис на жалбоподателя.

Приложения към жалбата

Чл. 261. Към жалбата се прилагат:

1. преписи от нея и от приложенията ѝ според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;

4. документ за внесена такса.

Проверка от първоинстанционния съд

Чл. 262. (1) Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

(2) Жалбата се връща, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

(3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба

Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261.

(2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.

(3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262. След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.

(4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.

(5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.

Оттегляне и отказ от въззивна жалба

Чл. 264. (1) Във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба.

(2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.

Присъединяване към въззивната жалба

Чл. 265. (1) Всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните.

(2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.

Забрана за посочване на нови факти и доказателства

Чл. 266. (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

(2) До приключване на съдебното дирене страните могат да:

1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

(3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

Подготвително заседание

Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявена за противоконституционна с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато в първоинстанционното производство не е проведена среща в процедура по медиация по причина, че съдът не е указал задължението на страните да участват в нея, или някоя, или всички страни не са взели участие в процедурата, в случаите по чл. 140а, ал. 1 въззивният съд задължава страните да участват в такава процедура, а в случаите по чл. 140а, ал. 2 може да ги задължи да участват по реда на чл. 140б, ал. 3 - 5. Съдът може да се произнесе по този въпрос и в първото заседание по делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Когато в първоинстанционното производство е проведена процедура по медиация, въззивният съд може отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Открито заседание на въззивния съд

Чл. 268. (1) Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.

(2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В откритото заседание съдът може да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. При съгласие на страните за участие в такава процедура делото се отлага или производството се спира по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3.

Правомощия на въззивния съд

Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение

Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.

(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Решение при неправилно първоинстанционно решение

Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

(2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя.

Решение при правилно първоинстанционно решение

Чл. 272. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

Приложимост на правилата за първоинстанционното производство

Чл. 273. Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Глава двадесет и първа.
ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА

Обжалване с частна жалба

Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:

1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и

2. в случаите, изрично посочени в закона.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:

1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.

Срок за обжалване и съдържание на частната жалба

Чл. 275. (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273.

Отговор на частната жалба

Чл. 276. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение.

Спиране на производството

Чл. 277. Частната жалба не спира производството по делото, нито изпълнението на обжалваното определение, освен ако в закон е предвидено друго. Съдът по жалбата може да спре производството или изпълнението на обжалваното определение до решаването на частната жалба, ако прецени това за необходимо.

Разглеждане и решаване на частната жалба

Чл. 278. (1) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание.

(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.

(3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Обжалване на разпорежданията

Чл. 279. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

Глава двадесет и втора.
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

Приложно поле

Чл. 280. (1) (Обявена за противоконституционна в частта относно думата "съществен" с РКС № 4 от 2009 г. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Не подлежат на касационно обжалване:

1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;

3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Основания за касационно обжалване

Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато:

1. решението е нищожно;

2. решението е недопустимо;

3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Спиране на изпълнението на въззивното решение

Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.

(2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:

1. по решения за парични вземания - присъдената сума;

2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.

(3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.

(4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

(5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.

(6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Срок за касационно обжалване

Чл. 283. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4.

Съдържание на касационната жалба

Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа:

1. името и адреса на страната, която я подава;

2. означение на обжалваното решение;

3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;

4. в какво се състои искането;

5. подпис на жалбоподателя.

(2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.

(3) Към жалбата се прилагат:

1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;

2. преписи от жалбата и от приложенията ѝ според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;

3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;

4. документ за внесена такса.

Проверка на редовността на касационната жалба

Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

(2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.

Връщане на касационната жалба

Чл. 286. (1) Жалбата се връща от въззивния съд, когато:

1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;

2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3.

(2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба

Чл. 287. (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284.

(2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.

(3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността ѝ и изпраща препис от нея заедно с приложенията ѝ на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.

(4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.

Допускане на касационното обжалване

Чл. 288. Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.

Призоваване на страните в касационното производство

Чл. 289. До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Разглеждане на касационната жалба

Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.

(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.

Уеднаквяване на практиката

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Предложение за тълкувателно решение

Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

Касационно решение

Чл. 293. (1) Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.

(2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.

(3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

(4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270.

Повторно разглеждане на делото

Чл. 294. (1) Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.

(2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото

Чл. 295. (1) Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.

(2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

Глава двадесет и трета.
СИЛА НА СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ

Влизане в сила

Чл. 296. В сила влизат решенията:

1. които не подлежат на обжалване;

2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото;

3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

Зачитане на решението

Чл. 297. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Предели

Чл. 298. (1) Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.

(2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

(3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички.

(4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане.

Непререшаемост

Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Задължителна сила на присъда

Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Разпростиране на действието по иск на прокурора

Чл. 301. Когато делото е започнало по иск на прокурора, влязлото в сила решение е задължително и за страната, в интерес на която прокурорът е предявил иска.

Задължителна сила на решение по административен спор

Чл. 302. Влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Глава двадесет и четвърта.
ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ

Основания за отмяна

Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:

1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;

2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;

3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;

6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;

7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.

(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

Отмяна по молба на трето лице

Чл. 304. Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).

Срок за отмяна

Чл. 305. (1) (Предишен текст на чл. 305 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:

1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1;

2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането ѝ в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2;

3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3;

4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4;

5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) на узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно.

Съдържание на молбата за отмяна

Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.

(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.

(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.

Разглеждане и решаване на молбата за отмяна

Чл. 307. (1) По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

(2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.

(3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

(4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.

Ново разглеждане на делото

Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Спиране на изпълнението

Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6.

(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изречение второ.

Част трета.
ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава двадесет и пета.
БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

Приложно поле

Чл. 310. (1) (Предишен текст на чл. 310 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) По реда на тази глава се разглеждат искове:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи;

2. за опразване на наети и заети за послужване помещения;

3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;

4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Проверка на исковата молба

Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.

(2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това съдът в закрито заседание:

1. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) насрочва делото за дата не по-късно от 6 седмици;

2. изготвя писмен доклад по делото;

3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;

4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;

5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

(2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

(3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

Последици от неизпълнение на указанията

Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съединяване на искове

Чл. 314. (1) Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Медиация

Чл. 314а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) Когато бързото производство е образувано по искове по чл. 140а, ал. 2, се прилагат чл. 140а, ал. 3 и 4 и чл. 140б, като срокът за провеждане на процедурата по медиация по чл. 140б, ал. 3 не може да бъде по-дълъг от датата, за която е насрочено открито съдебно заседание.

Разглеждане на делото

Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания.

(2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

Срок за постановяване на съдебното решение

Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Приложимост на правилата пред въззивния съд

Чл. 317. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

Глава двадесет и шеста.
ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

Брачни искове

Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните.

Специална дееспособност

Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

Развод при бременност на съпругата

Чл. 320. Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

Разглеждане на делото

Чл. 321. (1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При разглеждане на дело по иск за развод се прилагат чл. 140а и 140б.

(2) (Отм., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)

(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.)

Изчерпателност на основанията

Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.

Привременни мерки

Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

(2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок.

(3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

Решение по брачни искове

Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Влизане в сила на решението за развод

Чл. 325. Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.

Фамилно име след развод

Чл. 326. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Продължаване на делото при смърт на ищеца

Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.

(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.

(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.

Продължаване на делото при смърт на ответника

Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно, ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.

Разноски по делото

Чл. 329. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а разноските по чл. 78а, ал. 1 се заплащат от бюджета на съда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 и 78а. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.

Развод по взаимно съгласие

Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.

(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.

(4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.

(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

Глава двадесет и седма.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Приложима уредба

Чл. 331. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.

(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.

Присъединяване на исковете за издръжка

Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.

(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.

Задължение за съдействие

Чл. 333. (1) Страните по дело за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им.

(2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.

(3) За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.

(4) Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на ал. 1 - 3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.

Решение по иск за гражданско състояние

Чл. 334. По иск за гражданско състояние не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Прекратяване на производството при смърт на детето

Чл. 335. По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето.

Глава двадесет и осма.
ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ

Започване на производството

Чл. 336. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.

(2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

Лични впечатления от лицето

Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.

(2) Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.

Разглеждане на иска

Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.

(2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.

(3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.

(4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.

Решение по иск за поставяне под запрещение

Чл. 339. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.

Отмяна на запрещението

Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника, както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение.

Глава двадесет и девета.
СЪДЕБНА ДЕЛБА

Започване на производството

Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:

1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;

2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;

3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.

(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.

Медиация в производство по съдебна делба

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) В производството по съдебна делба се прилагат чл. 140а и 140б, като съдът задължава страните да участват в процедура по медиация в производството по извършването ѝ.

Първо заседание

Чл. 342. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

Преюдициални въпроси

Чл. 343. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Решение по допускане на делбата

Чл. 344. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

Изключване на имоти от делбата

Чл. 345. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Искания за сметки

Чл. 346. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.

Разделителен протокол

Чл. 347. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.

Изнасяне на публична продан

Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Възлагане на неподеляемо жилище

Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.

(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.

(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.

(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Окончателен разделителен протокол

Чл. 350. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.

Обжалване на решенията

Чл. 351. Решенията по чл. 346, 348, 349 и 350 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.

Теглене на жребий

Чл. 352. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

Разпределяне на имотите

Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Изкупуване от съделител

Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.

(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.

(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.

Разноски по производството

Чл. 355. (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а . При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.

Глава тридесета.
ЗАЩИТА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНО ВЛАДЕНИЕ

Родова подсъдност

Чл. 356. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.

Установяване на факта на владението

Чл. 357. (1) По тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му.

(2) Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.

Проверка за законосъобразност

Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

Недопустимост при предявен иск за собственост

Чл. 359. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

Глоба за нарушителя

Чл. 360. Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.

Предварително изпълнение

Чл. 361. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.

Глава тридесет и първа.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОГОВОР

Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение

Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.

(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.

Проверка на собствеността

Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.

Такси и разноски

Чл. 364. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.

Глава тридесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ

Приложима уредба

Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до:

1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ѝ, последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ѝ към нововъзникнали обстоятелства;

2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор;

3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;

4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;

5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

Приложения към исковата молба

Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.

Отговор на исковата молба

Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на който указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.

(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава отговора.

(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Приложения към отговора на исковата молба

Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.

Възражение за разглеждане по общия ред

Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.

(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба.

Последици от неподаването на отговор

Чл. 370. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражение за прихващане след срока за отговор

Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Допълнителна искова молба

Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.

(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

Допълнителен отговор

Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.

(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

Подготовка на делото в закрито заседание

Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.

(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Медиация в производство по търговски спорове

Чл. 374а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г., обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2024 г. - ДВ, бр. 57 от 2024 г.) В производството по търговски спорове се прилагат съответно чл. 140а и 140б.

Разглеждане на делото в открито заседание

Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.

(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

Разглеждане на делото в закрито заседание

Чл. 376. (1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.

(2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.

(3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.

Приложимост на общите правила

Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила за производството пред първата инстанция.

Приложимост на правилата пред въззивния съд

Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.

Глава тридесет и трета.
ПРОИЗВОДСТВО ПО КОЛЕКТИВНИ ИСКОВЕ

Колективни искове

Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.

(2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.

(3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.

Предявяване на колективен иск

Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава.

(2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.

(3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

Проверка на условията за предявяване на колективен иск

Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание.

(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.

(4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба.

Подготовка на делото за разглеждане

Чл. 382. (1) В открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица, и начина за разгласяване на предявяването на иска.

(2) Съдът определя:

1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;

2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.

(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Приемане на нови участници и изключване от участие

Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:

1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;

2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

(2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба.

(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

Съглашение за доброволно уреждане на спора

Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.

(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.

(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.

Мерки за защита на увредения интерес

Чл. 385. (1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума.

(2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

(3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.

(4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.

Решение по колективния иск

Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.

(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.

(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.

(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.

Разпореждане с обезщетението

Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска, или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.

(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.

Общо събрание и комитет на увредените лица

Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.

(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.

Част четвърта.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава тридесет и четвърта.
ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО

Обезпечение на предявен иск

Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.

(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.

Обезпечение на бъдещ иск

Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

Предпоставки за допускане на обезпечението

Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако:

1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или

2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.

(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.

(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.

Обезпечение на иск за издръжка

Чл. 392. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.

Недопустимост на обезпечението

Чл. 393. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса не се допуска.

(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Частично обезпечение на иска

Чл. 394. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.

Молба за допускане на обезпечението

Чл. 395. (1) В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.

(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването ѝ.

(3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето ѝ.

Обжалване

Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2.

(3) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

Глава тридесет и пета.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Видове мерки

Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:

1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;

2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.

(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

Замяна на обезпечението

Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията ѝ, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.

(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

Съгласие за обекта на обезпечението

Чл. 399. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.

Налагане на обезпечителната мярка

Чл. 400. (1) Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда съгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472.

(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.

Действие на обезпечителната мярка

Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, 509 и чл. 512 - 514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.

Отмяна на обезпечението

Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.

(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.

(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

Обезщетение за вреди

Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.

Част пета.
ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Дял първи.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава тридесет и шеста.
ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

Изпълнителни основания

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:

1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.

Производство по издаване на изпълнителен лист

Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.

(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.

(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.

(5) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист

Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

(2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.

(3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.

(4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.

Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист

Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.

(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.

Изпълнителен лист (Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.)

Чл. 408. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител.

(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) След издаването на изпълнителния лист в електронна форма съдебните изпълнители и държавните учреждения, до които е подадено искане за плащане по чл. 519, ал. 2, получават достъп до него чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Дубликат от изпълнителен лист

Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.

(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.

(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.

(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.

(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Глава тридесет и седма.
ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

Водене на заповедното производство в електронна форма

Чл. 409а. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) (1) Всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато тази глава изрично предвижда друго.

(2) Заявителят и длъжникът може да извършват процесуални действия и писмено на хартиен носител, освен когато тази глава изрично предвижда друго.

Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението и приложенията към него се подават писмено на хартиен носител или по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актове по тази глава и в производствата по чл. 422 - 424.

(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Лицата по чл. 50, ал. 5 и чл. 52, ал. 2, с изключение на търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления само в електронна форма.

(6) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителите извън тези по ал. 5 може да подадат заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. По отношение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 съдът извършва служебна проверка на местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, го изпраща незабавно на надлежния съд.

Издаване на заповед за изпълнение

Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. (нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път.

Съдържание на заповедта за изпълнение

Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:

1. означението "заповед за изпълнение";

2. дата и място на постановяване;

3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;

4. трите имена и адресите на страните;

5. делото, по което се издава заповедта;

6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;

7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) покана до длъжника да изпълни в едномесечен срок от връчването на заповедта;

9. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 8 и в случай че възражението е неоснователно, той може да понесе разноски в по-висок размер от посочения в заповедта;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) електронен подпис на съдията.

Обжалване

Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Възражение

Чл. 414. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл. 414а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.

Възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение

Чл. 414а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.

Действие на възражението

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:

1. когато възражението е подадено в срок;

2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;

3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.

(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение

Чл. 416. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишен текст на чл. 416, изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.

Заповед за изпълнение въз основа на документ

Чл. 417. (1) (Предишен текст на чл. 417 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) акт за начет;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При подаване на заявление по електронен път заявителят прилага копие от документа по ал. 1, на който се основава заявлението му. В 7-дневен срок заявителят представя на съда оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10 като условие за редовност на заявлението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При подаване на заявление писмено на хартиен носител заявителят трябва да представи оригинала на документа по ал. 1, т. 3, 6 и 10, а в останалите случаи по ал. 1 - заверен от него препис от документа.

Незабавно изпълнение

Чл. 418. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, ал. 1 на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения в оригинал документ, която се отбелязва по електронната партида чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) След издаването на изпълнителния лист съдебните изпълнители получават достъп до електронната заповед за изпълнение и до документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, чрез Единния портал за електронно правосъдие.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда по електронен път копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване за връчването на всеки един от тях.

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение

Чл. 419. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта.

(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

(3) Съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Спиране на изпълнението

Чл. 420. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:

1. вземането не се дължи;

2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;

3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.

Частично спиране на изпълнението

Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Когато възражението се отнася само за част от вземането съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Иск за съществуване на вземането

Чл. 422. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.

(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.

Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Иск за оспорване на вземането

Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Образци

Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.

(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

Глава тридесет и осма.
ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Започване на изпълнението

Чл. 426. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.

(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува.

Местна компетентност

Чл. 427. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.

(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

Покана за доброволно изпълнение

Чл. 428. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на копие от нея, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.

(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.

(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.

Субективни предели на изпълнителния лист

Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.

Особен представител на длъжника

Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.

Правомощия на съдебния изпълнител

Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното управление. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

Спиране на изпълнението

Чл. 432. (1) (Предишен текст на чл. 432 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:

1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;

2. по искане на взискателя;

3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;

4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.

Прекратяване и приключване на изпълнението (Загл. доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Във всички случаи по ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред.

(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Прекратяването и приключването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.

Удостоверяване на изпълнителните действия

Чл. 434. (1) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.

(2) (Предишен текст на чл. 434 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Съдебният изпълнител незабавно отбелязва по електронната партида на изпълнителния лист чрез Единния портал за електронно правосъдие връчването му на длъжника, образуването, препращането, прекратяването, приключването на изпълнителното дело, присъединяването и резултата от изпълнението, включително платените на взискателя суми.

Глава тридесет и девета.
ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Раздел I.
Обжалване на действията на съдебния изпълнител

Подлежащи на обжалване действия

Чл. 435. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят може да обжалва:

1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие;

2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;

6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;

7. разноските по изпълнението.

(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Подаване на жалбата

Чл. 436. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма.

(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.

Разглеждане на жалбите

Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.

(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.

(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Спиране на изпълнението при обжалване

Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Раздел II.
Защита по исков ред

Оспорване на вземането

Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Защита на трето лице

Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.

(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

Отговорност на съдебния изпълнител за вреди

Чл. 441. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., предишен текст на чл. 441 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

Дял втори.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесета.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Обект на изпълнението

Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

Съразмерност

Чл. 442а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

(2) По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.

Замяна на обекта и начина на изпълнението

Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.

Несеквестируеми вещи

Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността ѝ в други земеделски произведения, ако няма такава;

3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;

4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;

5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;

6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;

8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Отпадане на несеквестируемостта

Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:

1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

Несеквестируем доход

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Несеквестируем доход, получен по сметка в банка

Чл. 446а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.

(2) Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(3) Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

(4) Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа.

(5) В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 4, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда съгласно чл. 446.

Недействителност на отказ от закрила

Чл. 447. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен.

Задължение за деклариране на имуществото и доходите

Чл. 448. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.

(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.

(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение

Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.

Запор върху движима вещ или вземане

Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.

(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.

Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 450а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.

(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се смятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.

(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.

Единна входна точка за запори

Чл. 450б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) (1) Министерството на правосъдието изгражда и поддържа информационна система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон. Условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система се определят с наредбата по чл. 501а, ал. 6 при зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на земеделието и храните обменят по електронен път с информационната система по ал. 1 информация за движимите вещи, подлежащи на регистрация във водените от тях регистри по силата на закон.

(3) Съдебните изпълнители са длъжни ежедневно да въвеждат данни в информационната система по ал. 1. За всеки въведен запор се използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.

(4) Данните може да се подават автоматично от информационните системи, използвани от съответните съдебни изпълнители. Данните се подават по ред и във формат, определени с наредбата по ал. 1.

(5) Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции, е безплатен.

(6) На базата на съдържащите се в информационната система по ал. 1 данни Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги за уведомяване за наложен запор и за извършване на справки за наложени запори на всяко лице при спазване на изискванията по Закона за електронното управление. Услугите се заявяват през електронния портал на Министерството на правосъдието.

(7) За предоставяне на услугите Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника

Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.

(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя

Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.

(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.

(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.

Непротивопоставимост на невписаните актове

Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:

1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;

2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;

3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;

4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата;

5. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи.

Спиране на изпълнението по искане на длъжника

Чл. 454. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Постъпления по изпълнението

Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

(3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

Глава четиридесет и първа.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА КРЕДИТОРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ

Присъединяване на кредитори

Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.

(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.

Последици от присъединяването

Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.

(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.

(4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.

Присъединяване на държавата

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Присъединяване на кредитор с обезпечен иск

Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.

Разпределение

Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Прихващане със суми по разпределението

Чл. 461. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността ѝ сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.

Предявяване на разпределението

Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.

(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Решение по разпределението

Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.

(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.

Оспорване на вземането на присъединен кредитор

Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.

(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Глава четиридесет и втора.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ

Раздел I.
Опис, оценка и предаване за пазене

Опис на движима вещ

Чл. 465. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.

Опис на необрани насаждения и плодове

Чл. 466. Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обичайното време за събирането им.

Съдържание на описа на движима вещ

Чл. 467. (1) Описът трябва да съдържа:

1. посочване на изпълнителния лист;

2. мястото, където се извършва;

3. подробно описание на вещта;

4. цената, по която вещта да се продаде в магазин;

5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

(2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

Определяне на цената на движима вещ

Чл. 468. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 85 на сто от стойността на вещта.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато имат такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето ѝ от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.

(5) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.

Предаване за пазене на длъжника

Чл. 469. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността ѝ.

Пазене на описаната вещ

Чл. 470. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато длъжникът е редовно призован за описа, но не присъства на него.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вещта се предава за пазене срещу подпис.

Задължения на пазача

Чл. 471. (1) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето ѝ.

(2) Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму.

Възнаграждение на вещото лице и пазача

Чл. 472. На вещото лице и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.

Раздел II.
Продан на движими вещи

Конкуренция при насочване на друго изпълнение

Чл. 473. (1) Проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.

(2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.

(3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.

Продан на движима вещ

Чл. 474. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Проданта на движима вещ, съвкупности от вещи или групи от вещи се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот.

(2) Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина.

(3) Ако вещта може да се продаде на борса, взискателят или длъжникът може да посочи борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от борсата.

(4) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на борсата или магазина. За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 15 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482, с изключение на обжалването на проданта и чл. 521.

Продан на вещи, които подлежат на бърза развала

Чл. 475. (1) (Предишен текст на чл. 475 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия, се продават не по-късно от една седмица от описа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 - 6.

Продан на необрани насаждения и плодове

Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им.

Продан в магазин

Чл. 477. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника.

(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка.

(3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.

Продан без пренасяне на вещта

Чл. 478. Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3.

Плащане на цената

Чл. 479. Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача.

Нова продан

Чл. 480. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване при цена, равна на 50 на сто от началната по чл. 468, ал. 1.

Продан чрез явен търг с устно наддаване

Чл. 481. (1) Съдебният изпълнител извършва проданта чрез търг в определеното време пред сградата, в която се пазят описаните вещи, или на друго място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие проданта се извършва на място, определено от съдебния изпълнител, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис.

(2) Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването ѝ.

(3) В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните.

(4) Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ.

(5) За участие в търга не се внася задатък.

(6) Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.

(7) Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти.

(8) Ако някой от наддавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебният изпълнител предлага още по-висока цена.

(9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.

(10) Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.

Стабилитет на продажбата

Чл. 482. (1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.

(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.

(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.

(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.

Глава четиридесет и трета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ

Опис на имот

Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

Съдържание на описа

Чл. 484. (1) Описът съдържа:

1. посочване на изпълнителния лист;

2. мястото, където се извършва;

3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;

4. началната цена, от която да започне наддаването;

5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.

(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочва и денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.

Определяне на началната цена за публична продан

Чл. 485. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.

(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.

(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средноаритметична стойност от всички оценки.

(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.

(5) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.

(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.

Пазене на недвижим имот

Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.

(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.

Обявяване на проданта

Чл. 487. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той, има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.

(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.

(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.

Място на проданта

Чл. 488. (1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.

(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.

Наддавателни предложения

Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Проданта приключва в края на работното време в последния ден. Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.

Лица без право да наддават

Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.

(2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.

(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.

Неизвършване на проданта при плащане на дълга

Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.

Обявяване на купувач

Чл. 492. (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.

(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Следващ купувач

Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:

1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

Нова продан

Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 90 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок от съобщението не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.

Изплащане на цената от взискател

Чл. 495. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2.

Постановление за възлагане

Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.

Обявяване на новата продан

Чл. 497. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.

Въвод на купувача

Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.

(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Алинея 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наем и аренда, след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.

Връщане на даденото при съдебно отстранение

Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.

(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.

(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.

Продан на съсобствен имот

Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Продан на ипотекиран имот

Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.

(2) В случаите по чл. 494 и 495 ипотекарният кредитор може да участва наравно с другите кредитори.

Раздел II.
Електронни публични търгове (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

Електронен публичен търг

Чл. 501а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Движима и недвижима вещ, налични ценни книжа, обособена част от предприятие, както и правата върху обекти на индустриалната собственост, върху които е насочено изпълнението, могат да бъдат продавани по правилата на електронен публичен търг.

(2) По писмено искане на страна в изпълнителното производство съдебният изпълнител провежда електронен публичен търг. Съдебният изпълнител може служебно да реши описаната вещ да бъде продадена на електронен публичен търг.

(3) Покупката на вещи на електронния публичен търг може да бъде финансирана от банкова или кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)

(5) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Министерството на правосъдието създава и поддържа единна онлайн платформа за електронни публични търгове, която включва регистър на публичните търгове и система за провеждане на публични търгове.

(6) Министърът на правосъдието издава наредба за организацията, правилата и дейността на онлайн платформата за електронни публични търгове.

Определяне на начална цена и обявяване на търга

Чл. 501б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Началната цена на вещите се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) Съдебният изпълнител разгласява проданта по реда на чл. 487 и на онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

Място на търга

Чл. 501в. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Мястото на провеждане на електронния публичен търг е онлайн платформата за електронни публични търгове към Министерството на правосъдието.

(2) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в посочения в обявлението ден.

Регистриране на наддавачите

Чл. 501г. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) За участие в търга всеки наддавач внася задатък в размера по чл. 489, ал. 1.

(2) Регистрацията на наддавачите се извършва в електронната среда с електронен подпис или в канцеларията на съдебен изпълнител.

(3) Регистрирането на наддавачите за участие в електронния търг продължава един месец и завършва в 17,00 часа на посочения в обявлението ден.

(4) Съдебният изпълнител, извършващ продажбата, оторизира или отказва оторизация на регистрирания наддавач в 5-дневен срок от регистрацията на наддавача. Съдебният изпълнител отказва оторизация, ако не е внесен задатък, както и в случаите по чл. 490, ал. 1.

Стъпка при наддаването

Чл. 501д. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Стъпката при провеждането на електронен публичен търг представлява процент от началната цена и е в размер, както следва:

1. при начална цена до 10 000 лв. - 10 на сто от началната цена;

2. при начална цена от 10 000 до 100 000 лв. - 5 на сто от началната цена;

3. при начална цена над 100 000 лв. - 2 на сто от началната цена.

Провеждане на електронен публичен търг

Чл. 501е. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Наддаването на електронния публичен търг продължава 7 дни и завършва в 17,00 часа на последния ден, в случай че няма подадено ново наддавателно предложение през последните 10 минути на търга.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) В случай че през последните 10 минути на търга се подаде ново наддавателно предложение, търгът се удължава автоматично с още 10 минути, но не повече от 48 часа. Търгът приключва, след като през последните 10 минути няма подадено наддавателно предложение.

(3) Наддавателните предложения се увеличават с една стъпка. Последната заявена от наддавач цена е публична в онлайн платформата за електронни публични търгове.

(4) След края на електронния публичен търг платформата за електронни търгове изпраща автоматично съобщение до всички оторизирани наддавачи за достигната цена на имуществото.

(5) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) В първия работен ден след края на наддаването съдебният изпълнител проверява всички обстоятелства по търга и съставя протокол с всички данни относно заявките за участие, оторизирани и неоторизирани наддавачи с причината за това, подадените наддавателни предложения, наличието на технически неизправности по време на наддаването, като обявява за купувач наддавача, който е предложил най-висока цена. С подписването на протокола от съдебния изпълнител електронният търг се смята за приключил. Протоколът се обявява незабавно на наддавачите в единната онлайн платформа.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Пълната цена се заплаща от обявения за купувач в срока по чл. 492, ал. 3. При обявен за купувач взискател се прилага чл. 495.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) При невнасяне на цената се прилага чл. 493.

(8) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Последващ електронен търг се провежда при условията на чл. 494 по писмено искане на страна в изпълнителното производство.

Закупуване на имот с ипотечен кредит

Чл. 501ж. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Покупка на недвижима вещ от електронен публичен търг може да бъде финансирана от кредитна институция, регистрирана по Закона за кредитните институции.

(2) Плащането на сумата, с която се кредитира покупката, се извършва от кредитната институция по посочената в обявлението за публична продажба банкова сметка на съдебния изпълнител.

(3) В случай че постановлението за възлагане бъде отменено по реда на чл. 435 и следващите, съдебният изпълнител, извършващ продажбата, връща получената по реда на предходната алинея сума на финансиращата кредитна институция.

(4) При прилагане на предходните алинеи, по писмено искане на финансиращата кредитна институция, съдебният изпълнител вписва заедно с постановлението за възлагане и законна ипотека върху имота.

Глава четиридесет и четвърта.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩИ В СЪПРУЖЕСКА ОБЩНОСТ

Насочване на изпълнението върху обща вещ

Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, прилага се чл. 443.

Съобщаване на съпруга недлъжник

Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.

(2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.

(3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.

(4) Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.

Продан на обща вещ

Чл. 504. (1) Когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга недлъжник, а за останалата сума прилага чл. 455, ал. 2 и чл. 460 - 464.

(2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500.

Осуетяване на проданта и предимство при възлагане

Чл. 505. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.

(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.

Равенство на дяловете

Чл. 506. В случаите по чл. 504 и 505 съпругът недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът длъжник. Взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга длъжник е по-голям.

Глава четиридесет и пета.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА

Запор на вземане

Чл. 507. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.

(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

Запор на сметка

Чл. 507а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.

(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.

Задължения на третото лице

Чл. 508. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) В едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;

2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;

3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции;

4. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.

(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.

(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане

Чл. 509. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.

(2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

Възлагане за събиране или вместо плащане

Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.

Изпълнение върху предадените вещи

Чл. 511. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се извършва по реда на чл. 465 - 482.

Запор върху трудово възнаграждение

Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г. (*)) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в единния електронен трудов запис на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.

Отговорност на взискателя при събиране на вземането

Чл. 513. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.

Разноски по събиране на възложено вземане

Чл. 514. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми.

Изпълнение върху налични ценни книжа

Чл. 515. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. В случай че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга. Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.

(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:

1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

2. извършване на публична продан.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва. Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.

Изпълнение върху безналични ценни книжа

Чл. 516. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и съответния регулиран пазар за наложения запор.

(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.

(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Централният регистър на ценни книжа и когато е приложимо - съответният централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.

(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:

1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;

2. извършване на публична продан.

(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.

Изпълнение върху дружествен дял на търговско дружество с променлив капитал

Чл. 516а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) (1) Запор върху дружествен дял на дружество с променлив капитал се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството. Дружеството незабавно вписва запора в книгата на съдружниците.

(2) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права от дружествения дял.

(3) Дружеството е длъжно в срока по чл. 508, ал. 1 да съобщи на съдебния изпълнител какви дружествени дялове притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(4) От получаването на запорното съобщение дружествените дялове преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.

(5) След налагането на запора взискателят може да поиска извършване на публична продан.

(6) Съдебният изпълнител продава дружествените дялове по установения за тях начин. Той действа от свое име за сметка на длъжника.

Изпълнение върху дял от търговско дружество

Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Изпълнение върху обособена част от предприятие

Чл. 517а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.

Изпълнение върху общ влог

Чл. 518. Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност. Другата половина става личен влог на съпруга недлъжник. Разпоредбите на чл. 503 и 506 се прилагат съответно и при това изпълнение.

Глава четиридесет и пета "а".
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ПРАВА ВЪРХУ ОБЕКТИ НА ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ НА ДЛЪЖНИКА (НОВА - ДВ, БР. 86 ОТ 2017 Г.)

Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост

Чл. 518а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Изпълнението може да бъде насочено върху правото върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно. Продажбата на тези права се извършва от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на недвижим имот по този кодекс, като началната цена се определя по реда на чл. 468 и 485.

(2) За обезпечаване вземането на взискателя съдебният изпълнител може да наложи запор на правото на длъжника върху съответния обект, който се вписва в държавния регистър, воден за съответния обект.

(3) Обезпечението по ал. 2 има действие по отношение на притежателя на обекта или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на запора, а по отношение на третите лица - от датата на вписване на запора в държавния регистър, воден за съответния обект.

(4) Продажбата се вписва в държавния регистър по искане на купувача или съдебния изпълнител, към което се прилага заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане. На новия притежател се издава удостоверение.

(5) Продажбата има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в държавния регистър, воден за съответния обект, освен когато специалният закон предвижда действието на прехвърлянето на права да настъпва от публикацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2019 г.) При изпълнение върху обекти на индустриална собственост съответно приложение намират правилата на чл. 23 от Закона за марките и географските означения, чл. 4 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, чл. 24 от Закона за промишления дизайн, чл. 19 от Закона за топологията на интегралните схеми и чл. 6 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Глава четиридесет и шеста.
ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИ УЧРЕЖДЕНИЯ, ОБЩИНИ И БЮДЖЕТНО СУБСИДИРАНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Изпълнение срещу държавни учреждения и общини (Загл. доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)

Чл. 519. (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., доп. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел кредиторът подава искане за плащане към съответното учреждение, в което посочва номера на изпълнителния лист, издаден в електронна форма. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

Изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., изм. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.)

Чл. 520. (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2010 г., изм. от ДВ, бр. 13 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 15 от 2010 г. - ДВ, бр. 5 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Не се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.

Дял трети.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесет и седма.
ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ

Предаване на движима вещ

Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността ѝ. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.

(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

Въвод във владение

Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.

(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.

Въвод срещу трето лице

Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.

(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Спиране на въвода

Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

Самоволно възвръщане на владението

Чл. 525. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.

(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Глава четиридесет и осма.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ

Изпълнение на задължение на заместимо действие

Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.

(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.

Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие

Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.

(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правоотношение.

(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 - 438.

Изпълнение на задължение за предаване на дете

Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:

1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.

(6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 31.03.2025 г.) След влизане в сила на постановлението за налагане на глоба същата се събира по изпълнителното дело, по което е наложена, по реда на този кодекс.

Задържане при препятстване на изпълнението

Чл. 529. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.

Част шеста.
ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Глава четиридесет и девета.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Приложима уредба

Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.

Подсъдност на молбата за съдействие

Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.

(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.

Разглеждане на молбата в закрито заседание

Чл. 532. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.

Служебна проверка

Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Лично явяване и деклариране на обстоятелства

Чл. 534. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.

Ползване на доказателства

Чл. 535. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейските органи, или на общините да съберат необходимите доказателства.

Спиране на производството

Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:

1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;

2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2019 г., в сила от 10.05.2019 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.

Оспорване на охранителния акт

Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

(2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

Обжалване на отказ

Чл. 538. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.

(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.

(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

Прекратяване на производството

Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява, когато:

1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;

2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

Приложимост на правилата на исковото производство

Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.

Разноски

Чл. 541. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Глава петдесета.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ

Приложно поле

Чл. 542. (1) (Предишен текст на чл. 542 - ДВ, бр. 19 от 2009 г.) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г.) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър.

Съдържание на молбата

Чл. 543. В молбата се посочва:

1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;

2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;

3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.

Разглеждане на молбата

Чл. 544. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересовани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.

(2) Заинтересовани са:

1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта - предмет на установяването;

2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;

3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване.

(3) Ако заинтересовано лице не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересованите по ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) В случаите по чл. 542, ал. 2 съдът призовава Министерството на регионалното развитие и благоустройството и прокурора. Министерството на регионалното развитие и благоустройството представя данните от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, относими към съответния регистър.

Установяване на завършено образование

Чл. 545. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в определено учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства и със заключение на вещи лица относно подготовката на молителя.

(2) В случая по ал. 1 като заинтересовано учреждение по чл. 544, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

Съдържание и действие на решението

Чл. 546. (1) В решението на съда се посочват установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.

(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

Приложимост на производството за отстраняване на грешки

Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.

Установяване на факти, настъпили в чужбина

Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Глава петдесет и първа.
ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ ИЛИ СМЪРТ

Подсъдност и съдържание на молбата

Чл. 549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

Разглеждане на молбата

Чл. 550. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Министерството на вътрешните работи и от всеки друг подходящ източник.

(2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.

(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересовани.

Съставяне на акт за смърт

Чл. 551. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето или по мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.

Отмяна на решението

Чл. 552. (1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

(2) Искът по ал. 1 се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.

Глава петдесет и втора.
ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТКРИТО НАСЛЕДСТВО

Местна компетентност

Чл. 553. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.

(2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.

(3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.

Упълномощени лица

Чл. 554. Запечатване може да иска:

1. всеки, който претендира, че има право на наследство;

2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;

3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.

Запечатване

Чл. 555. За запечатването се съставя протокол, в който се посочват датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и други и кратко описание на незапечатаните предмети. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от присъстващите страни.

Разпечатване

Чл. 556. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.

(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съд, който може да възложи това по реда на чл. 553, ал. 2 и 3.

Извършване на описа

Чл. 557. (1) За описа се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.

(2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.

(3) Описът може да се извърши и без да е направено запечатване.

Предаване на вещите

Чл. 558. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, вещите се предават за пазене на трето лице.

Уведомяване за описа

Чл. 559. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.

Глава петдесет и трета.
ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА

Предмет и предпоставки

Чл. 560. Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед - запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването ѝ, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

Съдържание на молбата

Чл. 561. В молбата си молителят трябва да:

1. възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;

2. изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея;

3. потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

Заповед за неплащане

Чл. 562. (1) Ако молбата отговаря на изискванията по чл. 561, съдът в закрито заседание издава заповед, която съдържа:

1. означение на молителя;

2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена;

3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга.

(2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.

Насрочване на заседание за обезсилване

Чл. 563. Заседанието за обезсилване на ценна книга се насрочва не по-рано от:

1. четиридесет и пет дни от обнародването на заповедта по чл. 562, ал. 2 или от падежа на ценната книга, ако обнародването е извършено преди падежа - за ценна книга на заповед;

2. една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта - за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони;

3. една година от падежа на ценната книга - за ценна книга на приносител, по която не са издадени лихвени купони.

Оспорване на молбата

Чл. 564. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това най-късно в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.

(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Съдът прекратява производството по обезсилването, ако не се представят доказателства за предявяване на иск.

Решение по обезсилването

Чл. 565. (1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя.

(2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване, може да се обжалва по общия ред.

Осъществяване на правата по ценната книга

Чл. 566. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат на ценната книга.

Права на притежателя на ценната книга

Чл. 567. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, независимо от това, че не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от лицето, по молба на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало право да иска обезсилване.

Отмяна на заповедта за неплащане

Чл. 568. Ако производството за обезсилване завърши без решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя служебно от съда и се съобщава на платеца.

Глава петдесет и четвърта.
НОТАРИАЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Раздел I.
Общи правила

Нотариални удостоверявания

Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:

1. правни сделки с нотариални актове;

2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;

3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;

4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;

5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;

6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;

7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;

8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.

Местна компетентност

Чл. 570. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се издават от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра.

(2) Другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.

Започване на нотариалното производство

Чл. 571. Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.

Страни и участници в нотариалното производство

Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Място и време на нотариалните удостоверявания

Чл. 573. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време.

(3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.

Законосъобразност на нотариалните удостоверявания

Чл. 574. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.

Отвод на нотариуса

Чл. 575. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участващо в него лице са самият нотариус, неговият съпруг или лицето, с което живее във фактическо съпружеско съжителство, роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство.

(2) Забраната по ал. 1 се прилага и в случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.

Нищожни нотариални удостоверявания

Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.

Обжалване на отказ

Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.

(2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.

(3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

Раздел II.
Особени правила

Форма на нотариалния акт

Чл. 578. (1) За издаване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.

(3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават.

(4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.

(5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

Издаване на нотариалния акт

Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.

(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.

(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.

Съдържание на нотариалния акт

Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:

1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му;

2. името на нотариуса, който го издава;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;

4. съдържанието на акта;

5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;

6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

Подреждане на нотариалния акт

Чл. 581. След издаване на акта и вписването му единият екземпляр от него се подрежда в специална книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица.

Преводач

Чл. 582. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач.

Участие на глух, ням или неграмотен

Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава преводач на български жестов език, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че преводачът на български жестов език и тези лица взаимно се разбират.

(3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта.

Несъвместимост при свидетели, преводачи на български жестов език и преводачи (Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.)

Чл. 584. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Не могат да бъдат свидетели, преводачи на български жестов език и преводачи:

1. недееспособните;

2. неграмотните на български език;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) тези, които се намират с лицата по чл. 572 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 575 отношения; преводачът на български жестов език може да бъде роднина на участващо в производството лице;

4. лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;

5. слепите, глухите и немите;

6. работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.

Участие на свидетели, преводачи на български жестов език и преводачи (Загл. изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.)

Чл. 585. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Свидетелите, преводачите на български жестов език и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170.

(2) Лицата по ал. 1 подписват акта.

Проверка на собствеността

Чл. 586. (1) При издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.

(2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2.

(3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.

(4) Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан.

Констативен нотариален акт

Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.

(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.

(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

Съдържание на констативния нотариален акт

Чл. 588. (1) Констативният нотариален акт съдържа:

1. реквизитите по чл. 580, т. 1, 2 и 5 и подпис на нотариуса;

2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) пълното име или наименованието и единния граждански номер на собственика, номера, датата, мястото и органа на издаване на документа за самоличност;

3. точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му.

(2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.

Представяне на частен документ за удостоверяване

Чл. 589. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585.

(3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответно чл. 582.

Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ

Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.

(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга.

(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3. След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя.

Удостоверяване на препис от документ

Чл. 591. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, добавки, поправки и други особености.

(2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590.

Нотариална покана

Чл. 592. (1) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.

(2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.

Констативен протокол

Чл. 593. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият от екземплярите се подрежда в специална книга, а другият се предава на молителя, таксуван като препис.

Съхраняване на документи и книжа

Чл. 594. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При приемане за съхраняване от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият екземпляр се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, таксуван като препис.

(2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от специален пълномощник. Протоколът се завежда в регистъра.

Глава петдесет и пета.
ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Приложно поле

Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.

(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.

Подлежащи на вписване обстоятелства

Чл. 596. (1) В регистрите се вписват:

1. видът, наименованието, седалището и адресът на юридическото лице;

2. предметът на дейност;

3. органите и лицата, които представляват юридическото лице, начинът на представляване, както и ликвидаторите;

4. други обстоятелства, предвидени в закон.

(2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1.

(3) Вписването се обнародва в "Държавен вестник", ако закон предвижда това.

Вписване

Чл. 597. Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.

Публичност на регистрите

Чл. 598. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.

Действие на вписването

Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.

(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.

(3) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство.

Легитимация

Чл. 600. Производството по вписване започва с писмено искане на:

1. оправомощено лице;

2. орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице;

3. ликвидатор.

Съдържание на искането

Чл. 601. (1) Искането съдържа:

1. името и адреса на лицето, направило искането;

2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице;

3. обстоятелството, чието вписване се иска.

(2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице.

(3) Когато се вписва прекратяване на юридическо лице, което няма правоприемник, към искането се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадени от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Производство по вписване

Чл. 602. (1) Искането за вписване се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да го разгледа в открито заседание или това е предвидено в закон.

(2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя.

Незабавно изпълнение

Чл. 603. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

Заличаване на вписано обстоятелство

Чл. 604. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице.

Поправки в регистрите

Чл. 605. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 600 или служебно от съда по реда на чл. 602.

Обжалване на отказ

Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.

Наредба за водене и съхраняване на регистрите

Чл. 607. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.

Част седма.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Глава петдесет и шеста.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Раздел I.
Връчване по Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ("връчване на документи") (ОВ, L 405/40 от 2 декември 2020 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2020/1784" (В сила от 24.07.2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

Връчване от служители на дипломатически или консулски представителства (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.)

Чл. 608. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Връчване по чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784, което трябва да се извърши в Република България, е допустимо, когато адресатът е гражданин на държавата членка, в която е издаден документът.

Връчване по пощата в друга държава членка

Чл. 609. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Връчването по пощата се удостоверява съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2020/1784.

(2) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги. В този случай разноските остават за нейна сметка.

Връчване по електронен път в друга държава членка

Чл. 609а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Връчването може да се извърши по електронен път по чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784, ако получателят е дал предварително изрично съгласие да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа от съда в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.

Връчване по пощата в Република България

Чл. 610. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

Компетентни органи по чл. 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784 (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

Чл. 611. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Предаващ орган при връчване в друга държава членка на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Предаващ орган при връчване в друга държава членка на извънсъдебни документи е районният съд или съдебният изпълнител по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Получаващ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването. Когато районният съд не може да извърши връчването на посочения от страната адрес, той служебно установява наличието на постоянен или настоящ адрес на получателя и препраща искането за връчване до съответния районен съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Получаващият орган извършва връчването чрез служител на съда, по пощата или по начин, посочен от страната. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването, няма районен съд, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

Компетентни органи по чл. 7, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 2020/1784

Чл. 612. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) По искане за установяване на адреса на получателя на документ компетентен е районният съд, за чийто район са предоставени данни. Когато не са предоставени данни за адрес, компетентен е Софийският районен съд.

Недопустимост за пряко връчване

Чл. 613. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) В Република България не се допуска връчване по чл. 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1784.

Отмяна на решението

Чл. 613а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2020/1784. Молбата може да бъде подадена в едногодишен срок от постановяване на решението.

Раздел II.
Събиране на доказателства по Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (ОВ, L 405/1 от 2 декември 2020 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2020/1783" (В сила от 24.07.2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

Събиране на доказателства в друга държава членка

Чл. 614. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато събирането на доказателства трябва да се извърши съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 19 и 20 от регламента да изиска директно събиране на доказателствата.

Право на участие при събирането на доказателства

Чл. 615. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Събирането на доказателства по реда на глава II, раздел 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 от съда на друга държава членка може да се извърши в присъствието и с участието на българския съд или на делегиран представител на съда, на страните в процеса, техните представители и вещи лица.

Директно събиране на доказателства

Чл. 616. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Директно събиране на доказателства в друга държава членка може да се извърши от съда, от делегиран член на съда или от определено от съда вещо лице.

Компетентни органи по чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 (Загл. доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

Чл. 617. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Исканията за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Компетентен да разреши директно събиране на доказателства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на територията на Република България, както да и окаже практическа помощ за събирането, е окръжният съд, в чийто район то ще се извършва.

Език на исканията и съобщенията

Чл. 618. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Исканията от друга държава членка за събиране на доказателства и съобщенията по Регламент (ЕС) 2020/1783 в Република България трябва да са съставени на български език.

Глава петдесет и шеста "а".
СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 15 МАЙ 2014 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ С ЦЕЛ УЛЕСНЯВАНЕ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА (ОВ, L 189/59 ОТ 27 ЮНИ 2014 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014" (НОВА - ДВ, БР. 13 ОТ 2017 Г.)

Компетентен орган за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) (1) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска преди предявяване на иска от компетентния да разгледа спора по същество първоинстанционен съд.

(2) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след съставянето на автентичния акт по смисъла на чл. 4, т. 10 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. от компетентния първоинстанционен съд.

(3) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки. В случай че искането за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки се предявява в рамките на касационното производство, заповедта се издава от въззивния съд.

(4) Издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки може да се иска след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд, разгледал спора по същество, или след одобряване на съдебната спогодба.

Обжалване на отказ за издаване на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки по реда на чл. 21 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.

Чл. 618б. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Определението на съда, с което се отказва изцяло или частично издаването на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, подлежи на обжалване с частна жалба. Когато определението е постановено от въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Компетентен орган по чл. 4, т. 14 и информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014

Чл. 618в. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) (1) Компетентен орган за получаването, предаването или връчването на заповедта за запор и на другите документи по Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Информационен орган по чл. 14 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е Министерството на правосъдието.

Пряко признаване и изпълнение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки

Чл. 618г. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) (1) Компетентен орган да изпълни заповедта за запор в съответствие с глава 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 е съдебният изпълнител.

(2) Декларацията относно запорирането на средствата по сметка на длъжника се издава от банката, до която е адресирана заповедта за запор, при условията и в сроковете по чл. 25 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(3) Молителят предприема необходимите мерки, за да осигури освобождаването на средствата, които след изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки превишават сумата, посочена в нея, в случаите и при условията на чл. 27, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

(4) В случай че молителят не изпълни задължението си по ал. 3, съдебният изпълнител предприема служебно необходимите мерки за освобождаване на посочените средства.

Отменяне и изменение на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки и изпълнението ѝ

Чл. 618д. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) (1) Ответникът и молителят могат да искат отменяне или изменение на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки от компетентния първоинстанционен съд, ако е налице някое от основанията, предвидени в чл. 33, параграф 1 или чл. 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014. Постановеното по искането определение се обжалва по реда на чл. 618б.

(2) Ответникът може да иска ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице някое от основанията по чл. 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, пред съда, издал заповедта за запор.

(3) Ответникът и молителят могат да искат ограничаване или прекратяване на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки, ако е налице основанието по чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител уведомява за извършените действия съда, издал заповедта.

(4) Молителят може да иска изменение на изпълнението на европейската заповед за налагане на запор върху банкови сметки на основание чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 655/2014 от съдебния изпълнител.

Глава петдесет и седма.
ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И АКТОВЕ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Раздел I.
Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни актове (В сила от 24.07.2007 г., загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)

Удостоверения за европейско изпълнително основание за безспорно вземане

Чл. 619. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Удостоверението по Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото или в чийто район е издаден публичният документ.

(2) Разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника.

(3) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

Издаване на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение

Чл. 620. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това.

(2) Удостоверение по ал. 1 се издава от първоинстанционния съд по писмена молба на страната и когато признаване или допускане на изпълнението ще се иска в държава, която не е членка на Европейския съюз.

Удостоверение по чл. 36, параграф 1 и чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ, L 178/1 от 2 юли 2019 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2019/1111"

Чл. 620а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) (1) Първоинстанционният съд, решил делото или допуснал предварително изпълнение на решението, издава по молба на страната удостоверение по чл. 36, параграф 1, съответно по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

(2) Разпореждането, с което се отхвърля молбата по ал. 1, подлежи на обжалване с частна жалба.

(3) Съдът по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да поправи допусната в удостоверението по ал. 1 грешка или пропуск, когато това води до несъответствие с решението, въз основа на което то е издадено. Към молбата за поправка се прилага оригиналът на издаденото удостоверение. Заедно с поправката съдът разпорежда издаване на ново удостоверение.

(4) Съдът по ал. 1 по своя инициатива или по молба на някоя от страните може да отмени разпореждането, въз основа на което е издадено удостоверението по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111, ако не са спазени изискванията за неговото издаване. В този случай издаденото удостоверение по чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се обезсилва и се издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111. Разпореждането, с което се произнася съдът, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба.

Удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111

Чл. 620б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, или съдът, пред който делото е висящо, издава удостоверение по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/1111 по молба на някоя от страните, когато решението, удостоверено в съответствие с чл. 47 от регламента, е престанало да бъде изпълняемо или неговата изпълняемост е била спряна или ограничена.

(2) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата, се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба.

Необжалваемост

Чл. 620в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Не подлежи на обжалване определението за прекратяване на делото, след като съд на друга държава членка е приел компетентността в случаите по чл. 12 от Регламент (ЕС) 2019/1111.

Раздел II.
Производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в други държави - членки на Европейския съюз (В сила от 24.07.2007 г., загл. доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.)

Пряко признаване

Чл. 621. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.

Признаване по съдебен ред

Чл. 622. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1215/2012", и на Регламент (ЕС) 2019/1111 по реда на ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава членка, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Съдът може да поиска решението или удостоверението да бъдат преведени на български език. Документите се придружават с превод на български език.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в друга държава членка, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

Пряко изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012

Чл. 622а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) (1) Съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.

(2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(3) Когато съдебният изпълнител установи, че мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на този кодекс, той постановява заместващо изпълнение.

(4) Съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение.

(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника.

(6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника.

(7) Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436.

Отказ за изпълнение по Регламент (ЕС) № 1215/2012

Чл. 622б. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Молбата за отказ за изпълнение по чл. 46 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се подава и разглежда по реда на чл. 623.

Пряко изпълнение по реда на глава IV от Регламент (ЕС) 2019/1111

Чл. 622в. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) (1) Съдебно решение, автентичен акт или споразумение от друга държава членка се изпълняват, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.

(2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис, заверен от съответния съд или орган, и съответното удостоверение.

(3) Съдебно решение, постановено в друга държава членка, разпореждащо временна, включително охранителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение.

(4) В изпълнителното производство съдебният изпълнител може да установи условията и реда за упражняване на правото на лични отношения с детето, ако необходимите условия и ред за това не са предвидени или са недостатъчни, и при условие че се спазват основните елементи на изпълняваното решение, автентичен акт или споразумение. Всяка от страните може да обжалва това действие на съдебния изпълнител по реда на чл. 436.

(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава членка, ако то не е било връчено на длъжника, и когато е приложимо, уведомява длъжника за обстоятелствата по ал. 4.

(6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение на основание чл. 41, 50 и 68 от Регламент (ЕС) 2019/1111 до окръжния съд по мястото на изпълнението. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече.

(7) Съдебният изпълнител може да спре действията по изпълнението на основание чл. 56 от Регламент (ЕС) 2019/1111, с изключение на действията, които целят улесняване на изпълнението, когато основанието за спиране е чл. 56, параграф 4 от регламента.

(8) Когато е поискан превод на акт по ал. 1 или на удостоверението по ал. 2, до предоставянето на превода на длъжника съдебният изпълнител не може да предприема изпълнителни действия, а само охранителни мерки.

(9) Молба за отказ за изпълнение по чл. 56, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1111 се подава и разглежда от окръжния съд по мястото на изпълнението.

(10) Окръжният съд изпраща препис от молбата по ал. 9 на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването може да подаде отговор. Молбата се разглежда в закрито заседание на изложените в нея основания, освен когато съдът прецени, че може да бъде разгледана в открито заседание.

(11) Окръжният съд се произнася с разпореждане по молбата по ал. 6 и 9, което има значението на решение, постановено в исков процес, и подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Допускане на изпълнението

Чл. 623. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и се произнася въз основа на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.)

(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Глава петдесет и седма "а".
ПРОИЗВОДСТВО И ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 11 ЮЛИ 2007 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ИСКОВЕ С МАЛЪК МАТЕРИАЛЕН ИНТЕРЕС (ОВ, L 199/1 ОТ 31 ЮЛИ 2007 Г.). ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 21 АПРИЛ 2004 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ПРИ БЕЗСПОРНИ ВЗЕМАНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 42 ОТ 2018 Г.)

Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

Чл. 624. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище.

(2) Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд.

(3) Решението на окръжния съд по ал. 2 подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280.

(4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.).

(5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.

(7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.

Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

Чл. 624а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

(2) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

(3) Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението.

Спиране или ограничаване на изпълнението по смисъла на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

Чл. 624б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение - от първоинстанционния съд.

(2) Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист.

Глава петдесет и осма.
ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Компетентен орган за издаване на европейска заповед

Чл. 625. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

(2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Препращане на делото

Чл. 626. (В сила от 24.07.2007 г.) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.

Преглед в изключителни случаи

Чл. 626а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Ответникът може да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане при условията и по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 до съответния апелативен съд.

(2) Молбата за преглед се подава в срок от 30 дни. Срокът започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта, или след като посочените в чл. 20, параграф 1, буква "б" обстоятелства от Регламента престанат да съществуват.

(3) Съдът изпраща препис от молбата на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.

(4) Молбата се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.

(5) Определението на съда не подлежи на обжалване.

Изпълнение въз основа на европейска заповед

Чл. 627. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, издадена от друга държава членка, се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Длъжникът може да подаде молба за отказ за привеждане в изпълнение по чл. 22 от Регламент № 1896/2006 или молба за спиране или ограничаване на привеждането в изпълнение по смисъла на чл. 23 от Регламент № 1896/2006 пред окръжния съд по неговия постоянен адрес, по неговото седалище или по местоизпълнението. Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Глава петдесет и осма "а".
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 2008 г. ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ПО ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА (ОВ, L 7/1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2009 г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009" (НОВА - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 18.06.2011 Г.)

Отмяна на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

Чл. 627а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) Заинтересованата страна може да подаде до Върховния касационен съд молба за отмяна на решението въз основа на чл. 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 4/2009.

Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

Чл. 627б. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на документите по чл. 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника или по местоизпълнението.

(2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от окръжния съд.

Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.

Чл. 627в. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в държава - членка на Европейския съюз, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.

(2) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание.

(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.

(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.

(5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.

(6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Глава петдесет и осма "б".
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ И ИЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДСТВО ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 650/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 4 ЮЛИ 2012 Г. ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ И ПРИЕМАНЕТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АВТЕНТИЧНИ АКТОВЕ В ОБЛАСТТА НА НАСЛЕДЯВАНЕТО И ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДСТВО (ОВ, L 201/107 ОТ 27 ЮЛИ 2012 Г.), НАРИЧАН ПО-НАТАТЪК "РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 650/2012 (НОВА - ДВ, БР. 15 ОТ 2016 Г.)

Признаване по съдебен ред

Чл. 627г. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) В случая по чл. 39, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012 заинтересованата страна може да поиска признаване на чуждестранно съдебно решение по реда на чл. 627д от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна, по нейното седалище или по местоизпълнението.

(2) Съдът по ал. 1 се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки по чл. 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012.

Допускане на изпълнението

Чл. 627д. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или на друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Не се представя препис от молбата за връчване на длъжника.

(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание.

(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 50, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 650/2012. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.

(4) Съдът се произнася с определение по исканите привременни и обезпечителни мерки.

(5) Разпореждането по допускането се смята за решение, постановено в исков процес.

(6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Издаване на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627е. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) Когато българският съд е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 650/2012, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд.

(2) В случай че заявлението по ал. 1 е уважено, съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 г. за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 359/30 от 16 декември 2014 г.).

(3) Европейското удостоверение за наследство, както и отказът за издаването му подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в едномесечен срок, който тече от момента на връчването.

(4) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за издаването му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на актовете за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627ж. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) Актовете, постановени по искане за поправка, изменение или оттегляне на европейско удостоверение за наследство, подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от момента на връчването.

(2) Когато издаденото европейско удостоверение за наследство е неточно или отказът за поправката, изменението или оттеглянето му е неоснователен, съдът отменя постановения акт изцяло или отчасти и връща делото на първоинстанционния съд със задължителни указания.

Обжалване на спирането на действието на европейско удостоверение за наследство

Чл. 627з. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) Спирането на действието на европейско удостоверение за наследство, издадено от районния съд, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред окръжния съд.

Приложимост на общите правила на охранителните производства

Чл. 627и. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) За неуредените от Регламент (ЕС) № 650/2012 въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета.

Глава петдесет и девета.
ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАПИТВАНИЯ (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Компетентност на националния съд

Чл. 628. (В сила от 24.07.2007 г.) Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Отправяне на запитване

Чл. 629. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната.

(2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.

(3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

(4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628.

(5) Когато тълкуването на разпоредби от дял IV "Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица" от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото, само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628.

Съдържание на запитването

Чл. 630. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Запитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът смята, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване.

(2) Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото.

Спиране и възобновяване на производството пред националния съд

Чл. 631. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.

(2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.

Обезпечителни и привременни мерки

Чл. 632. (В сила от 24.07.2007 г.) Съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно.

Действие на решението по преюдициалното запитване

Чл. 633. (В сила от 24.07.2007 г.) Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Част осма.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ (НОВА - ДВ, БР. 42 ОТ 2018 Г.)

Глава шестдесета.
ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪБИРАНЕ НА ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦА И НА ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО, НАРИЧАНА ПО-НАТАТЪК "ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТ 2007 Г." (НОВА - ДВ, БР. 42 ОТ 2018 Г.)

Раздел I.
Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни решения (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.)

Издаване на документи за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение

Чл. 634. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната документите, които придружават молбата за признаване и изпълнение на съдебно решение в друга държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г.

Раздел II.
Производство по признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения, постановени в държави - страни по Хагската конвенция от 2007 г. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.)

Пряко признаване

Чл. 635. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Съдебно решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., се признава от органа, пред който се предявява, въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви "в" - "е" от Хагската конвенция от 2007 г.

Признаване по съдебен ред

Чл. 636. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Заинтересованата страна може да поиска признаване на съдебно решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., по реда на чл. 637 от окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението.

(2) Съдебното решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., се признава по съдебен ред въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви "в" - "е" от Хагската конвенция от 2007 г.

(3) Разпореждането по признаването има значението на решение, постановено в исков процес.

(4) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на съдебно решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

Допускане на изпълнението

Чл. 637. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Молбата за допускане изпълнението на съдебно решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението.

(2) Молбата за допускане на изпълнение се придружава от препис от съдебното решение, документ, удостоверяващ, че съдебното решение е изпълняемо в държавата по произход, и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви "в" - "е" от Хагската конвенция от 2007 г.

(3) Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.

(4) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание. Допускането на изпълнение може да бъде отказано само на основанията, посочени в чл. 22, буква "а" от Хагската конвенция от 2007 г.

(5) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 23, параграф 6 от Хагската конвенция от 2007 г. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което молбата се уважава.

(6) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.

(7) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес.

(8) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд на основанията, посочени в чл. 23, параграфи 7 и 8 от Хагската конвенция от 2007 г. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Признаване и изпълнение на споразумение за издръжка

Чл. 638. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) (1) Признаването и изпълнението на споразумение за издръжка се осъществява по реда на чл. 637, като молбата за признаване и допускане до изпълнение се придружава от препис от споразумението за издръжка и документ, удостоверяващ, че споразумението е изпълняемо като решение в държавата по произход.

(2) Допускането до изпълнение може да бъде отказано само на основанието, посочено в чл. 30, параграф 4, буква "а" от Хагската конвенция от 2007 г.

(3) Разпореждането може да се обжалва само на основанията за отказ на признаване и изпълнение, посочени в чл. 30, параграф 4 от Хагската конвенция от 2007 г., и автентичността или целостта на документа, представен в съответствие с ал. 1.

Раздел III.
Принудително изпълнение на решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.)

Компетентен съд в производството по издаване на изпълнителен лист

Чл. 639. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Изпълнителният лист се издава от съда, който допуска изпълнението на съдебното решение, постановено в държава - страна по Хагската конвенция от 2007 г., в случай че актът му подлежи на изпълнение.

Глава шестдесет и първа.
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА ОТ 1996 Г., СЪСТАВЕНА В ХАГА НА 19 ОКТОМВРИ 1996 Г. (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН - ДВ, БР. 9 ОТ 2006 Г.) (ДВ, БР. 15 ОТ 2007 Г.) (НОВА - ДВ, БР. 39 ОТ 2024 Г.)

Приложими разпоредби

Чл. 640. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Признаването и изпълнението на съдебни решения по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата се извършва по реда на чл. 636 и 637.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) По смисъла на този кодекс:

1. "Видеоконференция" е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.

2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) "Електронен адрес за връчване" е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, адрес на електронна поща или профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

3. "Електронен документ" е документът по смисъла на чл. 3, параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

4. "Квалифициран електронен печат на съда" и "квалифициран електронен времеви печат на съда" са печати, които отговарят на изискванията на глава III, раздели 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1а. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) Първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизането в сила на този кодекс, се довършват в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.

(2) Делата по молби за обезпечаване на бъдещ иск, образувани до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.

§ 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция.

(2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция.

(3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(5) (В сила от 24.07.2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над размера по чл. 218а, ал. 1, буква "а", подадени до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат от съответния апелативен съд по досегашния ред на касационното производство. Образуваните дела във Върховния касационен съд, които не са насрочени, както и насрочените след 30 юни 2008 г., се изпращат на съответния апелативен съд, който ги разглежда по досегашния ред на касационното производство.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата по молби за възстановяване на владение по административен ред, подадени на основание на чл. 126ж от отменения Граждански процесуален кодекс до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този кодекс, се довършват по досегашния ред.

(8) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Охранителните производства, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(9) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3 - 6 от отменения Граждански процесуален кодекс.

(10) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата, образувани по жалби срещу действията на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(11) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Производствата по касационни дела, образувани по частни жалби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс за разглеждане на делата от касационната инстанция.

(12) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Делата, образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(13) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Делата, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на тричленен състав на Върховния касационен съд, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

(14) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Във всички непосочени изрично случаи производствата, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс.

§ 3. (*) Гражданският процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36, 37, 48, 51 и 64 от 2006 г.) се отменя.

§ 4. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс, се прилагат, доколкото не противоречат на този кодекс.

(2) (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Министерският съвет и министърът на правосъдието издават актовете по чл. 55, чл. 73, ал. 3, чл. 425 и чл. 444, т. 7 в 6-месечен срок след обнародването на този кодекс в "Държавен вестник".

§ 5. В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 182, ал. 2 думите "отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.".

2. В чл. 189, ал. 4 думите "отговарят по чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.".

§ 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 56, ал. 1 думите "чл. 114" се заменят с "чл. 176".

2. В чл. 181 ал. 2 се изменя така:

"(2) Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата."

3. В чл. 206, ал. 1 думите "чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397" се заменят с "чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514".

§ 7. В Кодекса на международното частно право (ДВ, бр. 42 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 12, ал. 1 думите "чл. 83" се заменят с "чл. 109".

2. В чл. 14 думите "чл. 84" се заменят с "чл. 110".

3. В чл. 19, ал. 1 думите "чл. 80, ал. 1, буква "г" се заменят с "чл. 104, т. 5".

4. В чл. 21, ал. 2 думите "чл. 104" се заменят с "чл. 211".

5. В чл. 23, ал. 1, изречение второ думите "най-късно до приключване на първото заседание по делото" се заменят с "в срока за отговор на исковата молба".

6. В чл. 24 думите "до приключване на първото заседание по делото" се заменят с "в срока за отговор на исковата молба".

7. В чл. 30, ал. 2 думите "чл. 133" се заменят с "чл. 164".

§ 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 210, ал. 5 думите "се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането".

2. В чл. 349, ал. 1, т. 11 думите "чл. 395, ал. 4" се заменят с "чл. 512, ал. 4".

§ 9. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 95а, ал. 2 думите "чл. 15, ал. 3" се заменят с "чл. 26, ал. 4".

2. В чл. 96а, ал. 2 думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403", а думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398".

§ 10. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Член 37 се изменя така:

"Чл. 37. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица".

3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така:

"(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията."

4. Член 145 се изменя така:

"Чл. 145. Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Член 78 се изменя така:

"Чл. 78. Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5".

§ 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Член 16 се изменя така:

"Обжалване на решенията

Чл. 16. (1) Решенията по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14 подлежат на въззивно и касационно обжалване по общия ред. Срокът за въззивно обжалване е 7-дневен. Право на жалба имат квесторите на банката и Централната банка, а право на протест - прокурорът.

(2) Обжалването на решението по чл. 13, ал. 1 не спира неговото изпълнение.

(3) Въззивният съд образува делото в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото.

(4) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност се заличават всички последици, породени от действието на решението, считано от датата на влизане в сила на решението за отменяне и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността.

(5) Решението, с което се отменя решение по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в търговския регистър."

2. В чл. 39:

а) в ал. 4 думите "глава деветнадесета" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията";

б) в ал. 5 думите "чл. 218к" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията".

3. В чл. 47, ал. 1 думите "касационно обжалване по реда на чл. 218б - 218к от" се заменят с "обжалване по общия ред на".

4. В чл. 57 ал. 5 се изменя така:

"(5) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги."

5. В чл. 76:

а) в ал. 1 думите "чл. 372, ал. 3" се заменят с "чл. 482, ал. 3";

б) в ал. 2 думите "чл. 387" се заменят с "чл. 499".

6. В чл. 89 думите "чл. 332 - 335" се заменят с "чл. 435 - 438".

7. В чл. 99, ал. 4 думите "чл. 214 - 217" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията".

§ 13. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г.) в чл. 53 ал. 2 се изменя така:

"(2) Българската народна банка може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установяват неплатените ѝ в срок вземания, включително дължимите лихви."

§ 14. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 15, ал. 1 думите "глава четиридесет и шеста" се заменят с "глава четиридесет и девета "Общи правила".

§ 15. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 202, ал. 4 думите "чл. 31" се заменят с "чл. 26, ал. 4".

2. В чл. 203 думите "дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от сметките" се заменят с "предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението".

§ 16. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 15, ал. 4 и 5 думите "чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, букви "а" и "в" се заменят с "чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3".

§ 17. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 2 думите "бързите производства по" се заменят с "глава петдесета "Установяване на факти" от".

§ 18. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 131 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 думите "и на Гражданския процесуален кодекс" се заличават.

2. В ал. 4 думите "съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс" се заличават.

§ 19. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 38, ал. 5 думите "чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1" се заменят с "чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199".

§ 20. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 22:

а) създава се нова ал. 5:

"(5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.";

б) досегашната ал. 5 става ал. 6.

2. В чл. 27 ал. 4 се изменя така:

"(4) Въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите "чл. 395, ал. 4" се заменят с "чл. 512, ал. 4".

§ 22. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. Член 107 се изменя така:

"Чл. 107. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер."

2. Член 154 се изменя така:

"Чл. 154. За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението."

3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер".

§ 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно".

2. Член 160 се изменя така:

"Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

3. Член 165 се изменя така:

"Чл. 165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане."

4. В чл. 173 ал. 3 се изменя така:

"(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 24. (В сила от 24.07.2007 г.) В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1 се създава т. 12:

"12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г."."

2. В чл. 21 се създава ал. 3:

"(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани."

3. Създават се глава трета "а" с чл. 22а - 22ж и глава трета "б" с чл. 22з - 22н:

"Глава трета "а"

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)(ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък "Хагската конвенция", се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането;

2. заинтересованите лица;

3. прокурор.

(2) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име.

Чл. 22б. Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22в. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

Чл. 22г. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно.

Чл. 22д. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права.

Чл. 22е. Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство.

Чл. 22ж. (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

(2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли.

(3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета "б".

Глава трета "б"

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА И НА ДРУГИ ЧУЖДЕСТРАННИ ОРГАНИ, СВЪРЗАНИ С РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА

Чл. 22з. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 21 от 2003 г.)(ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък "Люксембургската конвенция", се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват:

1. Министерството на правосъдието;

2. страните по чуждестранното решение;

3. прокурор.

(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда.

(3) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15.

(4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните.

Чл. 22и. (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато:

1. решението е предмет на обжалване;

2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска;

3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението.

Чл. 22к. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата.

(2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

(3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно.

Чл. 22л. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно.

(2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава - страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията.

(3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено.

Чл. 22м. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 22н. Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи."

4. В чл. 25 се създава т. 5:

"5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г."

§ 25. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 и 41 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 186, ал. 1 се създава изречение второ: "Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс."

2. Член 186б се отменя.

3. В чл. 188 ал. 2 и 3 се отменят.

4. В чл. 189:

а) алинеи 2 и 3 се отменят;

б) алинея 5 се отменя.

5. Член 190а се отменя.

§ 26. В Закона за защита от дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 61:

а) в ал. 2 думите "чл. 105, ал. 3" се заменят с "чл. 136";

б) в ал. 3 думите "глава трета" се заменят с "чл. 22 - 24".

2. В чл. 71, ал. 3 думите "чл. 174" се заменят с "чл. 218".

§ 27. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г., бр. 26 от 2007 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31 и 46 от 2007 г.) в чл. 111 ал. 2 се изменя така:

"(2) За дължимата сума по ал. 1 РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

§ 28. В Закона за ипотечните облигации (обн., ДВ, бр. 83 от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 22, ал. 2 думите "чл. 375 - 389" се заменят с "чл. 486 - 501".

§ 29. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 87 думите "глава четиридесет и шеста" се заменят с "глава четиридесет и девета "Общи правила".

2. В чл. 88 думите "чл. 431, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 537, ал. 2 и 3".

3. В чл. 89 думите "чл. 192, ал. 2" се заменят с "чл. 247".

§ 30. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г.) в чл. 30 думите "се снабдят с изпълнителен лист по реда на глава двадесет и трета от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер".

§ 31. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 89, ал. 2 думите "чл. 41, ал. 5" се заменят с "чл. 56, ал. 3".

§ 32. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр.105 от 2006 г.) в чл. 60, ал. 2 думите "има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума" се заменят с "може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги".

§ 33. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г.) в чл. 76ж се правят следните изменения:

1. Заглавието се изменя така: "Привременни мерки".

2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите "лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка" се заменят с "ответната страна".

3. В ал. 2 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните", думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403" и думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398".

4. В ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната".

5. В ал. 4 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "държавен или частен съдебен" се заменят със "съдебния" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната".

6. В ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните".

7. В ал. 6 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната".

§ 34. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г., бр. 102 от 2002 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 2002 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите "първото по делото заседание" се заменят със "срока за отговор на исковата молба".

2. В чл. 16, ал. 1 думите "съобразно чл. 126б и 126в на" се заменят с "по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от".

3. В чл. 48, ал. 3 думите "чл. 54 и 55" се заменят с "чл. 71".

4. В чл. 51 ал. 3 се изменя така:

"(3) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането."

§ 35. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 14, ал. 1, т. 9 думите "чл. 64, ал. 5" се заменят с "чл. 78, ал. 6 и 8".

2. В чл. 211к, ал. 1 думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303".

§ 36. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г.) в чл. 24, ал. 2 думите "чл. 474, ал. 1 и 2" се заменят с "чл. 578, ал. 1 и 2".

§ 37. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 50 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58".

2. Член 61 се изменя така:

"Принудително изпълнение

Чл. 61. За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

3. В чл. 89 ал. 3 се изменя така:

"(3) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

§ 38. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; бр. 30 от 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 28, 45, 47 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 6 ал. 12 се отменя.

§ 39. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г.) в чл. 122б, ал. 2 думите "чл. 41, ал. 5" се заменят с "чл. 56, ал. 3".

§ 40. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 3 думите "чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1" се заменят с "чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199".

§ 41. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 35:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.";

б) в ал. 2 думите "държавният или частният съдебен" се заменят със "съдебният".

2. Член 36 се изменя така:

"Оспорване

Чл. 36. В производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс."

3. В чл. 37, ал. 4 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482".

4. В чл. 40, ал. 2 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482".

5. В чл. 41, ал. 2 думите "чл. 217" се заменят с "чл. 278".

6. В чл. 42 думите "чл. 359" се заменят с "чл. 464".

§ 42. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 300 ал. 3 се изменя така:

"(3) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

2. В чл. 300а ал. 2 се изменя така:

"(2) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

§ 43. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г.) в чл. 28, ал. 5 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5".

§ 44. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 67, ал. 4 изречение второ се изменя така: "Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

§ 45. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13 от 2007 г.) в чл. 27 ал. 2 се изменя така:

"(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Агенцията за държавни вземания."

§ 46. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:

"(1) Решението по молбата за регистрация подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс."

2. В чл. 41:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Решението на Софийския градски съд по чл. 40 подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.";

б) в ал. 2 думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303".

§ 47. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г., бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г.) § 11б от допълнителните разпоредби се изменя така:

"§ 11б. За дължимите вноски от цената по приватизационните договори Агенцията за следприватизационен контрол и органите по чл. 4, ал. 2 могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

§ 48. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 57ж:

а) заглавието се изменя така: "Привременни мерки";

б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите "лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка" се заменят с "ответната страна";

в) в ал. 2 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните", думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403" и думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398";

г) в ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната";

д) в ал. 4 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "държавен или частен съдебен" се заменят със "съдебния" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната";

е) в ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните";

ж) в ал. 6 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната".

2. В чл. 60а:

а) заглавието се изменя така: "Привременни мерки";

б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думата "обезпечителни" се заличава;

в) алинея 2 се изменя така:

"(2) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.";

г) в ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната";

д) в ал. 4 думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "съдия-изпълнителя" се заменят със "съдебния изпълнител" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката";

е) в ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните";

ж) в ал. 6 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните" и думите "съдия-изпълнителя" се заменят със "съдебния изпълнител", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната";

з) в ал. 7 думата "обезпечителната" се заменя с "привременната", а думата "обезпечението" се заменя с "налагането на мярката".

§ 49. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г.) в чл. 57 ал. 2 се изменя така:

"(2) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 последиците се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя администрацията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги."

§ 50. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 30 от 2006 г.) чл. 54 се изменя така:

"Чл. 54. За вземанията си сдруженията могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

§ 51. В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г., изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 24 от 2007 г.) в чл. 46 ал. 2 се изменя така:

"(2) Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 52. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 8, т. 1 думите "чл. 483" се заменят с "чл. 587".

§ 53. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г.) в чл. 14б ал. 2 се изменя така:

"(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 54. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 28 и 46 от 2002 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г.) в чл. 87 ал. 2 се изменя така:

"(2) Вземанията по ал. 1, с изключение на вземанията по т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс."

§ 55. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) в чл. 175, ал. 2, чл. 176, ал. 3, чл. 181, ал. 4 и чл. 182 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58".

§ 56. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г.) в чл. 25, ал. 4, изречение първо думите "глава дванадесета "а" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията".

§ 57. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения:

1. Член 15 се отменя.

2. В чл. 16:

а) алинея 1 се отменя;

б) досегашната ал. 2 става ал. 1;

в) досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея цифрата "2" се заменя с "по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс".

3. В чл. 18:

а) в ал. 4 в изречение първо думите "чл. 414" се заменят с "чл. 521", а в изречение второ думите "чл. 357 и 358" се заменят с "чл. 462 и 463";

б) алинея 5 се изменя така:

"(5) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела."

4. В чл. 19, ал. 3 думите "чл. 12" се заменят с "чл. 22".

5. В чл. 43 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58".

6. Член 54 се изменя така:

"Принудително изпълнение

Чл. 54. За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

7. В чл. 71, ал. 5 думите "чл. 165 - 170" се заменят с "чл. 207 - 209".

8. В чл. 79 ал. 3 се изменя така:

"(3) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер."

§ 58. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В чл. 70, ал. 6 думите "Член 498" се заменят с "Член 604".

2. В чл. 74 се създава ал. 4:

"(4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие."

3. В чл. 232, ал. 4 думите "чл. 488а" се заменят с "чл. 593".

4. В чл. 263о, ал. 5 думите "дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага" се заменят с "тридесет и втора "Производство по търговски спорове" от Гражданския процесуален кодекс".

5. В чл. 264к, ал. 5 думите "дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага" се заменят с "тридесет и втора "Производство по търговски спорове" от Гражданския процесуален кодекс".

6. В чл. 581, ал. 1 думите "чл. 456" се заменят с "чл. 560".

7. В чл. 613а:

а) в ал. 1 думите "пред Върховния касационен съд по правилата на глава деветнадесета "а" от" се заменят с "по общия ред на";

б) в ал. 3 думите "глави осемнадесета и деветнадесета" се заменят с "глава двадесета "Въззивно обжалване".

8.Член 708 се изменя така:

"Събиране на преобразуваното вземане

Чл. 708. На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер."

§ 59. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 1985 г.; изм., бр. 11 от 1992 г.; попр., бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 63 и 84 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на глава двадесет и пета "Бързо производство" на Гражданския процесуален кодекс."

§ 60. (В сила от 24.07.2007 г.) Министерският съвет в тримесечен срок от обнародването на този кодекс в "Държавен вестник" внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този кодекс.

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

-------------------------

Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 6 юли 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 43. Правилниците по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт уреждат и регистрите по чл. 235, ал. 5, изречение второ и чл. 489, ал. 4.

§ 47. (В сила от 30.05.2008 г.) Прекратените производства по § 2 от преходните и заключителните разпоредби се възобновяват служебно от съда.

§ 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 - относно ал. 3, § 13 - 22, § 24 - 35, § 36, ал. 1 - 4, § 37 - 51, § 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 - 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г.)

§ 26. Делата по чл. 390, ал. 1 и по чл. 411, ал. 1, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.

§ 27. Делата по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2009 Г.)

§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)

§ 25. Висящите производства се разглеждат по досегашния ред.

§ 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО

(ОБН. - ДВ, БР. 45 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 4, § 5, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 13, които влизат в сила от 1 септември 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 49 ОТ 2012 Г.)

§ 9. В срок от един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, произтичащи от този закон.

§ 10. По изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършени съответните действия, таксите не се преизчисляват.

§ 11. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 13. Параграфи 5 и 7 влизат в сила от 1 януари 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)

§ 97. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. - бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се заменят съответно с "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)

§ 96. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г.) навсякъде думите "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят съответно с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2015 Г.)

§ 14. Подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и жалби срещу решения на Върховния касационен съд по чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се разглеждат при досегашните условия и ред.

§ 15. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието утвърждават изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори.

§ 16. Съдебните решения, постановени в производства, образувани преди 10 януари 2015 г., както и другите актове, формално съставени или вписани, одобрени или сключени преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, се признават и изпълняват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 8 ОТ 2017 Г.)

§ 6. (1) Висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон.

(2) Започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2017 Г.)

§ 2. В срок до 28 февруари 2017 г. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; изм., бр. 71 и 92 от 1992 г., бр. 32 и 64 от 1993 г., бр. 45 и 61 от 1994 г., бр. 15 от 1996 г., бр. 2, 28 и 36 от 1997 г., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм., бр. 95 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г.; Решение № 798 на Върховния административен съд - бр. 19 от 2001 г.; изм., бр. 89 от 2001 г., бр. 83 от 2002 г., бр. 66 от 2003 г.; Решение № 295 от 2004 г. на Върховния административен съд - бр. 6 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 69 от 2004 г.; изм., бр. 94 от 2005 г., бр. 35, 75 и 105 от 2006 г., бр. 75 от 2007 г., бр. 22 от 2008 г., бр. 39 и 77 от 2009 г., бр. 30 от 2011 г., бр. 98 от 2012 г. и бр. 88 от 2013 г.) и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.; изм., бр. 50 от 2008 г. и бр. 24 от 2013 г.), произтичащи от този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 63 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 05.11.2017 Г.)

§ 116. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2017 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 2022 Г. )

§ 71. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3.

§ 72. (1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г.)

§ 73. Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.

§ 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2018 Г.)

§ 41. Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. член 45, ал. 5, която влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2017 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 2, т. 2 и § 6, т. 3, 4 и 5, които влизат в сила от 31 март 2018 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 65 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 07.08.2018 Г.)

§ 5. Заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 10.05.2019 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 22.10.2019 Г.)

§ 82. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции;

3. параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 110 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 30.06.2021 Г.)

§ 22. По искане на адвокат, регистрирал се до 30 юни 2022 г. в единния портал за електронно правосъдие, връчването може да се извършва по избран от него ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 28. Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключение на:

1. параграфи 9 и 25, които влизат в сила от 30 юни 2022 г.;

2. параграфи 26 и 27, които влизат в сила от 31 декември 2020 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК

(ОБН. - ДВ, БР. 9 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 06.02.2021 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2022 Г., В СИЛА ОТ 22.02.2022 Г.)

§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 2022 Г.)

§ 3. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:

1. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, произтичащи от този закон;

2. министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450б, ал. 1.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2025 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 67 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2024 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 24. По дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

§ 25. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г.) Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 11 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2024 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 11. Параграф 6 се прилага за дела, образувани след влизането в сила на закона.

§ 12. Законът влиза в сила от 1 юли 2024 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 19.09.2023 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 40. Административните органи привеждат регистрите, които водят, в съответствие с този закон не по-късно от 31 март 2025 г. съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет, в срок до 31 октомври 2023 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в", които влизат в сила от 31 март 2024 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2025 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 22. Трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

§ 23. (В сила от 01.06.2026 г.) Служебната книжка, издадена по реда на Закона за държавния служител преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с държавната служба.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 29. Този закон влиза в сила от 1 юни 2025 г., с изключение на:

1. параграф 18 относно т. 2, в частта за служебната книжка, § 19, 23, 25 и 26, които влизат в сила от 1 юни 2026 г.;

2. параграфи 27 и 28, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 67 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2025 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. Законът влиза в сила от 1 юли 2025 г., с изключение на:

1. параграф 2, който влиза в сила от 1 юли 2024 г.;

2. параграф 3, който влиза в сила от 30 юни 2024 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 26 ОТ 2025 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2025 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 41. Законът влиза в сила от 1 януари 2025 г., с изключение на:

1. параграф 27, т. 2 - 4, т. 50, букви "а", "г", "ж" и "щ", § 28 и § 29, които влизат в сила от 1 януари 2024 г.;

2. параграф 16, т. 1, 4 и 5, § 17, 20, 21, 32 и 33, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник";

3. параграфи 22 - 24 и 25, които влизат в сила от 1 април 2025 г.;

4. параграф 18, който влиза в сила от 1 май 2025 г.;

5. параграф 9, т. 1, т. 2, буква "а" и т. 3, които влизат в сила от 1 юли 2025 г.;

6. параграф 9, т. 2, букви "б" и "в", § 35, 36, 37 и 39, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2020/1828 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2020 година относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО

ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)

Регламенти:

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1784 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) (преработен текст)

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/1783 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст)

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2421 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 1329/2014 НА КОМИСИЯТА от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 655/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 650/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 4/2009 НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

РЕГЛАМЕНТ(ЕО) № 805/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания

----------------------------------------------------

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

В сила от 01.05.1968 г.

Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., попр. ДВ. бр.29 от 12 Април 1968г., изм. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 15 Ноември 1974г., изм. ДВ. бр.95 от 12 Декември 1975г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1977г., изм. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1979г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., попр. ДВ. бр.31 от 20 Април 1982г., изм. ДВ. бр.44 от 5 Юни 1984г., изм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.79 от 11 Октомври 1985г., попр. ДВ. бр.80 от 15 Октомври 1985г., изм. ДВ. бр.89 от 18 Ноември 1986г., попр. ДВ. бр.90 от 21 Ноември 1986г., изм. ДВ. бр.37 от 16 Май 1989г., изм. ДВ. бр.91 от 24 Ноември 1989г., изм. ДВ. бр.99 от 22 Декември 1989г., изм. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.81 от 9 Октомври 1990г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1991г., изм. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г., попр. ДВ. бр.90 от 1 Ноември 1991г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г., доп. ДВ. бр.54 от 3 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 1993г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юни 1995г., изм. ДВ. бр.97 от 3 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.107 от 17 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.62 от 5 Август 1997г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 1997г., изм. ДВ. бр.120 от 16 Декември 1997г., доп. ДВ. бр.83 от 21 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., доп. ДВ. бр.132 от 10 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.7 от 26 Януари 1999г., изм. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г., изм. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2000г., изм. ДВ. бр.98 от 1 Декември 2000г., доп. ДВ. бр.41 от 24 Април 2001г., изм. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г., изм. ДВ. бр.92 от 27 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 2004г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.76 от 20 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.75 от 12 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.85 от 23 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 22 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.26 от 6 Април 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., доп. ДВ. бр.19 от 6 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., изм. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.61 от 9 Юли 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 27 Септември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.41 от 5 Юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 26 Септември 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., доп. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.32 от 22 Април 2016г., доп. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2016г., изм. ДВ. бр.83 от 21 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., изм. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., доп. ДВ. бр.54 от 5 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 19 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.55 от 3 Юли 2018г., доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 22 Януари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 22 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 14 Март 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г., доп. ДВ. бр.88 от 13 Октомври 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.108 от 22 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.9 от 2 Февруари 2021г., изм. ДВ. бр.84 от 8 Октомври 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 8 Юли 2022г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2022г., изм. ДВ. бр.10 от 31 Януари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 29 Септември 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.23 от 19 Март 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 10 Май 2024г., изм. ДВ. бр.42 от 14 Май 2024г.

ОБЩА ЧАСТ

Глава първа.
ЗАДАЧА И ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Раздел I.
Задача на Наказателния кодекс

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред.

(2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.

Раздел II.
Предели на действие на Наказателния кодекс

Чл. 2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Чл. 3. (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България.

(2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право.

Чл. 4. (1) Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.

Чл. 5. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български гражданин.

Чл. 6. (1) Наказателният кодекс се прилага и по отношение на чужденци, извършили в чужбина престъпление против мира и човечеството, с което се засягат интересите на друга държава или чужди граждани.

(2) Наказателният кодекс се прилага и за други престъпления, извършени от чужденци в чужбина, когато това е предвидено в международно съглашение, в което участвува Република България.

Чл. 7. В случаите на чл. 4 и 5 предварителното задържане и изтърпяното наказание в чужбина се приспадат. Когато двете наказания са разнородни, изтърпяното в чужбина наказание се взема предвид при определяне на наказанието от съда.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

Глава втора.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон.

Чл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване.

Чл. 14. (1) Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.

(2) Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Чл. 16. Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление.

Чл. 16а. (1) (Нов - ДВ, бр. 84 от 2013 г., предишен текст на чл. 16а - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от лице, пострадало от трафик на хора, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от непълнолетно лице, пострадало от престъпление по чл. 155, 156, 158а и чл. 188, ал. 2, или от непълнолетно лице, използвано за създаването на порнографски материал, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество.

Раздел II.
Приготовление и опит

Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение.

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Раздел III.
Съучастие

Чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(2) Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

(3) Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

(4) Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21. (1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(2) Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя.

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22. (1) Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици

(2) В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Раздел IV.
Множество престъпления

Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

(3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

(2) При продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

(3) Когато отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.

(4) Когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.

(5) Когато някои от деянията са довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага наказание като за опит.

(6) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани и за престъпления, извършени след внасянето на обвинителния акт за тях в съда, както и за престъпления, извършени преди внасянето на обвинителния акт, но невключени в него.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанието по втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или представляващо опасен рецидив.

(3) Когато лицето е извършило престъпление след изтърпяване наказанието по предишната присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло.

Чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

(2) Тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

Чл. 29. (1) Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

в) (зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

(2) При прилагане разпоредбите на предходната алинея не се вземат предвид престъпленията, извършени от дееца като непълнолетен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Когато за дадено престъпление са предвидени едновременно състави за повторно извършване и за опасен рецидив и деянието осъществява признаците на двата състава, прилага се разпоредбата за опасния рецидив.

Чл. 30. (1) Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) При условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

Глава трета.
НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

(4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този кодекс.

Чл. 32. (1) Не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.

(2) По отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния могат да бъдат приложени съответни възпитателни мерки.

Чл. 33. (1) Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Не се налага наказание на лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или значението на своите постъпки или да ги ръководи. Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее.

Чл. 34. По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.

Глава четвърта.
НАКАЗАНИЕ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 35. (1) Наказателната отговорност е лична.

(2) Наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление.

(3) Наказанието е съответно на престъплението.

(4) Наказание за престъпление се налага само от установените съдилища.

Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В Република България няма смъртно наказание.

Чл. 37. (1) Наказанията са:

1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор;

1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода;

2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация;

2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

3. конфискация на налично имущество;

4. глоба;

5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

10. лишаване от военно звание;

11. обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна.

Раздел II.
Видове наказания

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Наказанието доживотен затвор без замяна, предвидено в особената част за даден вид престъпление, се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.

(2) Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило двадесет години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време - осемнадесет години. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

(2) Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко.

(3) Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.

(4) По време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни.

(5) Изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.

(2) (Ал. 2 отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По изключение наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок до тридесет години при замяна на доживотен затвор при множество престъпления по чл. 24 и 27, ал. 1, както и за някои особено тежки умишлени престъпления в случаите, специално указани в особената част на този кодекс.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2016 г.) Наказанието лишаване от свобода се изтърпява в затворите, както и в поправителните домове и затворническите общежития към тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(3) По отношение на младите пълнолетни се полагат особени грижи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на осъдени с тежка психопатия или страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта, както и по отношение на осъдени лица, които са зависими от наркотични вещества, се полагат съответни медицински грижи.

Чл. 41. (1) Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация.

(2) Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.

(3) Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.

(5) (Ал. 5 отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, включително и особените грижи по ал. 3 на чл. 40, заплащането на труда на осъдените, както и настаняването им на работа след тяхното освобождаване се уреждат със закон.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1974 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя от съда съобразно разпоредбите на този кодекс и на специалния закон.

Чл. 42. (1) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като изпрати осъдения в действуващата армия. Отлагането на изпълнението може да се отмени, ако осъденият извърши ново престъпление.

(2) По предложение на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 1, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на родината.

(3) Съдът може и без предложение на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване на наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;

3. ограничения в свободното придвижване;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;

5. поправителен труд;

6. безвъзмезден труд в полза на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност:

1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;

2. от три месеца до две години - за поправителния труд;

3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст.

(5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично.

(2) Пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител се провежда в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения.

(3) Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:

1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;

2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;

3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пробационната мярка включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.

(5) Пробационната мярка безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж.

(2) Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. В този случай срокът на безвъзмездния труд може да бъде и под минимума по чл. 42а, ал. 3, т. 3.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и когато осъденият напусне местоработата, където изтърпява наказанието, и в едномесечен срок не уведоми пробационния служител за новата си месторабота.

(4) Времето, през което не се внасят удръжките по ал. 1, не се зачита за изпълнение на пробационната мярка поправителен труд.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:

1. наложи друга пробационна мярка;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода като два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл. 39, ал. 1.

Чл. 44. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 45. (1) Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

(2) Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.

Чл. 46. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по-малка от 100 лева.

(2) Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това.

(3) Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, когато се налагат самостоятелно или с друго наказание, несвързано с лишаване от свобода, се постановяват за определен срок до три години в пределите, установени в особената част на този кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1978 г.) Когато лишаването от такова право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в особената част на този кодекс е предвидено друго.

(3) Срокът започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

(4) Срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Осъденият на доживотен затвор без замяна се лишава от указаните в присъдата права завинаги.

Чл. 50. (1) Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените от закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Наказанията лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия и лишаване от военно звание могат да бъдат наложени само при осъждане за тежки престъпления.

Чл. 51. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до правата по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10, които могат да бъдат придобити отново само по установения за това ред.

Чл. 52. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата.

Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:

а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност;

б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и:

а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и

б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) По смисъла на ал. 2, буква "б":

1. пряка облага е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението;

2. непряка облага е всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото.

Глава пета.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Чл. 54. (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид:

степента на обществената опасност на деянието и дееца,

подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

(2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.

Чл. 55. (1) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:

1. определя наказанието под най-ниския предел;

2. заменява:

а) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание;

в) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробацията - с глоба от сто до петстотин лева.

(2) В случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.

(3) В тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

(4) (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 56. Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.

Чл. 57. (1) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове.

(2) Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

Чл. 58. Съдът може да приложи разпоредбите на чл. 55 и в следните случаи:

а) при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл. 18, ал. 2;

б) при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.

(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.

(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

(5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Времето, през което осъденият е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация, както следва:

1. един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода или за три дни пробация;

2. два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Разпоредбата на предходната алинея се прилага и когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, ако по отношение на деянията би могла да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) При изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права.

Глава шеста.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 60. Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или ѝ изпрати преписката за налагане на такава мярка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1. лишаване от свобода;

1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация;

2. обществено порицание;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;

3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;

4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) глобата - с обществено порицание;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:

1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.

(3) Правилото на ал. 1 не се прилага:

а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и

б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.

(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:

а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или

б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.

Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.

Глава седма.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ

Раздел I.
Условно осъждане

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 67. (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок.

(2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 през изпитателния срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Чл. 68. (1) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

(2) Ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако условно осъденият не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, съдът може по предложение на пробационния съвет да я замени с друга или да постанови да изтърпи изцяло или отчасти отложеното наказание лишаване от свобода.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако условно осъденият без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Извън случаите по предходните алинеи отложеното наказание не се изтърпява.

Чл. 69. (1) По отношение на лице, осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от една до три години.

(2) По отношение на такова лице в случаите на ал. 1 на предходния член съдът може да постанови то да бъде освободено отчасти или изцяло от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по чл. 68, ал. 2, 3 и 5 и чл. 69, ал. 2, ако осъденият в изпитателния срок извърши ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, или продължава да не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 пробационни мерки, той изтърпява останалата част от наказанието.

Раздел II.
Предсрочно освобождаване

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически:

1. не по-малко от една втора от наложеното наказание;

2. не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) При условно предсрочно освобождаване съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 или 7.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) При условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на изпитателния срок, но за не повече от три години, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 - 4, като взема предвид доклад от пробационния служител.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

(8) (Попр. - ДВ, бр. 29 от 1968 г.) В случаите на предходната алинея осъденият изтърпява изцяло наказанието, от което е бил освободен по ал. 5 на този член.

(9) Срокът за реабилитация по чл. 86 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Чл. 71. (1) Съдът може предсрочно да освободи осъдения на лишаване от свобода непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.

(2) По отношение на лице, осъдено за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, след навършване на пълнолетието относно действието на предсрочното освобождаване се прилагат разпоредбите на чл. 70.

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.)

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на предсрочно освободените съдът възлага организирането на надзора и възпитателните грижи за тях през изпитателния срок на съответната комисия, а за непълнолетните - на съответната местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) Когато това е необходимо, съдът възлага надзора и възпитателните грижи на определена обществена организация с нейно съгласие или на определено лице, като уведомява за това наблюдателната или местната комисия.

(3) Общият контрол и ръководството относно възпитателните грижи и поведението на предсрочно освободените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.

(4) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон.

Раздел III.
Помилване

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.

Глава осма.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.
Условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство

Чл. 75. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Чл. 76. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Раздел II.
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Раздел III.
Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки

Чл. 78. В случаите, посочени в чл. 61, непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка.

Раздел IV.
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

(4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета.

Раздел V.
Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност

Чл. 78б. (Отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

Глава девета.
ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Чл. 79. (1) Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1. когато деецът умре;

2. когато е изтекла предвидената от закона давност;

3. когато е последвала амнистия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г. (*)) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:

1. престъпления против мира и човечеството;

2. (обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 2016 г. - ДВ, бр. 83 от 2016 г.) тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции.

Чл. 80. (1) Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на този кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и

5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.

(2) Давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63.

(3) Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им.

Чл. 81. (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт.

(2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.

Чл. 82. (1) Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;

2. петнадесет години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;

4. пет години, ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и

5. две години за всички останали случаи.

(2) Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по чл. 68.

(3) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

(4) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство.

Чл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.

Чл. 84. (1) За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

(2) Ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

(3) За тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Глава десета.
РЕАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 85. (1) (Предишен текст на чл. 85 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството.

Чл. 86. (1) Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, и

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.

Чл. 87. (1) Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1. ако е имал добро поведение и

2. ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

(2) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.

Чл. 88. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.

(2) Когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години.

(3) При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат по отношение на осъдените за тежки престъпления против Републиката и за престъпления против мира и човечеството.

Глава единадесета.
ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ

Чл. 89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:

а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;

б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;

в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.

Чл. 90. (1) Принудителното лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

(2) Принудителното лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение може да бъде постановено от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на своето психическо състояние и на характера на извършеното общественоопасно деяние се явява особено опасен за обществото или за своите близки. В тези случаи лицето се държи под усилен надзор, изключващ възможността то да извърши ново общественоопасно деяние.

Чл. 91. (1) Прекратяването и изменяването на постановената принудителна медицинска мярка става от съда, когато това се налага от настъпила промяна в състоянието на болния или от нуждите на неговото лекуване.

(2) Във всички случаи след изтичане на шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване или заменяване на принудителното лечение.

Чл. 92. (1) Когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може наред с наказанието да постанови и принудително лекуване.

(2) Когато е наложено наказание без лишаване от свобода, принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим.

(3) Принудителното лекуване на осъдените на лишаване от свобода се провежда през време на изпълнение на наказанието. Срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода.

(4) Когато това е необходимо, съдът може да постанови лекуването да продължи и след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода - в медицинските заведения, указани в алинея втора.

(5) Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо.

Допълнителна разпоредба

Обяснение на някои думи

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:

1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции.

3. "Представител на обществеността" е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция.

4. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) "Обществени имущества" са имуществата на държавата, на общините, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участвуват.

5. "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

6. "Неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

7. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

10. "Ближни" са съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята, сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до IV степен.

11. "Военно време" е времето от обявяването на война или от фактическото започване на военни действия до обявяване на тяхното прекратяване.

12. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.

13. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) С международна защита се ползуват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който Република България е страна.

14. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) "Данъци в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "данъци в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

15. (нова - ДВ, бр. 7 от 1999 г.) "Чуждо длъжностно лице" е това, което изпълнява:

а) служба в учреждение на чужда държава;

б) функции, възложени от чужда държава, включително от чуждо държавно предприятие или организация;

в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) служба или поръчение, възложени от международна организация, както и служба в международно парламентарно събрание или международен съд;

г) (нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) функции на арбитър, възложени в съответствие със закона на чужда държава.

16. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

17. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

18. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

19. (нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

20. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) "Организирана престъпна група" е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

21. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Информационна система" е всяко отделно устройство или съвкупност от взаимосвързани или сходни устройства, което в изпълнение на определена програма осигурява или един от елементите на което осигурява автоматична обработка на данни, както и компютърните данни, съхранявани, обработвани, извличани или предавани от такова устройство или група от устройства с цел оперирането с тези данни и използването, защитата и поддръжката им.

22. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Компютърни данни" е всяко представяне на факти, информация или понятия във форма, поддаваща се на обработка в информационни системи, включително програма, която е в състояние да направи така, че дадена информационна система да изпълни определена функция.

23. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Доставчик на компютърно-информационни услуги" е всяко юридическо или физическо лице, което предлага възможността за комуникация чрез информационна система или което обработва или съхранява компютърни данни за тази комуникационна услуга или за нейните ползватели.

24. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) "Платежен инструмент" е веществено или невеществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

25. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Компютърна мрежа" е съвкупност от свързани помежду си информационни системи или съоръжения, която дава възможност за обмен на компютърни данни.

26. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Компютърна програма" е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат информационна система да осъществява определени функции.

27. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) "Компютърен вирус" е компютърна програма, която се разпространява автоматично и против волята или без знанието на ползващите информационните системи лица и е предназначена за привеждане на информационни системи или компютърни мрежи в нежелани от ползващите ги състояния или в осъществяване на нежелани резултати.

28. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) "Порнографски материал" е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.

29. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) "Задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери" са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а "задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в особено големи размери" са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

30. (нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) "Порнографско представление" е представяне на живо или в реално време пред другиго на похотливо показване на половите органи на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или на участието на такова лице в реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм.

31. (нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

32. (нова - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) "Финансови или други средства за финансиране на тероризъм" са всякакви активи, финансови, икономически ресурси, материална или нематериална облага, движима или недвижима собственост, независимо от начина на придобиване, документи или инструменти, включително в електронна или цифрова форма, доказващи право на собственост или интерес, средства, банкови кредити, пътнически чекове, банкови чекове, парични преводи, акции, ценни книжа, облигации, менителници или акредитиви, лихви, дивиденти или друг доход или стойност, начислени или генерирани от такива средства, които потенциално могат да бъдат използвани за получаване на средства, стоки или услуги.

Особена разпоредба

Чл. 94. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони.

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.
Измяна

Чл. 95. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да ѝ създаде затруднения лиши от живот държавен или обществен деятел, се наказва с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Който със същата цел причини тежка телесна повреда на такова лице, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с целта по ал. 1 чрез палеж, взрив, наводнение или друго общоопасно деяние причини смърт на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, с доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с посочената в предходния член цел извърши общоопасно престъпление по чл. 349 или 350, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който с целта по чл. 96 задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II.
Предателство и шпионство

Чл. 98. (1) Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който извърши действие с цел да предизвика война или друго враждебно действие против Републиката.

Чл. 99. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който лиши от живот представител на чужда държава с цел да предизвика война или международни усложнения срещу републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) За тежка телесна повреда на такова лице със същата цел наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 100. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Български гражданин, който във време на обявена или започната война, постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група или участвува във враждебно действие против Републиката, или под каквато и да е форма премине на страната на неприятеля, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Същото наказание се налага и на български гражданин, който по какъвто и да е начин подпомага чужда държава или обществена група в чужбина при провеждане на военни или други враждебни действия против Републиката.

Чл. 101. (1) Български гражданин, който напусне страната или откаже да се върне в страната с цел да се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да ѝ служи във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Ако деянието е извършено от военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 102. (1) Който с цел да намали отбранителната способност на републиката предизвика бунт или неподчинение в българската войска или бягство от нея, или със същата цел разстрои подготовката или снабдяването ѝ, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или ако то е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.

Чл. 105. (1) Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да ѝ служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Деецът не се наказва, ако доброволно се разкрие пред органите на властта.

Раздел III.
Диверсия и вредителство

Чл. 106. (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да отслаби властта или да ѝ създаде затруднения унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 107. Който с цел да отслаби властта или да ѝ създаде затруднения разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел IV.
Други престъпления

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, или знамето или химна на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или да пропусне нещо или да предизвика сериозно дестабилизиране или разрушаване на основни политически, конституционни, икономически или социални структури на държавата или международна организация, извърши престъпление по чл. 115, чл. 116, ал. 1, т. 1, чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл. 170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 216а, ал. 2 или 3, чл. 319б - 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354, чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично:

1. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) за извършване или приготовление към извършване на престъпления по ал. 1, 3, 4 и ал. 6 - 8 или чл. 111;

2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3;

3. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) от лице, участвало в извършването или приготовлението на престъпления по ал. 1, 3, 4 и ал. 6 - 8 или чл. 111,

(доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който набира или обучава отделни лица или групи от хора с цел да участват в извършването или приготовлението към престъпление по ал. 1 или по чл. 109, или по какъвто и да е начин да спомогнат на друго лице или група лица да извършат такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който се обучава с целта по ал. 3, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Деецът по ал. 4 не се наказва, ако доброволно се разкрие на властта, преди да е извършено престъпление по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който премине през границата на страната с цел да участва в извършването или приготовлението към престъпление по ал. 1 - 4, по чл. 109, чл. 111, ал. 1, или по какъвто и да е начин да спомогне на друго лице или група лица да извършат такива деяния, включително против друга държава, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(7) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Наказанието по ал. 6 се налага и на чужденец, който с целта по ал. 6 незаконно пребивава в страната.

(8) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Наказанието по ал. 6 се налага и на онзи, който организира или подпомага пътуване с цел тероризъм на лицата по ал. 6 или 7.

(9) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 74 от 2015 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Предметът на престъплението по ал. 2 се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да извършва престъпления по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до дванадесет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до десет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато организацията или групата си поставя за цел да извършва престъпление по чл. 108а, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от десет до двадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за организацията или групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления по тази глава, се наказва при условията на чл. 55.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Не се наказва участник в организацията или групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по тази глава.

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишен текст на чл. 110 - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) За приготовление към престъпление по чл. 95, 96, 99, 106, 107, чл. 108а, ал. 1, 6 - 8 и чл. 111, ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Чужденец, който на територията на страната се подготвя да извърши в чужбина престъпление по чл. 108а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до шест години, но не повече от наказанието, предвидено в чл. 108а, ал. 1.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) (1) Който се закани да извърши престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4 и 6 - 8 и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено от ръководител на организация или група по чл. 109, ал. 1, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) Който явно подбужда към извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 - 4 и 6 - 8 чрез проповед пред множество хора, чрез разпространяване на печатни произведения или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години, но с не по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Допълнителни разпоредби

Чл. 114. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За престъпления по тази глава съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 - 10.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а и 109 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Глава втора.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

Раздел I.
Убийство

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) За убийство:

1. на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

4. (доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;

6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;

6а. (нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) извършено в условията на домашно насилие;

7. с користна цел;

8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

8а. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;

9. извършено предумишлено;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) извършено по хулигански, расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди и

12. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,

(доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2013 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност или на медицински специалист, на учител (възпитател) при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл. 116, ал. 1, т. 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

(3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода ѝ извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Раздел II.
Телесна повреда

Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:

1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; или на лице, ползуващо се с международна защита;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

3. на майка или на баща;

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;

5а. (нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) в условията на домашно насилие;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

8а. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;

11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) по хулигански, расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди.

(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2013 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност или на медицински специалист, на учител (възпитател) при или по повод изпълнение на службата или функцията му наказанието е лишаване от свобода:

1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;

2. от три до десет години при средна телесна повреда;

3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2.

Чл. 131а. (Предишна ал. 2 на чл. 131 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В случаите на опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от осем до петнадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:

1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до пет години, а за средна телесна повреда - с лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда.

(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.

(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.

Раздел III.
Злепоставяне

Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота или здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато с деяние по предходната алинея по непредпазливост се изложи на опасност животът или здравето на трудещите се, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 137. Който изложи лице, лишено от възможността да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при непосредствена опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава помощ без уважителни причини, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

Раздел IV.
Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 142. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който отвлече другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от седем до петнадесет години, когато:

1. деецът е бил въоръжен;

2. деянието е извършено от две или повече лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) отвлеченото лице е бременна жена или не е навършило 18 години;

4. отвлеченото лице се ползва с международна защита;

5. деянието е извършено по отношение на две или повече лица;

5а. (нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) деянието е извършено в условията на домашно насилие;

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност, от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по такава поръчка, от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или лице, което се представя за такова;

7. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) отвличането е с користна цел или с цел лицето да бъде изведено извън границите на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група;

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) деянието е извършено по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния, когато:

1. деянието е извършено повторно или представлява опасен рецидив;

2. от деянието са настъпили значителни вредни последици;

3. към отвлеченото лице е проявена особена жестокост;

4. деянието е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин;

5. освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За приготовление, подбуждане или сдружаване с цел извършване на престъпление по този член наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В случаите по ал. 1 - 5 деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за извършените престъпления, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на престъпленията.

Чл. 142а. (Предишен чл. 142 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. по отношение на бременна жена, малолетно или непълнолетно лице;

2. по отношение на лице, ползващо се с международна защита;

3. по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Предишна ал. 3, изм.- ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по начин, мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, или ако лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в здравно заведение за душевно болни.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.)

Раздел V.
Принуда

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено:

1. в условията на домашно насилие;

2. по расистки или ксенофобски подбуди,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Когато принудата се упражнява по отношение на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Който задържи някого като заложник, чието освобождаване поставя в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на държавата, на държавна или обществена организация или на трето лице, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Когато в случаите по предходната алинея деецът заплашва, че ако поставеното от него условие не бъде изпълнено, ще причини смърт или тежка или средна телесна повреда на задържания, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато:

1. деецът се е заканил с убийство;

2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8;

3. деянието е извършено в условията на домашно насилие;

4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди.

Чл. 144а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) (1) Който системно следи другиго и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

(2) Следене по ал. 1 е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието е извършено в условията на домашно насилие или по расистки или ксенофобски подбуди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 144б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) Който чрез сила, заплашване или по друг начин изтезава другиго, за да даде той или друго лице сведение или признание, за да бъде наказан за деяние, което той или друг е извършил или се подозира, че е извършил, се наказва за изтезание с лишаване от свобода от една до шест години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Раздел VI.
Издаване на чужда тайна

Чл. 145. (1) (Предишен текст на чл. 145, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи тайната на осиновяването с намерение да причини вредни последици на осиновения, на осиновителя или на семейството им, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация, а когато от деянието са настъпили тежки последици - с лишаване от свобода до една година.

Чл. 145а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(2) Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

(3) В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Раздел VII.
Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За обида:

1. нанесена публично;

2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин;

3. (отм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

5. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) нанесена по расистки или ксенофобски подбуди,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) наказанието е глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от хиляда лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на чл. 146.

Чл. 148а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който разгласи устно, чрез средства за масова информация или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Раздел VIII.
Разврат

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от две до десет години, когато е извършено:

1. чрез употреба на сила или заплашване;

2. чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние;

3. чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия;

4. чрез използване на положение на зависимост или надзор;

5. по отношение на лице, което се занимава с проституция.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) ако е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното.

3. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:

1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;

2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;

3. ако представлява опасен рецидив;

4. (нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) ако представлява особено тежък случай.

Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишен текст на чл. 150, изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който извърши деянието по ал. 1 по отношение на непълнолетно лице, което се занимава с проституция.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното, или деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. чрез използване на положение на зависимост или надзор;

2. по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което се занимава с проституция;

3. от две или повече лица;

4. (нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното или което се намира в безпомощно състояние;

5. (нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) чрез употреба на сила или заплашване,

(изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост или надзор или чрез употреба на сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато от деянието по ал. 1 - 4 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2. като го принуди към това със сила или заплашване;

3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;

2. ако тя е низходяща сродница;

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено повторно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. ако е извършено от две или повече лица;

2. ако е причинена средна телесна повреда;

3. ако е последвал опит за самоубийство;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:

1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;

2. ако е причинена тежка телесна повреда;

3. ако е последвало самоубийство;

4. ако представлява особено тежък случай.

Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който се съвкупи с друго лице, като го принуди към това чрез използване на служебната му или материална зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154. Съвъкупление между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 154а. (1) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишен текст на чл. 154а, изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който извърши блудствени действия или съвкупление с непълнолетно лице, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно или от две или повече лица или когато от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склони или принуди друго лице към употреба на наркотични вещества или техни аналози с цел проституиране, съвкупление, блудствени действия или извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) по отношение на лице, ненавършило 18 години, или невменяем, или когато от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия;

3. по отношение на две или повече лица;

4. повторно;

5. при условията на опасен рецидив,

наказанието в случаите по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева, а в случаите по ал. 4 - лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 155а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин предоставя или събира информация за лице, ненавършило 18-годишна възраст, за да се установи контакт с него за извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, проституция, за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин установи контакт с лице, ненавършило 14-годишна възраст, с цел извършване на блудствено действие, съвкупление, полово сношение, за създаване на порнографски материал или за участие в порнографско представление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 155б. (1) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишен текст на чл. 155б, изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който склонява лице, ненавършило 14-годишна възраст, да участва в действителни, виртуални или симулирани полови сношения между лица от еднакъв или различен пол или похотливо показване на човешки полови органи, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 53 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. чрез употреба на сила или заплашване;

2. чрез използване на положение на зависимост или надзор;

3. от две или повече лица, сговорили се предварително;

4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) повторно, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и когато от деянието по ал. 1 - 3 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия.

Чл. 155в. (1) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2015 г., предишен текст на чл. 155в, изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който чрез употреба на сила или заплашване, или чрез използване на положение на зависимост или надзор склонява непълнолетно лице да наблюдава действително, виртуално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода от три до седем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който чрез употреба на сила или заплашване, или чрез използване на положение на зависимост или надзор склонява непълнолетно лице да участва в действително, виртуално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и за похотливо показване на човешки полови органи, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който отвлече друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба до десет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години, когато:

1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или

3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границите на страната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия извън границите на страната;

3. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) (1) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на непълнолетно лице, което се занимава с проституция, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 4 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, което се занимава с проституция, наказанието е от три до десет години.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(7) Когато деянието по ал. 1 - 6 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.)

Чл. 158а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който по какъвто и да е начин набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който принуждава лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.

(4) Когато от деянието е получена имотна облага, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) в случаите по ал. 1 или 2 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева;

2. в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който наблюдава порнографско представление, в което участва лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато от деянието по ал. 1 - 4 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

Чл. 158б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) За престъпление по чл. 149 - 157 или чл. 158а съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) За деянието по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба до десет хиляди лева, когато:

1. за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст, или лице, което изглежда като такова;

2. за създаването на порнографския материал е използвано лице, което не разбира свойството или значението на извършеното;

3. е извършено от две или повече лица;

4. е извършено повторно.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез информационна или съобщителна технология или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет хиляди лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието по ал. 6 се налага и на онзи, който чрез информационна или съобщителна технология съзнателно осъществи достъп до порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18-годишна възраст, или лице, което изглежда като такова.

(8) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) В случаите по ал. 1 - 7 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 38 от 2007 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IX.
Трафик на хора (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;

2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;

3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;

4. чрез използване състояние на зависимост;

5. чрез злоупотреба с власт;

6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги;

7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 159б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора и ги преведе през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено при условията на чл. 159а, ал. 2 и 3, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 159в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 159г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишен чл. 159в, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по чл. 159а - 159в представлява опасен рецидив или е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

Допълнителна разпоредба

Чл. 160. (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Особена разпоредба

Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) За лека телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 - 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 - 148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 - 141 и чл. 144а, ал. 1 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава трета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ

Раздел I.
Престъпления против равенството на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност, религия, политически убеждения или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Лицата, които участват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с тяхната раса, цвят на кожата, произход, народност, етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказват:

1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2. за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Раздел II.
Престъпления против изповеданията

Чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи, гробове или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до пет години или пробация, както и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, когато деянието по ал. 2 е извършено по расистки или ксенофобски подбуди.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

Чл. 166. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува политическа организация на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против държавната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до три години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Раздел III.
Престъпления против политическите права на гражданите (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 167 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран или да гласува на референдум или да участва в подписка за произвеждане на референдум, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин се наказва с лишаване от свобода от една до седем години и с глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на лице, което предоставя имотната облага на лицата по ал. 2 и 3, за да бъде предложена или дадена на другиго с цел да бъде склонен да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин.

(5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода от две до седем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) В случаите по ал. 2, 3, 4 и 5 съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(7) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Деецът по ал. 2 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 3 и 4.

Чл. 167а. (1) (Нов - ДВ, бр. 85 от 2007 г., в сила от 23.10.2007 г., предишен текст на чл. 167а - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2020 г.) Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по чл. 167, ал. 2, 3 или 4.

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 168 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Който упражни избирателно право или гласува на референдум, без да има такова право, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) Който упражни избирателното си право два или повече пъти при един избор, или гласува два или повече пъти при един референдум се наказва с пробация и с глоба от петстотин до две хиляди лева.

Чл. 168а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който в нарушение на установените правила отпечатва бюлетини за гласуване, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който противозаконно държи или разпространява бюлетини за гласуване.

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което наруши тайната на гласуването или по какъвто и да е начин преправи резултат от избори, или референдум се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 169а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого противно на убежденията или волята му да участвува или да напусне политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169б. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 169в. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Когато деянието по чл. 169а и 169б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 169г. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който образува или ръководи група, която си поставя за цел да извършва престъпления по този раздел, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Който членува в такава група, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(3) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата, и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(4) Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел.

Раздел IV.
Нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство (Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел V.
Нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който противозаконно:

1. отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа пакет или други подобни;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма;

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение,

се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който чрез използуване на специални технически средства противозаконно осъществи достъп до или узнае неадресирано до него съобщение, предадено по телефон, телеграф, чрез компютърна мрежа или по друго далекосъобщително средство, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и когато предмет на деянието са компютърни данни, изпращани в рамките на една или между повече информационни системи, включително електромагнитни емисии от информационна система.

(5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по ал. 3 и 4 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 171а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) Който противозаконно придобие, съхранява, разкрие или разпространи данни, каквито се събират, обработват, съхраняват или използват съгласно Закона за електронните съобщения, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел VI.
Престъпления против трудовите права на гражданите

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност или етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, религия, социален произход, сексуална ориентация, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Раздел VII.
Престъпления против интелектуалната собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1 и получаване на материална облага.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля 70 минимални работни заплати и обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 3 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 172б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който без съгласието на притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно, обект на това изключително право, или използва географско означение или негова имитация без правно основание, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн или на произведение на науката, литературата или изкуството, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

Раздел VIII.
Престъпления против свободата на събранията, митингите и манифестациите

Чл. 174а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) (1) Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Организатор, който в нарушение на чл. 12, ал. 3, и 13, ал. 1 от Закона за събранията, митингите и манифестациите проведе забранени или продължи да провежда прекратени събрание, митинг или манифестация, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Раздел IX.
Престъпления против правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г.)

Чл. 174б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) Който чрез насилие, заплаха или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи свое право на синдикално сдружаване, като го принуди противно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от членство в синдикална организация, или му попречи да създаде такава, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) Който чрез насилие, заплаха или по друг противозаконен начин пречи на някого да осъществи произтичащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до три хиляди лева.

(3) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до пет години или с глоба до десет хиляди лева.

Особена разпоредба

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) За престъпления по чл. 170, ал. 1 и 4, чл. 171, ал. 1, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 1 и 2 и чл. 174б наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2008 г.) За престъпления по чл. 172, ал. 1 и чл. 174 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

Глава четвърта.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ БРАКА, СЕМЕЙСТВОТО И МЛАДЕЖТА

Раздел I.
Престъпления против брака и семейството

Чл. 176. (1) Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до три години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.)

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) (1) Който принуди другиго да встъпи в брак, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да встъпи в брак.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да встъпи в брак, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да встъпи в брак или да премине на територията на друга държава с цел да го принуди да встъпи в брак.

(5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:

1. от родител, друг сродник или настойник;

2. по отношение на непълнолетно лице;

3. по отношение на две или повече лица;

4. с користна цел.

Чл. 178. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.

(2) Същото наказание се налага и на този, който дава или който посредничи при даването или получаването на такъв откуп.

Чл. 179. (1) Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до три години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако първият брак бъде обявен за недействителен или бъде прекратен на друго основание, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши свое задължение към съпруг, възходящ или низходящ, неспособен да се грижи за себе си, и с това го постави в положение на сериозно затруднение, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до три години, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.

(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.

(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.

Чл. 182б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на бременна жена, която дава съгласие за продажбата на детето си преди раждането му.

Чл. 183. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 184. (1) Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

Чл. 185. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило четиринадесет години, и незабавно не уведоми властта или не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако това е станало с насилие, заплашване или измама или с намерение да използува детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 186. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и незабавно не съобщи за това на властта, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Раздел II.
Престъпления против младежта

Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който изтезава малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под негови грижи или чието възпитание му е възложено, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) (1) Който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към извършване на престъпление чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява лице, ненавършило 18-годишна възраст, към проституция чрез принуда или чрез използване на положение на зависимост или надзор.

(3) Когато от деянието по ал. 1 или 2 са настъпили вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, когато деянието не представлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.

(4) Когато деянието по ал. 2 е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 или 7.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) (1) Който принуди другиго да заживее съпружески с някого, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреба с власт, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което отвлече другиго, с цел да го принуди да заживее съпружески с някого.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което, с цел да принуди другиго да заживее съпружески с него или с друго лице, чрез въвеждане в заблуждение го склони да премине на територията на друга държава.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което по какъвто и да е начин склонява лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното, да заживее съпружески с другиго.

(5) Наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, когато деянието по предходните алинеи е извършено:

1. от родител, друг сродник или настойник;

2. по отношение на непълнолетно лице;

3. по отношение на две или повече лица;

4. с користна цел.

Чл. 191. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пълнолетно лице, което склони или улесни непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с лице, ненавършило 14-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2019 г.)

Чл. 192. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Родител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на този, който дава или посредничи при даването на такъв откуп.

Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който без надлежно разрешение приеме на работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до осем хиляди лева.

Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който опие с алкохолни напитки лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до петстотин лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който продаде алкохолна напитка на лице, ненавършило 18-годишна възраст, или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до хиляда лева и пробация, а ако върши това системно - с лишаване от свобода до три години и глоба до три хиляди лева.

Особена разпоредба

Чл. 193а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., нов - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) За престъпление по чл. 182, ал. 2 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

Глава пета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел I.
Кражба

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.

(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;

3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако за извършването на кражбата е използувано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин;

5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение;

7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно;

8. (нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) ако кражбата е извършена от гроб на покойник;

9. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) ако кражбата е извършена от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

10. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) ако предмет на кражбата са взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия;

11. (нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) ако кражбата е с цел набавяне на средства за извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1, 2, 6 или 7;

12. (нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) ако предмет на кражбата е моторно превозно средство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжия или боеприпаси за огнестрелни оръжия от структурните звена на Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната, от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", от Държавна агенция "Национална сигурност", от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, от Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по точки 2 и 6 на ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) За приготовление към кражба по ал. 1, точки 3, 4 и 12 наказанието е лишаване от свобода до три години или пробация.

Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в случаите по чл. 195, ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 196а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За кражба в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 197. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена, наказанието е:

1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 194, ал. 3 и 195, ал. 4 - пробация или глоба от сто до триста лева;

3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 1, точки 2-6 - лишаване от свобода до осем години;

4. (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194 или с чл. 195, ал. 1, точки 2 - 6 - лишаване от свобода до осем години;

5. (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 196а - лишаване от свобода от осем до двадесет години.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Раздел II.
Грабеж

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:

1. в големи размери;

2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;

3. придружен с тежка или със средна телесна повреда;

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) представляващ опасен рецидив;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група,

(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За грабеж на движима вещ:

1. придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт;

2. придружен с убийство или с опит за убийство;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Чл. 200. За приготовление към грабеж по чл. 198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл. 199 - лишаване от свобода до три години.

Раздел III.
Присвоявания

Чл. 201. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., доп. от ДВ, бр. 50 от 1995 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 19 от 1995 г. - ДВ, бр. 97 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., предишен текст на чл. 201 - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и когато деянието е извършено от чуждо длъжностно лице.

Чл. 202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:

1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително.

(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако е в големи размери,

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал. 1 до една втора, а по ал. 2 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 201 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 205. (1) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 201 - лишаване от свобода до пет години;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) в случаите на чл. 202, ал. 1 - лишаване от свобода от една до седем години;

3. в случаите на чл. 202, ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) в случаите на чл. 203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "а" - пробация или глоба от сто до триста лева;

6. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) в случаите на чл. 204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, като в случаите по точка 3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите по точка 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода до три години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. по ал. 4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 5 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите на точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.

Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Раздел IV.
Измама

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;

3. (доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;

4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 211. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато измамата по чл. 209, ал. 1 и 2 и по 210 е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по алинеи 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите на ал. 1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а в случаите на ал. 3, 4 и 5 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 212а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва.

Чл. 212б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен чл. 212а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Ако полученото имущество по чл. 212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:

1. по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от две до осем години;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от две до десет години, а в случаите по ал. 5 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по ал. 6 - пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по точка 2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, а по точка 3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 213. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.

Раздел V.
Изнудване

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:

1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;

2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;

3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;

4. извършено от две или повече лица;

5. извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8;

6. извършено от въоръжено лице;

7. извършено повторно в немаловажни случаи.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;

2. са причинени значителни имуществени вреди;

3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;

4. деянието е придружено с взрив или палеж;

5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;

6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;

7. деянието представлява опасен рецидив.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:

1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;

2. придружено с убийство или с опит за убийство.

Чл. 214. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е:

1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;

3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:

1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;

2. деянието представлява опасен рецидив.

Чл. 214а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл. 213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

Раздел VI.
Вещно укривателство

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, ако укривателството:

1. е в големи размери;

2. е с вещи, поставени под специален режим;

3. се извършва по занаят;

4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Раздел VII.
Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до информационна система от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, когато:

1. деянието е свързано с унищожаване или повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа;

2. от деянието са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици;

3. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8;

4. деянието е извършено по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по ал. 1, 2, 3 и 5 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго неправомерно наруши целостта на съоръжения или обекти от електропреносна или електроразпределителна мрежа, от газотранспортна или топлопреносна система, от система за пренос на течни горива, или на водоснабдителна или канализационна система, с което създаде условия за отклоняване на електрическа енергия, природен газ, течни горива, топлинна енергия или вода, или отвеждане на отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който сам или чрез другиго предизвика смущения или прекъсване снабдяването с вода, електроенергия или други основни природни ресурси, от които може да възникне опасност за живота на хората.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години и глоба до тридесет хиляди лева.

Раздел VIII.
Злоупотреба на доверие

Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

Особена разпоредба

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Допълнителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 218б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) деецът в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева;

2. деецът е осъждан за такова престъпление, както и ако му е налагано административно наказание за такова деяние и не е изтекла една година от извършването му;

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) предметът на деянието е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника.

Чл. 218в. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:

1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;

2. за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, ако пострадалият е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на виновния.

Глава шеста.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

Раздел I.
Общи стопански престъпления

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм.- ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, а по ал. 3 - лишаване от свобода от три до дванадесет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от три до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.)

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., попр., бр. 90 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 221б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 222. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., нова - ДВ, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(4) (Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) (Отм., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 81 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

(6) (Отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., нова - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 225а. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 225б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 225в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал. 1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като използува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъплението по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(5) (Предишна ал. 4 изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., нов - ДВ, бр. 19 от 2012 г.) (1) Който наеме на работа едновременно пет или повече незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за който деецът знае, че е пострадал от трафик на хора.

(3) Който наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева.

(4) Който системно наема на работа един или повече незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(5) Наказанието по ал. 4 се налага и на лице, което наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец при условия на труд, които съществено се различават от условията на труд на законно наети лица и накърняват човешкото достойнство.

(6) В маловажни случаи по ал. 2 - 4 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

Чл. 227а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Раздел I "а".
Престъпления против кредиторите (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.)

Чл. 227б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.

(3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, както и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Комисията за финансов надзор за изпадане на застраховател или презастраховател в неплатежоспособност, съгласно Кодекса за застраховането, не са извършили това.

Чл. 227в. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:

1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;

2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;

3. опрости или скрие свое вземане;

4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;

5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;

6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;

7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;

8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.

(2) Когато с деяние по ал. 1 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 227г. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) С наказанията по чл. 227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал. 1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал. 2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 227д. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който:

1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;

2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;

3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,

поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) С наказанията по ал. 1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.

(3) С наказанията по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.

(4) Лицата по ал. 1-3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 227е. (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.

(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причини щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.

Раздел II.
Престъпления в отделни стопански отрасли

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал. 1 е глоба от сто до триста лева, а по ал. 2 - глоба от сто до триста лева, налагани по административен ред.

Чл. 229. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 230. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал. 1 на чл. 228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 232. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стока или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;

б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до сто лева, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 102 от 1995 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) За особено тежки случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години и глоба до петстотин хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Оръжието или изделията, или технологиите с двойна употреба, предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, определена съгласно външнотърговския договор.

Чл. 234. (Отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г., нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7, когато деянието:

1. е извършено повторно;

2. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

3. ако предметът на престъплението е в големи размери.

(4) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Който в нарушение на установения ред изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, както и технически съоръжения, за които знае или предполага, че са предназначени или послужили за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия по ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 234а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който извършва външнотърговска дейност без разрешение, което се изисква по закон или по постановление на Министерския съвет или в нарушение на издадено такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, глоба от пет до десет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 234б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който изкупува или извършва търговска дейност с отпадъци от черни или цветни метали без лиценз, който се изисква по нормативен акт, или в негово нарушение, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до петдесет хиляди лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) Отпадъците, предмет на деянието по ал. 1, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

Чл. 234в. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба до двадесет хиляди лева.

Чл. 234г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2020 г.) (1) Който без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, извършва по занятие обществен превоз на пътници, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две до десет хиляди лева.

(3) (Обявена за противоконституционна в частта "независимо чия собственост е" с РКС № 12 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.) В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;

4. е извършено повторно;

5. предметът на престъплението е в големи размери.

(4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.

(6) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2018 г.) (1) Който лови, улови риба и/или други водни организми чрез използване на взривни, отровни или зашеметяващи вещества, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева или с пробация.

(2) Който лови, улови риба и/или други водни организми:

1. с технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток без валидно разрешително;

2. с риболовни мрежи в обекти, различни от Черно море, река Дунав и обектите, за които лицето има регистрация по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и има влезли в сила две или повече наказателни постановления за административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите;

3. в забранени места или при маловодие;

4. в непромишлени води през размножителния период на рибата;

5. от видове, забранени за улов,

се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или с пробация.

(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петнадесет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:

1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;

2. е извършено в съучастие със служител на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, който се е възползвал от служебното си положение;

3. е извършено повторно;

4. предметът на престъплението е в големи размери.

(4) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ръководител на предприятие, фирма, учреждение, организация или друго длъжностно лице, което наруши или допусне да се извърши нарушение на правилата, установени със специален закон за запазване на рибата и другите водни организми и за правилното развитие на риборазвъждането в страната, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Със същото наказание се наказва всяко лице, което пусне или изхвърли в рибостопанските води замърсени води или вещества, които с количеството или със свойствата си могат да увредят на рибата и другите водни организми.

Чл. 240. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Чужд гражданин, който навлезе с плавателен съд в териториалните води на Република България в Черно море и върши стопански риболов без разрешение на съответните гранични власти, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон, се наказва с лишаване от свобода до три години, независимо от отговорността по Закона за рибарството и аквакултурите.

(2) Ако това е извършено от група чужди граждани, които са въоръжени, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 240а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който извършва добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато действието на предоставената концесия за добив е спряно по реда на чл. 68 от Закона за подземните богатства или на основание на сключения договор, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който държи, съхранява, транспортира, преработва или отчуждава незаконно добити подземни богатства.

(3) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:

1. предметът на престъплението е в големи размери;

2. деянието е извършено в защитена територия или защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие;

3. за извършването на деянието е използвано техническо средство или пътно превозно средство;

4. деянието е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;

5. деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;

6. деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

7. деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност;

8. деянието е извършено повторно.

(4) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева, когато:

1. предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък;

2. деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

3. деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.

(7) (Обявена за противоконституционна в частта "и когато не е собственост на дееца" с РКС № 1 от 2023 г. - ДВ, бр. 10 от 2023 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на предмета на престъплението, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.

(8) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за добив на подземни богатства без концесия, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.
Престъпления против митническия режим (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.)

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

а) от лица, които системно се занимават с такава дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез използване на документ с невярно съдържание, на чужд, неистински или преправен документ;

в) от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата служба;

г) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества, взривни вещества, оръжие или боеприпаси за огнестрелно оръжие, пиротехнически изделия, ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения или компоненти, или прекурсори за тях, определени със закон или с акт на Министерския съвет

д) (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) стоки и предмети за търговски или производствени цели в големи размери;

е) (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително;

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

з) (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) чрез пренасяне на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част, или продукт.

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва за квалифицирана контрабанда с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева;

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително пренесе през границата на страната наркотични вещества и/или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешение пренесе през границата на страната прекурсори или съоръжения и материали за производство на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и глоба от петдесет хиляди до сто хиляди лева.

(4) (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., ал. 3 отм., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 4, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В случаите по ал. 1, букви "а", "г" и "д", както и по ал. 2, 3 и 4, съдът може вместо глоба да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 5, изм. - бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 6, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) В маловажни случаи по ал. 1, 2 и 3 наказанието е глоба до хиляда лева, налагана по административен ред.

(7) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 6, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 7, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 7, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 8, бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., обявена за противоконституционна в частта "и когато не е собственост на дееца" с РКС № 12 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.) Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението.

(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишна ал. 8, изм. - бр. 89 от 1986 г., предишна ал. 9, изм., бр. 50 от 1995 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) За приготовление по ал. 2, 3 и 4 наказанието е лишаване от свобода до пет години. В тези случаи се прилага ал. 7.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който пренесе през държавната граница стока с документи за транзитен пренос и в нарушение на установения ред разтоварва стоката на територията на страната, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева. Стоката и превозното средство, послужило за пренасянето ѝ, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

Раздел IV.
Престъпления против паричната и кредитната система

Чл. 243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1. таксови или пощенски марки и

2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.

3. (нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) платежни инструменти.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който прокара в обращение подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, приеме, придобие, прехвърли или си служи с такива, като знае, че са подправени, или ги пренесе през границата на страната или ги превозва, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което държи такива знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 в големи количества.

Чл. 244а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който в нарушение на установения ред изготвя, приема, придобива, пренася през границата на страната или превозва парични знаци с курс в страната или в чужбина или парични знаци, които все още не са емитирани, но са предназначени за пускане в обращение като законно платежно средство, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Който съзнателно прокара в обращение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл. 243 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2 се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал. 3, се откаже от деянието и съобщи на властта.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който изготвя, приема, придобива, пази или укрива, пренесе през границата на страната, прехвърли, превозва, разпространява или предоставя предмети, материали или оръдия, компютърни програми и данни, както и всякакви други средства или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за изготвяне на неистински парични знаци или за подправка на парични или други знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл. 243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

Чл. 248а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско дружество, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) С наказанието по ал. 3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Ако в резултат на деянието по ал. 2 са получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 249. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на титуляря ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(3) Който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.

(4) Същото наказание се налага и на лице, което съхранява или предоставя другиму информацията по ал. 3.

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм., бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Предишен текст на чл. 250 - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба до размера на двойната сума по превода.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(Глава седма "Престъпления против личната собственост" с чл. 251 - 268 отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г.) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната и не се установи техният законен произход, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като средствата се отнемат в полза на държавата.

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение, използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

Глава седма.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА, ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 51 ОТ 2000 Г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това;

5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г.) от задължено лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или негов служител или работник при или по повод изпълнение на задълженията по същия закон.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 253а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.

(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.

(4) Не се наказва участник в сдружението по ал. 1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.

Чл. 253б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишен текст на чл. 253а, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари или Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 254а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(2) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.

Чл. 254б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да лиши виновния от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери, като:

1. не подаде декларация;

2. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

3. не издаде фактура или друг счетоводен документ;

4. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи или счетоводни регистри;

5. осъществява или допуска осъществяването на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;

6. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;

7. приспадне неследващ се данъчен кредит,

(изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на служител от гранична полиция, митническа администрация, Националната агенция за приходите, или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който избегне установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато данъчните задължения са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Чл. 255б. (Нов - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) Който укрие задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в големи размери, като:

1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице;

2. не подаде декларация;

3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите;

5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати;

се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

(5) Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 - 4, включително и за подбудителство и помагачество.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи от държавния бюджет, от бюджета на държавното обществено осигуряване или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса неследваща се парична сума в големи размери или даде възможност на друго лице да получи такава сума, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено с участието на лице по чл. 255, ал. 2 или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако получената парична сума е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в държавния бюджет, в бюджета на държавното обществено осигуряване или в бюджета на Националната здравноосигурителна каса заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба до три хиляди лева.

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., в сила от 06.11.1997 г., отм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който противозаконно пречи на орган по приходите да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.

(2) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 259. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията ѝ дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 259а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., обявен за противоконституционен с РКС № 14 от 2000 г. - ДВ, бр. 98 от 2000 г.) (1) Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени всички дължими задължителни осигурителни вноски, ако невнесеното е в големи размери, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) В случаите по ал. 1 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд изпълни изцяло задължението си заедно с дължимите лихви.

Чл. 260. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Регистриран одитор, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 260а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях, и от това са настъпили значителни вредни последици, когато е извършено от лице, което разполага с вътрешна информация, поради това че:

1. е член на административния, управителния или надзорния орган на емитента или участник на пазара на квоти за емисии, или

2. има дялово участие в капитала на емитент или участник на пазара на квоти за емисии, или

3. има достъп до информацията чрез изпълнението на дейност, професия или служебни задължения,

се наказва за злоупотреба с вътрешна информация с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който придобие или се разпореди за собствена сметка или за сметка на трето лице, пряко или косвено, с финансови инструменти, като противозаконно използва вътрешна информация, отнасяща се до тях, придобита извън случаите по ал. 1, за която знае, че е вътрешна, и от това деяние са настъпили значителни вредни последици.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който, след като е подал нареждане за финансов инструмент, получи вътрешна информация, отнасяща се за финансовия инструмент, и въз основа на нея го отмени или измени и от това са настъпили значителни вредни последици.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който, след като е подал нареждане или оферта за собствена сметка или за сметка на трета страна, при продажби на търг на квоти за емисии или на други основани на тях тръжни продукти, които се провеждат съгласно Регламент (ЕС) 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010 г.), получи вътрешна информация, отнасяща се за тях, и въз основа на нея измени или отмени нареждане, или измени, или отмени оферта и от това са настъпили значителни вредни последици.

(5) Който въз основа на вътрешна информация подбужда друго лице да придобие или да се разпореди с финансови инструменти, да измени или да отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася вътрешната информация, се наказва с лишаване от свобода до четири години.

(6) Наказанието по ал. 5 се налага и на онзи, който знае, че е бил склонен въз основа на вътрешна информация и подаде, измени или отмени нареждане за финансов инструмент, за който се отнася информацията, и от това са настъпили значителни вредни последици.

(7) Ако деянието по ал. 1 - 6 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително;

2. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

(8) В случаите по ал. 1 - 7 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 260б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който противозаконно разкрие на друго лице вътрешна информация, с която разполага относно финансов инструмент, освен когато разкриването се извършва при обичайното изпълнение на дейността, професията или служебните задължения, или представлява пазарно проучване, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва за незаконно разкриване на вътрешна информация с лишаване от свобода до две години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който разгласи склоняване, когато знае, че склоняването се основава на вътрешна информация, и от това разгласяване са настъпили значителни вредни последици.

Чл. 260в. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.) Който сключва сделки или подава нареждания за търговия или извършва друг вид дейност или действие, като дава неверни или подвеждащи сигнали за предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент или свързан спот договор за стоки или определя тази цена на необичайно или фиктивно ниво, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва за манипулиране на пазара с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) Който чрез използване на фиктивно средство или чрез въвеждане в заблуждение сключва сделки или подава нареждания за търговия, или извършва друг вид дейност или действие, което оказва влияние върху цената на един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от две до четири години.

(3) Който с цел да осигури предимство или да набави облага за себе си или за другиго разпространява информация чрез медия или по друг начин, която дава неверни или подвеждащи сигнали за предлагането, търсенето или цената на финансов инструмент или на свързан спот договор за стоки, или определя за един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки цена на необичайно или фиктивно равнище и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от три до пет хиляди лева.

(4) Който предостави невярна или подвеждаща информация или входни данни или по какъвто и да е друг начин манипулира изчисляването на бенчмарк и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 261. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 262. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 264. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Чл. 268. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

Глава осма.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

Раздел I.
Престъпления против реда на управлението

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 270. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 270а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г.)

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.

Чл. 273. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Който разгласи информация, установяваща принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 274. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 274а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или Закона за съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по какъвто и да е начин опетни, противозаконно унищожи или повреди формено облекло, служебни знаци или надписи, носени или поставени по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или Закона за съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба от сто до триста лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който без съответно разрешение търси археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който без съответно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или не по законоустановения ред извършва изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Ако при извършването на деянията по ал. 1 и 2 се използват технически средства или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Който нареди или допусне осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(5) Който продължи, нареди или допусне да бъде продължена дейността по ал. 4, след като е била спряна от надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

(6) С наказанията по ал. 4 и 5 се наказва и този, който организира или ръководи дейността, ако е знаел или предполагал, че тя се осъществява в нарушение на Закона за културното наследство.

(7) Който противозаконно изготвя, държи или укрива предмети, материали, оръдия или компютърни програми, за които знае или предполага, че са предназначени или са послужили за търсене, съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(8) В случаите по ал. 1 - 6 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а по ал. 7 - на част или на цялото имущество на виновния.

Чл. 278. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който открие културна ценност и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) Ако е последвало унищожаване или повреждане на културната ценност, когато деецът не е искал или не е допускал това, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, а в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(4) Деецът не се наказва, когато съобщи за откритата културна ценност и след срока по ал. 1, ако не са настъпили последиците по ал. 3.

(5) Длъжностно лице, което не поиска идентификация и регистрация на културна ценност, се наказва с лишаване от свобода до две години, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(6) Който държи археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а когато предметът на престъплението представлява национално богатство, както и когато се държат повече от три археологически обекта - с лишаване от свобода до шест години и с глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева. Съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който предлага за отчуждаване или отчужди културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие такава културна ценност.

(3) Когато деянията по ал. 1 и 2 са извършени повторно или представляват опасен рецидив, или са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и когато са извършени с цел предметът на престъплението да бъде изнесен през границите на страната, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Същото наказание се налага и на този, който без съответно разрешение изнесе извън границите на страната културна ценност.

(5) Наказанието по ал. 1 - 4 се налага и когато предметът на престъплението е документ от Националния архивен фонд.

(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Чл. 278б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди своя културна ценност или документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до две хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност, или на документ от Националния архивен фонд, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като съдът може да наложи и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

(3) Ако от деянието по ал. 2 е последвало унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или износ на културната ценност, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба от хиляда до пет хиляди лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6.

Чл. 278б¹. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и лице, което предлага в продажба или пуска в обръщение като автентични произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети.

(3) Лице, което даде невярно заключение, което удостоверява автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева.

(4) Ако деянието е извършено от лице при упражняване на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Чл. 278в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., предишен чл. 278а - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание - предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който противозаконно унищожи, повреди, придобие, държи или отчужди екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който търгува с екземпляри от защитени видове от дивата флора или фауна или с техни части или продукти, когато не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 278д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие, означен със знак (*), се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 279. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията.

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) през границата на страната е преведено малолетно или непълнолетно лице;

2. превеждането е станало без знанието на лицето;

3. преведеният през границата не е български гражданин;

4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

5. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

6. (нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) превеждането е извършено по начин, опасен за живота на преведените лица;

7. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) деянието е съпроводено със съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта;

8. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) деянието е извършено чрез разрушаване, подкопаване или повреждане на съоръжение за охрана на границата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., обявена за противоконституционна в частта "или му е предоставено доброволно" с РКС № 12 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца.

(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 5 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост.

Чл. 281. (1) (Отм. - ДВ, бр. 37 от 1989 г., нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишен текст на чл. 281, изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който по какъвто и да е начин противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е:

1. извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;

2. (доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) организирано от група или организация или по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

3. извършено по начин, опасен за живота на лицето;

4. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице;

5. извършено по отношение на повече от едно лице;

6. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага;

7. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) съпроводено със съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г., обявена за противоконституционна в частта "или му е предоставено доброволно" с РКС № 12 от 2021 г. - ДВ, бр. 84 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост.

Раздел II.
Престъпления по служба

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието по ал. 3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал. 1 и от три до петнадесет години по ал. 2.

Чл. 282а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 283а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл. 282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:

1. по чл. 282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три хиляди до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

2. по чл. 283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 283б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

Чл. 284. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Наказанието за деяние по ал. 1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от вещо лице, преводач или преводач на български жестов език по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 284а. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице от състава на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от нейната администрация, което разгласи информация или разпространи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, станали му известни в това му качество, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Длъжностно лице, което не свали от отчет сътрудник или служител под прикритие, заемащ публична длъжност или извършващ публична дейност по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба в размер от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Чл. 284в. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Длъжностно лице, което противозаконно разреши или разпореди да се използват специални разузнавателни средства, или ги прилага, или съхранява информация, получена чрез тях, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

Чл. 285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Раздел III.
Престъпления против правосъдието

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 287а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:

1. изготви неистински технически записи или преправи истински;

2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;

3. използва подправени технически записи;

4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 289. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който склонява длъжностно лице от разследващите органи или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) Същото наказание се налага и на преводач или преводач на български жестов език, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод.

Чл. 290а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 291. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 7.

Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада:

1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.

Чл. 293. (1) (Предишен текст на чл. 293, доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл. 290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 293а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 294. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.

(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 295. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2015 г., в сила от 06.07.2015 г.) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Който наруши забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или в чужбина, в срока на забраната, наложена по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

Чл. 298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Раздел IV.
Подкуп

Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако длъжностното лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме подкуп или приеме предложение или обещание за подкуп.

Чл. 302. За подкуп, извършен:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) от лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или от полицейски орган, или от разследващ полицай;

2. чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно и

4. в големи размери, наказанието е:

а) (доп. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 1 и 2 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в случаите на чл. 301, ал. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 302а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години, глоба до тридесет хиляди лева, конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 303. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.)

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба до седем хиляди лева, когато това нарушение не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който предложи, обещае или даде подкуп на чуждо длъжностно лице.

Чл. 304а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предложи, обещае или даде подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или на полицейски орган, или на разследващ полицай, се наказва с лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.

Чл. 304б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Чл. 304в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Наказанията по предходните членове се налагат и когато със съгласие на длъжностното лице, чуждото длъжностно лице или лицето, което твърди, че може да упражни влияние, дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.

Чл. 305. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на арбитър или вещо лице, назначено от съд, учреждение, предприятие или организация, когато те извършат такива деяния във връзка с тяхната дейност, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

(2) Наказанията за подкуп по предходните членове се налагат и на защитник или повереник, когато те извършат такива деяния, за да помогнат да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя наказателно или гражданско дело, както и на този, който предложи, обещае или даде такъв подкуп.

Чл. 305а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 306. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.

Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.

Глава осма "а".
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СПОРТА (НОВА - ДВ, БР. 60 ОТ 2011 Г.)

Чл. 307б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин склони другиго да повлияе на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

Чл. 307в. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) Който обещае, предложи или даде на другиго облага, която не му се следва, за да повлияе или загдето е повлиял на развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който поиска или приеме каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за облага с цел да повлияе или загдето е повлиял върху развитието или резултата от спортно състезание, както и когато с негово съгласие облагата е предложена, обещана или дадена другиму.

(3) Който посредничи да се извърши някое от деянията по ал. 1 и 2, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.

(4) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осигурява или организира предлагането или даването на облагата.

(5) Деецът се наказва при условията на чл. 55, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 - 4.

Чл. 307г. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в е извършено:

1. по отношение на участник в състезание, който не е навършил 18 години;

2. по отношение на двама или повече участници в състезание;

3. по отношение на или от лице от управителен или контролен орган на спортна организация, спортен съдия, делегат или друго лице, при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

4. повторно.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева, когато деянието по чл. 307б или чл. 307в:

1. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. е извършено при условията на опасен рецидив;

3. представлява особено тежък случай;

4. се отнася за състезание, включено в хазартна игра със залагания върху развитие или резултати от спортни състезания.

Чл. 307д. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) В случаите по чл. 307б, 307в и 307г съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(2) В случаите по чл. 307г съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Чл. 307е. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Предметът на престъплението по тази глава се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Глава девета.
ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато предмет на деянието по ал. 1 са удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност, документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери, други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието е лишаване от свобода до десет години, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) деянието по ал. 1 е с цел улесняване извършването на престъпление по чл. 108а, ал. 1, 2, 6 или 7;

2. деянието по ал. 2 е с цел имотна облага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години;

3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година. За приготовление към престъпление по ал. 2 и 3 или за сдружаване с цел извършване на някое от предвидените в тях престъпления наказанието е лишаване от свобода до шест години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

(7) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае или предполага, че са предназначени или че са послужили за съставяне или за преправяне на документ по ал. 2 и 3, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено, за да се докаже, че съществуват или не съществуват или че са прекратени или изменени права върху акции, дялове от търговско дружество или част, или цяло търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато с деяние по ал. 3 са причинени щети в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) В маловажни случаи по ал. 1 и 2 наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 310. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако престъплението по чл. 308, ал. 1 и 309, ал. 1 и 2, е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, а в случаите по чл. 308, ал. 2 и 3 - лишаване от свобода до дванадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 311. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.

(3) (Предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който потвърди неистина или затаи истина в частен документ или съобщение, изпратено по електронен път, в които по изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет е специално задължен да удостовери истината, и употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който във връзка с публично предлагане на ценни книги в проспект или обзор за икономическо състояние използва неистински благоприятстващи данни или премълчава неблагоприятни такива, които са от съществено значение при вземане на решение за придобиване на ценни книги, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 1989 г., отм., бр. 10 от 1993 г., предишен чл. 313б - бр. 10 от 1993 г.) (1) Който в декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи потвърди неистина или затаи истина с цел да осуети изцяло или отчасти отнемането на незаконно притежаваното държавно имущество, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който след поискване откаже да даде декларация по чл. 4, ал. 2 от закона, посочен в ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(4) Деецът по ал. 1 и 2 не се наказва, ако при разкриване на истината би обвинил в престъпление себе си, съпруга си, низходящите, възходящите, братята или сестрите си.

Чл. 313б. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) (1) Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

(2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

Чл. 316. Наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Чл. 318. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице или представител на обществеността, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.

Глава девета "а".
КОМПЮТЪРНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (НОВА - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г.)

Чл. 319а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който неправомерно осъществи достъп до информационна система или части от нея, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за извършване на такова деяние, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно или по отношение на данни за създаване на електронен подпис, наказанието е лишаване от свобода до седем години и глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянията по ал. 1 - 3 са извършени по отношение на информация, представляваща държавна или друга защитена от закон тайна или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура, наказанието е от четири до осем години лишаване от свобода, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако от деянието по ал. 4 са настъпили тежки последици, наказанието е от пет до дванадесет години.

Чл. 319б. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който неправомерно добави, копира, използва, промени, пренесе, изтрие, повреди, влоши, скрие, унищожи компютърни данни в информационна система или спре достъпа до такива данни, в немаловажни случаи се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако с деянието по ал. 1 са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до седем години и глоба до двадесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено с цел имотна облага, наказанието е лишаване от свобода от пет до седем години и глоба до десет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено чрез компютърна програма, парола, код за достъп или други данни за достъп до информационна система или до част от нея, предназначени да засегнат повече от една информационна система, и са настъпили последиците по ал. 2, наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години и глоба до двадесет хиляди лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Наказанието е лишаване от свобода от девет до дванадесет години и глоба до тридесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1:

1. е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. е извършено срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Чл. 319в. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който извърши деяние по чл. 319б по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на електронен или друг носител, се наказва с лишаване от свобода до седем години и с глоба до пет хиляди лева.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 е с цел да се осуети изпълнение на задължение, наказанието е лишаване от свобода от пет до седем години и глоба до седем хиляди лева.

Чл. 319г. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който въведе компютърен вирус в информационна система или компютърна мрежа, се наказва с лишаване от свобода до седем години и глоба до пет хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който въведе друга компютърна програма, която е предназначена за нарушаване на дейността на информационна система или компютърна мрежа или за узнаване, заличаване, изтриване, изменение или копиране на компютърни данни без разрешение, когато такова се изисква, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако от деянието по ал. 1 и 2 са настъпили значителни вреди или е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до девет години и глоба до двадесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критична инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.

Чл. 319д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който създава, набавя за себе си или за другиго, внася, изнася, прехвърля, превозва, предоставя или по друг начин разпространява компютърни програми, пароли, кодове или други подобни данни за достъп до информационна система или част от нея с цел да се извърши престъпление по чл. 171, ал. 3, чл. 319а, чл. 319б, чл. 319в или чл. 319г, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Когато с деянието по ал. 1 са разкрити лични данни, класифицирана информация или друга защитена от закона тайна, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от четири до седем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) За деяние по ал. 1, извършено с користна цел или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или ако с него са причинени значителни вреди или са настъпили други тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до девет години.

Чл. 319е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който при доставяне на информационни услуги наруши разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Глава десета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ

Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез средства за масова информация или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Чл. 320а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който се закани да извърши престъпление по чл. 330, чл. 333, чл. 334, чл. 336а, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл. 342, ал. 3, чл. 344, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, чл. 356е, чл. 356к, чл. 356л или чл. 356м и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 321. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който образува или ръководи организирана престъпна група, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който участвува в такава група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато групата е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 243, 244, 253, 280, 337, чл. 339, ал. 1 - 4, чл. 354а, ал. 1 и 2 и чл. 354б, ал. 1 - 4 или в нея участва длъжностно лице, наказанието е:

1. по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Не се наказва участник в групата, ако доброволно се предаде на органите на властта и разкрие всичко, което му е известно за групата, преди да е извършено от него или от нея престъпление.

(5) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Участник в групата, който доброволно се предаде на органите на властта, разкрие всичко, което му е известно за групата и по този начин съществено улесни разкриването и доказването на извършени от нея престъпления, се наказва при условията на чл. 55.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Чл. 321а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(3) Придобитото от организацията, от групата или от участниците в тях имущество от тази дейност се отнема в полза на държавата, ако лицата, от които е придобито, или техните наследници са неизвестни.

(4) В случаите по предходните алинеи се прилага разпоредбата на чл. 321, ал. 4 и 5.

Чл. 322. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

(3) Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.

(4) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага, ако деецът след възстановяването извърши отново същото деяние.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато деянието по ал. 1 е осъществено чрез сила или заплаха, наказанието е лишаване от свобода до 6 години.

Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1973 г., изм. бр. 28 от 1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) При повторно извършване на престъплението по ал. 1, както и при продължаване на строежа, след като е бил спрян от надлежните органи, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от две до пет хиляди лева, както и обществено порицание.

Чл. 324. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който упражнява професия или занаят, без да има съответна правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 83 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Когато професията или занаятът са свързани със здравеопазването на населението, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага на лекар, лекар по дентална медицина или магистър-фармацевт, които упражняват професията си в нарушение на установения за това ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от сто до триста лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управляване на моторно превозно средство, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7; по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от една до пет години.

(5) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който организира или участва в провеждането на боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от шест хиляди до петдесет хиляди лева, когато:

1. деянието е извършено повторно;

2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

3. на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице;

4. боевете се заснемат с цел разпространение.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който организира или участва в залагания при боеве с животни.

(4) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 и 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 1 - 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до седем години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е от две до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;

2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;

3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;

4. повторно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато деянието по ал. 2 и 3 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 325в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.

(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.

Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2024 г.) Който устройва хазартна игра не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2024 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от четиридесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1:

1. е извършено при условията на опасен рецидив;

2. представлява особено тежък случай;

3. е със залагания върху развитието или резултата от спортно състезание, администрирано от спортна организация.

(3) Който участва в хазартна игра, устройвана не по установения от закона ред, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

(4) Когато деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(5) Парите или вещите, предмет на хазартната игра, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност.

(6) Деецът по ал. 3 не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършеното престъпление по ал. 1 и 2.

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)

Чл. 329. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2022 г. - ДВ, бр. 79 от 2022 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., обявена за противоконституционна с РКС № 13 от 2022 г. - ДВ, бр. 79 от 2022 г.) Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.

Глава единадесета.
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Раздел I.
Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства

Чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:

1. ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2. ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти, като посочените по-горе;

3. ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група;

5. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия;

6. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) ако палежът е извършен по расистки или ксенофобски подбуди.

(3) Ако в случаите по предходната алинея са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Чл. 333. Когато обектите по чл. 330 са повредени или унищожени чрез взрив, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(2) Ако в този случай са последвали значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а ако е последвала смърт за някого, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 336а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който създаде опасност за живота на другиго или за причиняване на тежка или на средна телесна повреда, или на значителна имуществена вреда, като в нарушение на установените правила:

1. използва взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие или друго ядрено съоръжение във въздухоплавателно средство срещу, или на кораб, или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф;

2. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, взривно вещество, радиоактивен материал, биологично, химично или ядрено оръжие или друго ядрено съоръжение;

3. изпусне, излее, изхвърли или разтоварва от въздухоплавателно средство, от кораб или от неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, петрол, втечнен природен газ, опасно или вредно вещество, извън случаите по т. 2;

4. използва въздухоплавателно средство или кораб,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който противозаконно превозва на въздухоплавателно средство или на кораб оръжие, опасно вещество, материал, информационна технология или друг предмет, предвиден в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(3) Когато с деяние по ал. 1 и 2 е причинена тежка или средна телесна повреда другиму, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(4) Когато с деяние по ал. 1 и 2 е причинена смърт другиму, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(5) В случаите по ал. 1 - 4 съдът налага и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

Чл. 336б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който с терористична цел доставя, поставя, задейства или взриви вещество или друго взривно устройство или взривни материали на място за обществено ползване, обект от системата за обществения транспорт или инфраструктурен обект и от това са последвали значителни вреди, средна или тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт - с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 337. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., предишен текст на чл. 337, изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който произвежда, преработва, видоизменя, ремонтира, разработва, изследва, съхранява, търгува, транспортира, внася или изнася взривни вещества, огнестрелни, неогнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или унищожава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, без да има право за това по закон или без разрешение, издадено от надлежния орган на властта, когато такова се изисква, или извърши това не съгласно даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, ако деянието е извършено:

1. от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение;

2. повторно, в немаловажни случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) За приготовление към престъпление по ал. 1 - 4 наказанието е лишаване от свобода до две години.

Чл. 338. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който предостави взривни вещества, оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2016 г.) Когато предмет на престъплението са касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от две до осем години;

2. в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода от три до десет години и глоба до десет хиляди лева;

3. в случаите по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от шест до петнадесет години.

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Който придобие по какъвто и да е начин изследва, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) Ако се касае до взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

(3) Който отчужди или предаде взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие или пиротехнически изделия на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(4) Наказанието по ал. 3 се налага и на онзи, който отчужди или предаде другиму боеприпаси за огнестрелно оръжие, без последният да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие.

(5) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което без съответно разрешение прибере намерени взривни вещества, огнестрелно, химическо, биологично или ядрено оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие или пиротехнически изделия.

(6) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2016 г.) Когато предмет на престъплението са касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, наказанието е:

1. в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

2. в случаите по ал. 2 - лишаване от свобода от пет до дванадесет години;

3. в случаите по ал. 3, 4 и 5 - лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице във връзка със службата му, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Специалното техническо средство се отнема в полза на държавата.

Чл. 339б. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който произвежда, пренася, държи, придобива или предава другиму изделия или технологии с двойна употреба, определени със закон или с акт на Министерския съвет с цел да бъдат използвани за осъществяване на сделки в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба до двеста хиляди лева.

Раздел II.
Престъпления по транспорта и съобщенията

Чл. 340. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който разруши кораб или причини повреда на кораба или на неговия товар, която е от естество да застраши безопасността на кораба при плаване, или разруши неподвижна платформа, включително когато е разположена върху континенталния шелф, или ѝ причини повреда, която е от естество да застраши нейната сигурност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 2 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие разруши или причини значителни имуществени вреди на съоръженията на летище или на намиращо се на територията му въздухоплавателно средство, което не е в експлоатация, или прекъсне дейността на службите на летището, като това застраши или е от естество да застраши сигурността на летището.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Ако в случаите по предходните алинеи е последвала:

а) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

б) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) смърт за едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 341. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по чл. 340, ал. 1 - 4 е извършено по непредпазливост и от него са настъпили:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по предходната буква;

в) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до три години; по буква "б" - лишаване от свобода до шест години; по буква "в" - лишаване от свобода от една до десет години.

Чл. 341а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като:

а) разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването;

б) съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението,

се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) С наказанието по ал. 3 се наказва и онзи, който чрез използване на устройство, вещество или оръжие извърши насилие спрямо лице, намиращо се на територията на летище, ако деянието е от естество да застраши здравето или живота на околните и не съставлява по-тежко престъпление.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато в случаите по предходните алинеи е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица, налагат се съответно предвидените в чл. 340, ал. 5 наказания.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили последици по чл. 341, налагат се съответно предвидените в този член наказания.

Чл. 341б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или кораб, намиращ се в морските пространства или във вътрешните водни пътища на Република България или в открито море, или на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф, или установи контрол върху такива средства, се наказва с лишаване от свобода до десет години.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено със сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Наказанията по предходните алинеи се налагат и на онзи, който незаконно завладее други средства за обществен транспорт или превоз на стоки.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) Ако от деянието по предходните алинеи е последвала:

а) (доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) значителна повреда на въздухоплавателното средство, на кораба или на платформата;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по предходната буква;

в) (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а по буква "в" - лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 - 10.

Чл. 341в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г., нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който постави на кораб, намиращ се в изключителната икономическа зона на Република България или в открито море, устройство или вещество, което може да го разруши или повреди или да повреди товара на кораба, ако деянието е от естество да застраши безопасното плаване на кораба, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

(2) С наказанието по ал. 1 се наказва и онзи, който постави на неподвижна платформа, разположена на континенталния шелф, устройство или вещество, което може да я разруши или е от естество да застраши сигурността ѝ.

(3) Който застраши безопасното плаване на кораб, като:

1. разруши, повреди или наруши работата на морски или речни навигационни съоръжения;

2. съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне, или премести знак, предназначен за обезпечаване безопасността на движението,

се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(4) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на кораб, ако деянието е от естество да застраши безопасното плаване на кораба и не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години.

(5) С наказанието по ал. 4 се наказва и онзи, който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на неподвижна платформа, разположена на континенталния шелф, ако деянието е от естество да застраши сигурността на платформата и не съставлява по-тежко престъпление.

(6) Ако в случаите по ал. 1 - 5 е последвала:

1. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

2. смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(7) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост и са настъпили:

1. значителни имуществени вреди;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по т. 1;

3. смърт на едно или повече лица независимо от това, дали са настъпили последици по т. 1 и 2,

наказанието е:

по т. 1 - лишаване от свобода от пет до десет години;

по т. 2 - лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

по т. 3 - лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 342. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

(3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години;

в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по алинея 3, букви "а" и "б" съдът лишава виновния от правата по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. В случаите по буква "в" лишаването от тези права е завинаги.

Чл. 343. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:

1. за престъпления по ал. 1, буква "а";

2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до десет години;

б) (изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) при смърт - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му.

Чл. 343а. (1) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен текст на чл. 343а - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите, наказанието е:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1, буква "б" - лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до две години или пробация при средна телесна повреда;

б) по ал. 1, буква "в" - лишаване от свобода до четири години;

в) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) по ал. 3, буква "а", когато е причинена средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице - лишаване от свобода до четири години, а в особено тежки случаи - до шест години;

г) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) по ал. 3, буква "б", когато е настъпила смърт на повече от едно лице - лишаване от свобода от две до десет години, а в особено тежки случаи - от три до дванадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) За престъпление по ал. 1, буква "а" наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

Чл. 343б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г., доп - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

(5) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) В случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му.

(6) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева.

(7) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Деецът не се наказва, ако отказът по ал. 6 се дължи на независещи от него причини.

Чл. 343в. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Чл. 343г. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и 343в, ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 и може да постанови лишаване от право по точка 6.

Чл. 344. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода от една до седем години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2015 г.) За деянието по ал. 1, засягащо знаци на автомобилния транспорт, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) (1) Който си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Чл. 345а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) Който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

(3) Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева, ако са заличени или подправени номера на части на моторно превозно средство.

Чл. 346. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползува, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., попр. - ДВ, бр. 90 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, ако:

1. е последвала повреда на превозното средство или то е изоставено без надзор, или

2. деянието е извършено в пияно състояние или повече от два пъти, или повторно, или

3. отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, точки 1 - 6;

4. (нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) отнемането е извършено с цел имотна облага от връщането на моторното превозно средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по ал. 2 се налага и на лице, което предлага съдействие за връщане на отнетото превозно средство срещу получаването на имотна облага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако за отнемането на превозното средство или за запазване на владението върху него е употребена сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като съдът постановява и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и когато деянието е извършено от лице, посочено в чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или по поръчение на организация или група, или когато е направен опит моторното превозно средство да бъде изнесено през границата на страната или когато са изменени серийните и регистрационните му номера.

Чл. 346а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато, наказанието е:

1. в случаите по чл. 346, ал. 1 - лишаване от свобода до пет години;

2. в случаите по чл. 346, ал. 2, т. 4, ако връщането е извършено преди получаването на имотната облага - лишаване от свобода до осем години.

Чл. 346б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишен текст на чл. 346а - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 347. (1) Който повреди телеграфна, телефонна или телеписна уредба или линия, телевизионна или радиоуредба или електрификационна уредба или линия и с това прекъсне или попречи на съобщенията, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който:

а) построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това;

б) използува радиосредство, което излъчва в етера, без предварително да го е регистрирал с пълни установъчни данни или го използува за цели, непозволени по даденото му разрешение;

в) без предварително писмено разрешение самоволно измени регистрираните данни на радиосредството, което излъчва в етера;

г) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пречи или смущава действието на радиосъобщителна, радиоразпръсквателна, телевизионна или радиорелейна станция или радиотранслационна централа, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата.

Чл. 348а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който чрез измама или по друг незаконен начин използва далекосъобщителна мрежа, съоръжение или услуга, за да генерира или пренасочи в свой или чужд интерес насочен пренос на сигнали, писмен текст, изображения, звук, данни или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга преносна среда, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, когато не представлява маловажен случай;

2. чрез използване на нерегистрирано далекосъобщително средство;

3. повторно,

наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 348б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишен текст на чл. 348а - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Когато имуществените вреди и телесната повреда по чл. 343 са причинени на съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В тези случаи деецът може да бъде лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство и когато не е подадена тъжба или подадената тъжба е оттеглена.

Раздел III.
Престъпления против народното здраве и против околната среда (Загл. доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от деянието е последвала тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) Съобразно различията по предходните алинеи се наказва и онзи, който с цел да зарази хора разпространи причинители на епидемично заболяване.

Чл. 349а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Който наруши правила, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, се наказва с лишаване от свобода от една до три години.

(2) Наказанието е лишаване от свобода от три до пет години, ако деянието е извършено с користна цел.

Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който изготви храни или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обръщение такива храни или питиета, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Който наруши правила, уреждащи добива, производството, преработката, съхранението или търговията с животни, суровини, храни или питиета, предназначени за общо ползване, и с това изложи на опасност здравето или живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(3) Ако от деянието по ал. 1 и 2 е последвала средна телесна повреда за другиго - наказанието е лишаване от свобода до шест години, ако е последвала тежка телесна повреда за другиго - лишаване от свобода от една до осем години, а ако е последвала смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 350а. (1) (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., предишен текст на чл. 350а, доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Който в нарушение на закон произвежда или предлага на пазара храни, храни за животни или ветеринарни лекарствени продукти, продукти за растителна защита, или питиета, и с това изложи на опасност живота или здравето на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Който без нормативно установените изискуеми придружаващи документи и разрешения пренася продукти за растителна защита през границата на страната или търгува, употребява или допусне използването на неразрешени продукти за растителна защита на територията на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

Чл. 351. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) За деяния по чл. 349 и 350, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

(2) Ако в този случай е последвала смърт за някого, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е допуснало при проектиране, строителство или експлоатация на отводнителни или напоителни системи да не се вземат необходимите мерки, за да се предотврати опасно замърсяване на вододайните зони за питейно водоснабдяване или покачването нивото на подземните води в населените и курортните места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато с деянията по ал. 1 или 2 са причинени:

1. смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева;

2. немаловажни вреди на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Ако деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 352а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който замърси или допусне да се замърсят с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участвува Република България, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Когато деянието е извършено от капитан на кораб, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който замърси или допусне да се замърсят водите по ал. 1 с вредни течни вещества в наливно състояние, определени в международно съглашение, в което участва Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Капитан на кораб или на друго плавателно средство, който не съобщи незабавно в най-близкото пристанище за изхвърлянето във води, посочени в ал. 1, на петролни продукти или деривати, или на други вещества, опасни за хората, животните или растенията, се наказва с глоба до петстотин лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Капитан или друго лице от командния състав на кораб, което не изпълни задължение за вписване в корабните документи на операция с вещества, опасни за хората, животните или растенията, или внесе в тях неверни сведения за такива операции, или откаже да представи тези документи на съответните длъжностни лица, се наказва с глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пусне или нареди да бъде пуснато в експлоатация предприятие или топлоелектрическа централа, преди да бъдат поставени в действие необходимите пречиствателни съоръжения, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(2) Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за изграждане на пречиствателни съоръжения, както и за осигуряване изправността и непрекъснатото правилно действие на такива съоръжения, поради което те не са могли да влязат в действие напълно или частично или са прекратили действието си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е: по ал. 1 и 2 - глоба от сто до триста лева, а по ал. 3 - глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред.

Чл. 353а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1997 г.) Длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева.

Чл. 353б. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който управлява отпадъци не по установения ред и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева.

(2) Когато с деянието по ал. 1 е причинена:

1. смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева;

2. немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(3) Който наруши или не изпълни задълженията си за осигуряване на изправността и правилното функциониране на инсталация или съоръжение за обезвреждане или оползотворяване на отпадъци и с това причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години и с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Когато деянията по ал. 1 - 3 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 353в. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който управлява опасни отпадъци не по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.

(2) Когато с деянието по ал. 1 се създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.

(3) Когато с деянието по ал. 1 е причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петнадесет хиляди до петдесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.

(4) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задълженията си по управление на опасни отпадъци, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(5) Когато деянията по ал. 1 - 3 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от три хиляди до двадесет хиляди лева.

Чл. 353г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който в нарушение на установения ред пренася отпадъци през границата на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(2) Който в нарушение на международни договори, по които Република България е страна, пренася през границата на страната опасни отпадъци, токсични химически вещества, биологически агенти, токсини и радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Когато деянията по ал. 1 или 2 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 353д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който съхранява не по установения ред опасни вещества или смеси и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.

(2) Който не по установения ред пусне или нареди да се пусне в експлоатация предприятие или инсталация, за чието функциониране се използват опасни вещества или смеси, и с това създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който не по установения ред пусне или нареди да се пусне в експлоатация предприятие или инсталация, чието функциониране може да създаде опасност за живота или здравето на другиго или за причиняване на немаловажни вреди на околната среда.

(4) Ако в случаите по ал. 2 и 3 е причинена смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, а ако е причинена немаловажна вреда на околната среда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

(5) Когато деянията по ал. 1 - 4 са извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

Чл. 353е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който в нарушение на установения ред произвежда, употребява, разпространява, внася или изнася през границата на страната вещества, които нарушават озоновия слой, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Чл. 353ж. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишен чл. 353г - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който в нарушение на закон изгради водовземно съоръжение или съоръжение за използване на повърхностни или подземни води, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Чл. 353з. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишен чл. 353д - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който в нарушение на закон използва минерална вода за стопанска дейност, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до пет хиляди лева.

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без надлежно разрешение произведе, придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действуващо или отровно вещество, което не е наркотично вещество поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако престъплението по ал. 1 се извършва системно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.

(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на вещества по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 354а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) (1) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато наркотичните вещества или техните аналози са в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Който без надлежно разрешително на публично място придобие или държи с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, както и когато наркотичните вещества или техните аналози са в особено големи размери или деянието е извършено:

1. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. от лекар или фармацевт;

3. от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

4. при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.

(3) Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва:

1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;

2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

(4) Който наруши правила, установени за производство, придобиване, пазене, отчитане, отпускане, превозване или пренасяне на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(5) В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева.

(6) В случаите по ал. 1 - 5 предметът и средствата на престъплението се отнемат в полза на държавата.

Чл. 354б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който склонява или подпомага другиго към употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:

1. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;

2. по отношение на повече от две лица;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода при или по повод изпълнение на службата му;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) на публично място;

5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) чрез средствата за масова информация;

6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) при условията на опасен рецидив,

наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева, като съдът в случаите на т. 3 постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който даде другиму наркотично вещество или негов аналог в количества, които могат да предизвикат смърт и последва такава, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който системно предоставя помещение на различни лица за употреба на наркотични вещества или организира употреба на такива вещества, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Лекар, който в нарушение на установения ред съзнателно предписва другиму наркотични вещества или техни аналози или лекарства, които съдържат такива вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до три хиляди лева, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, глоба до пет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 354в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който засява или отглежда растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на растения по ал. 1 или за добиване, производство или преработване на наркотични вещества, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години и с глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който участва в организирана престъпна група по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Не се наказва участник в организирана престъпна група, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

(5) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до хиляда лева.

Чл. 355. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) Който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.) Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който наруши наредба, издадена за предотвратяване на хранителни отравяния, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356. (1) Който наруши установените строителни, санитарни или противопожарни правила при проектиране, ръководене или изпълнение на строежи и с това изложи на опасност живота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако нарушението на правилата по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Раздел IV.
Други общоопасни престъпления (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Чл. 356а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За приготовление към престъпление по чл. 330, 333, 334, 340, 341а, 341б, чл. 342, ал. 3, чл. 344, 349, 350, чл. 352, ал. 1, чл. 353ж, 353з, чл. 354, 354а и 354в, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) (1) Чужд гражданин, който на територията на републиката се подготвя да извърши в чужбина деяние по чл. 242, ал. 2 и 3 или някое от деянията, посочени в чл. 356а, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

(2) Ако със същата цел е създадена организация или група, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, а за организаторите и ръководителите - лишаване от свобода от три до осем години, но не повече от наказанието, предвидено за съответното престъпление.

Чл. 356в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.)

Раздел V.
Престъпления при използуване на атомната енергия за мирни цели (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., попр. - ДВ, бр. 80 от 1985 г.)

Чл. 356г. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което нареди или допусне да се започне или извърши дейност, без да бъде издадено или преди да бъде издадено предвидено в Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели разрешение или в отклонение от разрешението, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или е създадена непосредствена опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356д. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностно лице, което назначи или допусне да работи с ядрен материал, ядрени съоръжения или други източници на йонизиращи лъчения лице без необходимата правоспособност, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 356е. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който унищожи или повреди ядрено съоръжение, ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения и с това създаде опасност за живота или за здравето на другиго, за увреждане на околната среда или за настъпване на значителни имуществени вреди, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) Ако в случаите по предходната алинея е последвала:

а) (нова - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) вреда за околната среда или значителна имуществена вреда, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

б) (предишна б. "а" - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., предишна б. "б" - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) смърт на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Чл. 356ж. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деянието по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356з. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) (1) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност, като допуска, че може да последва телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който наруши правилата за ядрената или радиационната безопасност и умишлено причини значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт на другиго, се наказва:

а) при причиняване на значителни имуществени вреди - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а" - с лишаване от свобода от пет до двадесет години;

в) (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 356и. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г.) Когато с деяние по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди;

б) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по буква "а";

в) смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б",

наказанието е: по буква "а" - лишаване от свобода до пет години; по буква "б" - лишаване от свобода до осем години; по буква "в" - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356й. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1985 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) В случаите по чл. 356е, ал. 2, чл. 356ж, букви "б" и "в", чл. 356з, ал. 2 и чл. 356и, букви "б" и "в" съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

Чл. 356к. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Който без надлежно разрешение произвежда, обработва, видоизменя, обезврежда, получава, придобие по какъвто и да е начин, държи, използва, разпръсква, унищожава, погребва, превозва, пренася, премества, изпраща или предава другиму ядрен материал или източници на йонизиращи лъчения или компоненти за тях, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Ако в случаите по ал. 1 е последвала:

1. (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) опасност от причиняване на вреда на околната среда или на значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

2. (нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) вреда за околната среда или значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години;

4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години;

5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) смърт на едно или повече лица, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от осем до петнадесет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

(3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 356л. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който противозаконно извърши действие, насочено срещу ядрено съоръжение или представляващо намеса в дейността на ядрено съоръжение, като цели или допуска, че може да последва смърт, тежка или средна телесна повреда, значителни имуществени вреди или вреда за околната среда, чрез излагане на радиоактивно лъчение или изхвърляне на радиоактивни вещества, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Ако с деянието по ал. 1 са причинени:

1. значителни имуществени вреди или вреда за околната среда, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по т. 1, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години;

3. смърт на едно или повече лица със или без последиците по т. 1, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

(3) Когато с деяние по ал. 2 по непредпазливост са причинени:

1. значителни имуществени вреди или вреда за околната среда;

2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без последиците по т. 1;

3. смърт на едно или повече лица със или без последиците по т. 1 и 2,

наказанието е:

по т. 1 - лишаване от свобода до пет години;

по т. 2 - лишаване от свобода до осем години;

по т. 3 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 356м. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2017 г.) (1) Който чрез употреба на сила или заплашване поиска да му бъде предоставен ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до десет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

(2) Ако в случаите на ал. 1 деецът заплашва, че:

1. ще използва ядрен материал или друг източник на йонизиращо лъчение за:

а) причиняване на смърт, на тежка или на средна телесна повреда;

б) причиняване на значителна имуществена вреда или вреда за околната среда;

2. ще отнеме ядрен материал чрез кражба или грабеж;

3. ще извърши престъпление по чл. 356л, за да принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му,

наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Глава дванадесета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОТБРАНИТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА, ПРОТИВ ИНФОРМАЦИЯТА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ДЪРЖАВНА ТАЙНА, И ПРОТИВ ЧУЖДЕСТРАННАТА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г.)

Раздел I.
Престъпления против информацията, представляваща държавна тайна, и против чуждестранната класифицирана информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 357. (1) (Зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 359. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който стане причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако това е станало поради неспазване на нормативно установените изисквания за защита на класифицирана информация, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

Раздел II.
Престъпления против носене на военната служба

Чл. 361. (1) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.)

Чл. 362. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 363. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 364. (1) Който при мобилизация се отклони от военна служба, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Ако деянието по ал. 1 е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 365. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 366. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на българските граждани и техниката извън случаите, предвидени в специалните закони за военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време - с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от сто до триста лева.

Чл. 367. (1) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизация, или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е пробация или глоба от сто до триста лева.

Чл. 368. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Който съзнателно наруши задълженията си при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, резервисти и запасни, или при преглед на техниката във връзка с военния отчет, се наказва с лишаване от свобода до осем години, а във военно време - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Раздел II "а".
Престъпления против изпълнението на мирновременната алтернативна служба (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368а. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368б. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368в. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368г. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368д. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368е. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 368ж. (Нов - ДВ, бр. 132 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., в сила от 01.12.2007 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Раздел III.
Други престъпления

Чл. 369. (1) Който през време на война не изпълнява задълженията си във връзка с противовъздушната, противоатомната и противохимическата защита, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до осем години.

Чл. 370. Който през време на война като трудовомобилизиран се отклони или не изпълнява задълженията си във връзка с възложената му работа, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Глава тринадесета.
ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Чл. 371. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпления по тази глава носят отговорност:

а) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

б) генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства;

в) (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато са извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия;

г) (изм. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие в престъпления по тази глава.

Раздел I.
Престъпления против подчинеността и военната чест

Чл. 372. (1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

(3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 373. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и неизпълнението или отказът да се изпълни законно искане на военно длъжностно лице, изпълняващо задължение по военната служба.

Чл. 374. Който явно изрази недоволство против разпореждане или заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Чл. 375. Който заплаши началника си или военно длъжностно лице, изпълняващо задълженията по военната служба, с телесна повреда или с убийство, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 376. (1) Който се съпротивлява на началника си или на военно длъжностно лице, изпълняващо задължения по военната служба, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който принуждава такова лице към нарушение на неговите задължения.

(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с оръжие или от група лица, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 377. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено действие по отношение на началника си, както и по отношение на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 378. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който обиди или наклевети лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б", "в" и "г" се наказва с лишаване от свобода до една година и обществено порицание.

(2) Когато деянието по предходната алинея е извършено от подчинен срещу началник, от началник срещу подчинен, както и от военно длъжностно лице или на военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба, наказанието е лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на този, който в отсъствие на началника си каже или извърши нещо от естество да накърни честта или достойнството му.

Чл. 379. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който причини лека телесна повреда на лице, посочено в чл. 371, букви "а", "б", "в" и "г", ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) За причиняване на лека телесна повреда от началник на подчинен, от военно длъжностно лице при или по повод изпълнение на задължение по военната служба или на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 379а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който извърши насилствено или непристойно действие, грубо нарушаващо войсковия ред и изразяващо явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещ, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел II.
Отклонение от военна служба

Чл. 380. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си или не се яви на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, лечебно или поправително място за срок от едно до три денонощия, се наказва за отклонение от военната служба с лишаване от свобода до две години.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който се отклони за по-малко от едно денонощие, ако деянието е извършвано системно, групово или ако лицето е осъждано за отклонение от военна служба.

Чл. 381. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от военна служба за повече от три денонощия или ако деянието по ал. 1 на предходния член е извършвано системно, повторно или групово, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 382. Който се отклони с намерение да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военната служба, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 383. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който се отклони от задължение по военната служба чрез симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване разстройство на здравето, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(3) Ако деянието по предходните алинеи представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 384. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 385. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Чл. 386. (1) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, с намерение да напусне пределите на страната без разрешение на надлежните органи, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Който се отклони от военна служба, като без разрешение на надлежните органи напусне пределите на страната или не се завърне в нея в определения срок, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За приготовление по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел III.
Длъжностни престъпления

Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 3 - бр. 89 от 1986 г.) Когато вредните последици са причинени по непредпазливост, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години.

Чл. 388. (1) (Предишен текст на чл. 388, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Който по непредпазливост наруши или не изпълни служебните си задължения и от това произлязат вредни последици, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако от деянието са настъпили тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Раздел IV.
Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба

Чл. 389. (1) Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Ако престъплението е извършено при обект от особено важно държавно или военно значение наказанието е лишаване от свобода до три години.

(3) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(4) Ако деянието по ал. 2 и 3 представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 390. С наказанието по съответните алинеи на предходния член се наказва и нарядно лице, което наруши установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната, противоатомната, противохимическата или санитарната отбрана, както и отбраната на водното пространство.

Чл. 391. (1) Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до шест месеца.

(2) Ако престъплението е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до две години.

(3) Ако деянието представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода до три години.

Чл. 392. (1) Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако деянието се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.

(3) За престъпленията по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Раздел V.
Други военни престъпления

Чл. 393. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Който разгласява по какъвто и да е начин информация с военен характер, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 394. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.)

Чл. 395. Който изостави или загуби вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година.

Раздел VI.
Военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната (Загл. доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.)

Чл. 396. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е:

1. по чл. 387, ал. 3, предложение първо, 388, ал. 1 и 391 - лишаване от свобода до пет години;

2. по чл. 372, ал. 1, 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, 374, 375, 380 и 387, ал. 3, предложение второ, 388, ал. 2 - лишаване от свобода до осем години;

3. по чл. 381, 385, 386, ал. 2, 387, ал. 1 - лишаване от свобода от три до десет години;

4. по чл. 373, във връзка с чл. 372, ал. 2 и 3, 387, ал. 2, 389, ал. 2 и 3, и 390 - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Чл. 397. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по чл. 372, ал. 2 и 3, 376, 377, ал. 2, 382, 383, ал. 3, извършени във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъплението по чл. 101, ал. 2 и 386, ал. 1, извършено във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната, наказанието е лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 397а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната самоволно напусне мястото на службата си или не се яви на служба за не повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който във военно време или в бойна обстановка или при участие в мисия или операция извън страната по непредпазливост не се яви на служба за повече от едно денонощие, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Раздел VII.
Престъпления във връзка с военни действия

Чл. 398. (1) Началник, който:

а) не унищожи или не приведе в негодност поверени му средства за водене на война или не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, или

б) макар и да не получи заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува, своевременно не предизвиква издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

(2) Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което изостави кораба без разпореждане на командира си, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен поради страх или малодушие, или откаже във време на бой да действува с оръжие, се наказва с лишаване от свобода двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 401. Който, намирайки се в плен, доброволно участвува в работа, която има непосредствено военно значение, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 402. Който, намирайки се в плен, като старши се отнася жестоко с друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 403. Който, намирайки се в плен, за да си набави облага или да си осигури снизходително отношение от страна на противника, извърши действия във вреда на друг военнопленник, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

Чл. 404. Който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Чл. 405. Който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва за мародерство с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от десет до петнадесет години.

Допълнителна разпоредба

Чл. 406. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по тази глава, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от десет години или доживотен затвор без замяна, съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6, 7, 9 и 10.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За престъпленията по чл. 386 и 393 съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 9 и 10.

(3) (Ал. 3 зал., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

Глава четиринадесета.
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИРА И ЧОВЕЧЕСТВОТО

Раздел I.
Престъпления против мира

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.

Чл. 409. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Раздел II.
Престъпления против законите и обичаите за водене на война

Чл. 410. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо ранени, болни, корабокрушенци или санитарен персонал убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) извърши или заповяда да се извършат значителни разрушения или присвоявания на санитарни материали или инсталации,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 411. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо военнопленници убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят на такива лица тежки страдания, осакатявания или друго увреждане на здравето;

б) принуди пленник да служи във въоръжените сили на неприятелската държава или

в) лиши пленник от правото му да бъде съден от редовен съд и по редовна процедура,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 412. Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война:

а) извърши или заповяда да се извършат спрямо гражданското население убийства, изтезания, нечовешко третиране, включително биологически експерименти, причини или заповяда да се причинят тежки страдания, осакатявания или други сериозни увреждания на здравето;

б) вземе или заповяда да се вземат заложници;

в) извърши или заповяда да се извършат незаконни депортирания, преследвания или задържания;

г) принуди гражданско лице да служи във въоръжените сили на неприятелска държава;

д) лиши гражданско лице от правото му да бъде съдено от редовен съд и по редовна процедура;

е) незаконно или произволно извърши или заповяда да се извършат разрушения или присвоявания на имущества в големи размери,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 413. Който без да има право, носи знака на Червения кръст или Червения полумесец или който злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец, или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Чл. 414. (1) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война унищожи, повреди или направи негодни културни или исторически паметници и предмети, произведения на изкуството, сгради и съоръжения с културно, научно или друго хуманитарно предназначение, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който открадне, противозаконно присвои или укрие предмети, посочени в предходната алинея, или наложи по отношение на такива предмети контрибуция или конфискация.

Чл. 415. (1) (Доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който в нарушение на правилата на международното право за водене на война използува или заповяда да бъдат използувани ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие или непозволени средства или начини за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Ако от това са настъпили особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който предприема военни приготовления за използване на ядрено, химическо, бактериологическо, биологично или токсично оръжие като метод за водене на война, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

Раздел III.
Унищожаване на групи от населението (геноцид) и апартейд (Загл. доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.)

Чл. 416. (1) Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група:

а) причини смърт, тежка телесна повреда или постоянно разстройство на съзнанието на лице, принадлежащо към такава група;

б) постави групата в такива условия на живот, които водят към нейното пълно или частично физическо унищожение;

в) предприема мерки, насочени към възпрепятствуване раждаемостта сред такава група;

г) насилствено предава деца от една група в друга,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за геноцид с лишаване от свобода от десет до двадесет години или с доживотен затвор без замяна.

(2) (Предишен чл. 417 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който извърши приготовление към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(3) (Предишен чл. 418 - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който явно и пряко подбужда към геноцид, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години.

Чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с цел да бъде установено или поддържано господство или систематическо подтисничество на една расова група хора над друга расова група хора:

а) причини смърт или тежка телесна повреда на едно или повече лица от тази група хора или

б) налага условия на живот от естество да причинят пълно или частично физическо унищожаване на расова група хора,

(изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) се наказва за апартейд с лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор без замяна.

Чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) Който с целта по предходния член:

а) незаконно лиши от свобода членове на расова група хора или ги подлага на принудителен труд;

б) поставя в действие мерки за възпрепятствуване участието на расова група хора в политическия, социалния, икономическия и културния живот на страната и за преднамерено създаване на условия, които препятствуват пълното развитие на такава група хора, в частност, като лишава нейните членове от основните свободи и права на гражданите;

в) постави в действие мерки за разделяне населението по расов признак чрез създаване на резервати и гета, чрез забрана на смесени бракове между членове на различни расови групи или чрез експроприация на принадлежаща им поземлена собственост;

г) отнема основни права и свободи на организации или лица, понеже те се противопоставят на апартейда,

се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Допълнителни разпоредби (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

Чл. 419. Съобразно с различията по предходните членове се наказва и онзи, който съзнателно допусне негов подчинен да извърши предвидено в тази глава престъпление.

Чл. 419а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) Който публично оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление по тази глава и деянието е извършено по начин, който може да създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и когато престъплението по тази глава е извършено по време на и във връзка с националсоциалистическия режим.

(3) Който подбужда другиго към престъпление по ал. 1 и 2, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Преходни разпоредби

Чл. 420. Този кодекс влиза в сила от 1 май 1968 г. и отменя:

1. Наказателния кодекс от 1951 г.,

2. Закона за защита на мира от 1951 г.,

3. Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот.

Чл. 421. Лицата, осъдени на лишаване от право да бъдат избиратели или избираеми или от правото да получават определена пенсия (чл. 28, точки 1 и 4 от Наказателния закон от 1951 г.) се освобождават от това наказание от деня на влизане на този кодекс в сила.

Чл. 422. Смъртното наказание на лица, осъдени за престъпления, за които такова наказание не се предвижда по този кодекс, се заменя с лишаване от свобода за срок двадесет години. Тази разпоредба влиза в сила от деня на обнародването на този кодекс.

Чл. 423. Мерките, наложени до влизане на този кодекс в сила, по Указа за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен, паразитен начин на живот, се изпълняват по установения от него ред, като максималният срок на тези мерки по чл. 1, ал. 1, буква "б" се намалява на три години.

Чл. 424. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1969 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 352а, ал. 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1977 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.; доп. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Наказателните постановления се издават:

а) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) по чл. 135, ал. 5 - от министъра на здравеопазването;

б) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г.; доп. - ДВ бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) по чл. 225б, ал. 3 - от министъра на финансите; по чл. 228, ал. 3 и чл. 231, ал. 2 - от министъра на икономиката и индустрията или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

в) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) по чл. 232, ал. 3 - от министъра на икономиката и индустрията, от министъра на финансите или от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

г) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) по чл. 242, ал. 6 - от министъра на финансите;

д) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) по чл. 352а, ал. 5 и чл. 353, ал. 4 - от министъра на околната среда и водите, а когато нарушението е във връзка със замърсяване на морските води - от министъра на околната среда и водите или от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

е) (изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; зал. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.)

ж) (нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.; отм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) В случаите по предходната алинея наказателните постановления могат да се издават и от определени от ръководителите на съответните ведомства длъжностни лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Административното наказание глоба по чл. 218б се налага с наказателно постановление от кмета, въз основа на материали, изпратени му от прокурора, или на акт от администрацията на предприятието, на учреждението или от контролните органи. Когато нарушението е констатирано от органите на Министерството на вътрешните работи, наказателното постановление се издава от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.

(7) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи на нарушения по чл. 225б, ал. 3, установени при извършването им, овластените контролни органи могат да налагат на място глоба от сто до триста лева по реда на чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 51 от 1999 г.)

Чл. 426. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Лицата, които на основание на досегашния чл. 343б, изречение второ, са лишени от правото да управляват моторно превозно средство завинаги, могат да възстановят правото си не по-рано от три години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и след като положат изпит за придобиване на право за управление на моторно превозно средство.

ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ

§ 1. В Закона за българското гражданство:

В чл. 26 думите "а в особено важни случаи - с лишаване от свобода" се заличават.

§ 2. В Закона за горите:

1. В чл. 42, ал. 1 след думите "отсечени или паднали" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

2. В чл. 43 думите "алинея 1" и думите накрая "а в случаите по ал. 2 на същия член - с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заличават.

3. В чл. 45, ал. 1 след думите "горски разсадник" се прибавят думите "когато размерът на вредата е под сто лева".

Алинея 2 на същия член се отменя.

4. В чл. 52, ал. 2 думите "с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд" се заменят с думите "с глоба до петстотин лева".

§ 3. В Закона за защита на растенията от болести и неприятели:

В чл. 10, ал. 1 след думите "карантина на растенията" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление", а думите "с лишаване от свобода до пет години, а в маловажни случаи" се заличават.

§ 4. В Закона за митниците:

1. В чл. 51, ал. 1 след думите "по установения ред" се прибавят думите "доколкото извършеното не представлява престъпление".

2. Алинея 2 на чл. 51 се изменя така:

"Стоките, обект на контрабанда, както и превозните и преносни средства, послужили предимно за превозването или пренасянето им през границата, независимо от това, чия собственост са, се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно".

3. В членове 52, 53, 54 и 59 думите "се конфискуват" се заменят с думите "се отнемат в полза на държавата", а в чл. 61 думите "на конфискация" се заменят с думите "на отнемане в полза на държавата".

4. Членове 55 и 57 се отменят.

§ 5. В Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол:

1. В чл. 37 и 38, ал. 2 думите "по чл. 240" се заменят с думите "по чл. 250".

2. Член 39 се изменя така:

"За деянията по чл. 250, ал. 3 от Наказателния кодекс се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от определени от него длъжностни лица.

Ако стойността на предмета на деянието е до двадесет лева, налага се глоба в двоен размер от органа, установил нарушението, или от друго надлежно овластено лице. Налагането на глобата подлежи на обжалване пред Министерството на финансите.

§ 6. В Закона за наемите:

В чл. 37 думите "с лишаване от свобода до една година или" се заличават.

§ 7. В Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване:

Членовете 18 и 19 се отменят.

§ 8. В Закона за планово изграждане на населените места:

В чл. 67, ал. 1 думите "с тъмничен затвор до една година" се заменят с думите "с глоба до хиляда лева".

§ 9. В Закона за лова:

Член 21 се изменя така:

"Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, като елен, кошута, дива коза, елен лопатар, сърна, мечка, дива свиня, се наказва по чл. 237, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Който без да притежава ловен билет, убие или улови заек, златка, белка, глухар, фазан, яребица или кеклик, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва по чл. 237, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Който, без да притежава ловен билет, убие или улови дива гъска, дива патица, дропла, лещарка, катерица, гълъб, гургулица, пъдпъдък и всички останали видове полезен дивеч, предмет на лов, се наказва с глоба до петдесет лева.

С наказанието по предходната алинея се наказва и онзи, който, макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства.

Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се заплаща неговата равностойност".

§ 10. В Закона за рибарството:

1. Алинея 2 на чл. 23 се отменя.

2. Членове 24 и 35 се отменят.

§ 11. В Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите:

В чл. 14 думите "лишаване от свобода" се заличават.

-------------------------

Изпълнението на настоящия кодекс се възлага на министъра на правосъдието.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.07.1982 Г.)

§ 151. За престъпленията, които съгласно този закон се преследват по тъжба на пострадалия, сроковете по чл. 84, ал. 1 и 2 започват да текат от влизане на закона в сила. Висящите пред съда производства се завършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 159. Този закон влиза в сила от 1 юли 1982 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 1993 Г.)

§ 43. Навсякъде в текста на Наказателния кодекс думите "Народна република България" се заменят с "Република България", думите "Народната република" се заменят с "републиката", думите "Народната милиция" се заменят с "полицията", думите "социалистическото стопанство" и "народното стопанство" се заменят със "стопанството", думите "правилата на социалистическото общежитие" се заменят с "добрите нрави" и думите "Държавният съвет" се заменят с "президентът".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 62 ОТ 1997 Г.)

§ 75. Разпоредбите на чл. 255 и 257 влизат в сила три месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник". Ако в този срок необявените и неплатените данъчни задължения, заедно с дължимите лихви се внесат в бюджета, предварително производство не се образува.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 2000 Г.)

§ 26. Висящите производства към деня на влизане на закона в сила за престъпления по чл. 146 - 148а се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане на закона в сила пострадалият поиска това.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г.)

§ 87. Навсякъде в Особената част наказанието глоба до сто лева се заменя с "глоба от сто до триста лева".

(Бел. ред. - В случая става дума за въвеждане на минимален размер на наказанието глоба, в размер на сто до триста лева, а не за замяна на думите "глоба до сто лева". Това е мнението на участници в изработването на изменението до които редакцията се допита, поради неясната формулировка на изменението.)

§ 88. Навсякъде в Общата част думите "задължително заселване", "задължителното заселване", "лишаване от право на местоживеене в определено населено място" и "лишаване от правото на местоживеене в определено населено място" се заличават, а в Особената част думите "задължително заселване" и "задължителното заселване" се заменят съответно с "пробация" и "пробацията".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2002 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 23.11.2004 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 89. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Параграфи 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12 - по отношение на наказанието пробация, § 13 - 17, § 18, т. 2 - 5, § 19, 20, 21, § 42, т. 4, § 43 и 88 влизат в сила от 1 януари 2005 г.

§ 90. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 23.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 (в сила от 8 август 1997 г.), изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени. Наказанието се определя по реда на чл. 306 от Наказателно-процесуалния кодекс.

§ 91. Висящите производства към деня на влизане в сила на закона за престъпления по чл. 172, ал. 2, чл. 182, ал. 2 и чл. 183 се довършват по досегашния ред, ако в тримесечен срок от влизане в сила на закона пострадалият поиска това.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)

§ 43. Навсякъде в Особената част думите "поправителен труд" се заменят с "пробация".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 46. Този закон влиза в сила от 1 януари 2005 г., а § 44 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 75 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 13.10.2006 Г.)

§ 73. Навсякъде в Особената част думите "по чл. 37, точка" и "по чл. 37, точки" се заменят съответно с "по чл. 37, ал. 1, точка" и "по чл. 37, ал. 1, точки", думите "запасен", "запасни" и "запасните" се заменят съответно с "резервист", "резервисти" и "резервистите" и думите "учебен, проверочен или практически сбор" се заменят с "учебно-мобилизационно мероприятие".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 77. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2007 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 89 ОТ 2007 Г.)

§ 23. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Параграфи 16 - 21 влизат в сила от 1 декември 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД

(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.07.2007 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.)

§ 20. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 97 от 1995 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г., бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г., бр. 98 от 2000 г. - Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38 и 57 от 2007 г.) навсякъде думите "помощник-изпълнител" се заменят с "помощник-частен съдебен изпълнител".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 23.10.2007 Г.)

§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 - относно ал. 3, § 13 - 22, § 24 - 35, § 36, ал. 1 - 4, § 37 - 51, § 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 - 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2009 Г.)

§ 70. Параграфи 36, 50, 51, 52, 53 и § 64, т. 1 влизат в сила от 10 април 2009 г., а § 1, 2, 3 и § 64, т. 2, 3, 4, 7 и 8 влизат в сила от 1 юни 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ СЕМЕЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2009 Г.)

§ 18. Този кодекс влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2009 Г.)

§ 60. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50, 97 и 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62, 85 и 120 от 1997 г., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21, 51 и 98 от 2000 г., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32 и 47 от 2009 г.) навсякъде думите "Държавната агенция по горите" се заменят с "Изпълнителната агенция по горите".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)

§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 22.12.2009 Г.)

§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 7, т. 2 относно чл. 6, ал. 5, 6, 7 и 8, който влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2010 Г.)

§ 72. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 27.05.2011 Г.)

§ 38. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (ОВ, L 280/52 от 27 октомври 2009 г.);

2. Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право (ОВ, L 328/28 от 6 декември 2008 г.);

3. Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ, L 220/32 от 15 август 2008 г.);

4. Рамково решение 2008/919/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. за изменение на Рамково решение 2002/475/ПВР относно борбата срещу тероризма (ОВ, L 330/21 от 9 декември 2008 г.);

5. Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ, L 328/55 от 6 декември 2008 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 27.05.2011 Г.)

§ 45. Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на този закон внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с него.

§ 46. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 21 и § 22, които влизат в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2012 Г.)

§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (ОВ, L 168/24 от 30 юни 2009 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 20 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2012 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 60 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 08.09.2012 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2013 Г.)

§ 6. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ, L 101/1 от 15 април 2011 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 19 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2014 Г.)

§ 30. Кодексът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2015 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 3, т. 5, буква "б", т. 18 и 31, които влизат в сила от 1 януари 2016 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2015 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2015 Г.)

§ 6. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2015 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 83 ОТ 2016 Г.)

§ 32. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2015 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 83 ОТ 2016 Г.)

§ 33. Висящите производства за престъпления по чл. 167, ал. 2, чл. 168а, чл. 343, ал. 3 и 4 и по чл. 344, ал. 1 се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 35. (Обявен за противоконституционен с РКС № 12 от 2016 г. - ДВ, бр. 83 от 2016 г.) Параграф 2 се прилага и по отношение на престъпленията, за които давностните срокове вече са изтекли.

§ 36. (Обявен за противоконституционен с РКС № 12 от 2016 г. - ДВ, бр. 83 от 2016 г.) Наказателните дела за престъпления по § 2, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "РАЗУЗНАВАНЕ"

(ОБН. - ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)

§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2016 Г.)

§ 50. (1) Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г.

(2) До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всеки първи работен ден от седмицата:

1. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят на Информационния център актуалните данни по чл. 574, ал. 3 и 4;

2. Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" актуалните данни по чл. 574, ал. 5 - 7.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 07.02.2017 Г.)

§ 53. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. параграфи 3, 4, 5 и § 6 относно чл. 35а и чл. 36, ал. 1, които влизат в сила от 1 юли 2017 г.;

2. параграф 45 относно част шеста, който влиза в сила от 1 май 2017 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 101 ОТ 2017 Г.)

§ 33. Този закон въвежда изискванията на:

1. Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ, L 218/8 от 14 август 2013 г.).

2. Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета (ОВ, L 151/1 от 21 май 2014 г.).

3. Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба) (ОВ, L 173/179 от 12 юни 2014 г.).

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 7 ОТ 2019 Г.)

§ 5. Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (ОВ, L 127/39 от 29 април 2014 г., поправка ОВ, L 138/114 от 13 май 2014 г.).

§ 6. Националният статистически институт събира от компетентните органи и предоставя на Европейската комисия статистическите данни по чл. 11 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 16 ОТ 2019 Г.)

§ 16. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон производства по чл. 177 и чл. 190 се довършват по досегашния ред.

(2) Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 2019 Г.)

§ 3. Член 201, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (OB, L 198/29 от 28 юли 2017 г.).

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.02.2020 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 31, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 13.03.2020 Г., ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)

§ 52. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2021 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2021 Г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на:

1. параграф 8, т. 1, буква "а", която влиза в сила от 1 януари 2023 г.;

2. параграф 8, т. 6, 8, 9 и т. 17, буква "б", които влизат в сила от 1 септември 2021 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2020 Г.)

§ 11. Този закон и чл. 253, ал. 3, т. 5 от Наказателния кодекс въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (ОВ, L 284/22 от 12 ноември 2018 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2020 Г.)

§ 12. По неприключените наказателни производства за престъпления от компетентност на Европейската прокуратура, извършени след 20 ноември 2017 г., образувани от органите на Република България, могат да встъпват европейският прокурор и европейските делегирани прокурори съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК

(ОБН. - ДВ, БР. 9 ОТ 2021 Г., В СИЛА ОТ 06.02.2021 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 10, ал. 2 - 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2022 Г.)

§ 14. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 155б, ал. 1, чл. 155в, чл. 159, ал. 3, чл. 172а, ал. 1 и 2, чл. 172б, ал. 1, чл. 319а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 319б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 319в, ал. 1 и 2, чл. 319г, ал. 1, 2 и 3, чл. 319д, ал. 1, 2 и 3 и чл. 319е се довършват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 67 ОТ 2023 Г.)

§ 41. Висящите производства за престъпления по чл. 279, ал. 1, чл. 281, ал. 1 и чл. 325а, ал. 1 и 2 се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 10.05.2024 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/1371 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юли 2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2017/541 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2366 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО

ДИРЕКТИВА 2014/62/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2014/57/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба)

ДИРЕКТИВА 2014/42/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз

ДИРЕКТИВА 2013/40/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2011/99/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита

ДИРЕКТИВА 2011/93/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2011/36/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета

ДИРЕКТИВА 2009/123/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения

ДИРЕКТИВА 2009/52/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава

ДИРЕКТИВА 2008/99/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право

ДИРЕКТИВА 2006/43/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета

ДИРЕКТИВА 2005/35/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения.

ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета

Регламенти:

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2830 НА КОМИСИЯТА от 17 октомври 2023 година за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез определяне на правила относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/1939 НА СЪВЕТА от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура

Решения:

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/913/ПВР НА СЪВЕТА от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/675/ПВР НА СЪВЕТА от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства